София. Нося името на дядо си Георги, който постепенно се превърна в герой на книгите ми. Неговата история е една от основните и в романа "Физика на тъгата". Има там едно тригодишно дете, забравено на една воденица, около Първата световна война. После това момче минава целия път на Втората световна.
Вечер дядо ми разказваше за местата, които е видял. Беше си донесъл от войната като сувенир няколко унгарски думи за прости неща - хляб, вода... Той ме научи на буквите, пишехме ги с един химически молив. Вече го няма, но на Гергьовден първо споменаваме неговото име.
Казваше се Георги Господинов.
Как празнувам? Вариантите не са много, ритуалът е ясен. Събирам неколцина приятели на някоя зелена поляна край София, ако се намери. Пък има ли слънце, тишина, манастир наблизо и да не вали прекалено, макар че гергьовският дъжд е благословен, какво друго. И единствено децата наоколо да развалят тишината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
