90% от работниците в гръмналата фабрика са готови да се върнат на работа
Ако синът на шефа не ни пришпорваше, нямаше да стане беля, смята оцелял по чудо
От трагедията в село Горни Лом, разиграла се на 1 октомври м.г., са минали близо 5 месеца. В следобедните часове на тази дата се взриви цех за утилизация на боеприпаси на завод "Миджур". Взриви се така, че изпари и сградите, и хората. Как и защо, нищят разследващи от най-висша инстанция. Обяснение още няма. Силната експлозия разтърси селото, което се намира на 5 км от завода, а тътенът му огласи цялата планина. Заглъхва ли ехото в душите на хората?
Трагедията в "Миджур" постепенно се забравя. В началото всеки разговор беше за аварията - на улицата, в магазина, в кафенето, в училището ни, споделя учителката Петрана Илиева. Но постепенно хората се успокоиха. Във всяка къща посрещнаха и Коледа, и Нова година. Както и преди - с много ядене и музика. "Сигурна съм, че във всяка къща са запалили свещ за онези, които си отидоха с взрива. Но
животът продължава, всичко си е както преди
твърди учителката.
И Божидар, и Митко, излезли от час в училището, споделят, че вече никой не говори за взрива. Слава богу, нямат съученик, чийто родител е бил в злополучната смяна. Повече са се уплашили от разтърсващия звук, от тътена. "Бях на улицата", разказва Божидар. "Гръмна яко, а жени веднага наизлязоха от къщите и запоглеждаха нагоре към завода. Този път няма да ни се размине с един-двама убити", казваха те. "Едва час по-късно стана ясно какво се е случило", спомня си Божидар.
Мъж на средна възраст, тръгнал да си купи хляб, разказва своята версия за трагедията. Работил е в завода, но е бил в първата смяна.
Нарича я "късметлийската"
"Целият ден в цеха бе напрегнато. Беше дошъл Емил /Митков, загиналият син на собственика на завода - б.а./ и ни пришпорваше. Искаше да разглобяваме по 1000-1200 мини за смяна. Ние стигахме до 700-800. Ако той не беше дошъл, това нямаше да се случи. Когато няма никой от управата, ние карахме по-леко", признава мъжът. На въпрос готов ли е да се върне отново на работа в завода, той отсича: "Имам деца. Ако условията бяха като преди, може. Но при това положение - не". Мъжът говори тихо, личи, че се страхува от нещо. Отказва да каже името си, но няма нищо против да бъде сниман. "Всеки от нас си има своя версия", продължава той. "Тя е горе-долу като моята".
Анонимният мъж изглежда е един от 10-те процента, които казват, че няма да се върнат в завода, ако отново заработи. Според кмета на селото Илиян Михайлов, 90% от работниците са готови пак да се върнат в завода.
Но поставят условие - ако се модернизира
Мнозина помнят как са работили преди. С нови материали, от които произвеждали шашки за рудодобивни и въгледобивни мини, за строителни взривявания. А през последните години работили с боклука на оръжейната промишленост.
И Асенка Попова някога била на щат в завода. "Беше различно", твърди тя. "И тогава знаехме, че работата ни е опасна, но някак си не се плашехме. Ставали са аварии, но не като последната. Всяка сутрин ни напомняха, че ако не изпълняваме точно указанията, може да пострадаме. Откакто стана частен, заводът се промени", признава Асенка. Пак опасна работа, но не ги предупреждават постоянно. "Ставаха аварии -
жена остана без крак, мъж - без око
един загина. Но такова чудо като сегашното не бяхме виждали", изтъква жената. "Ако ни питат нас дали заводът трябва да заработи отново, казвам - не. Защото може и селото да пострада", категорична е Попова. Тя е убедена, че при нова авария къщите ще се сринат, макар да са на 5 км. Г-жа Попова следи какво става в завода сега - възстановили електричеството, видеонаблюдението, казва без особено въодушевление тя.
Само в една къща в селото гневът и отчаянието са се загнездили за вечно. Домът на 26-годишния Михаил Димитров, който е бил в злополучната смяна и се е изпарил от света заедно с останалите 14. Майка му плаче непрекъснато вкъщи, а баща му Димитър обикаля по улиците с надежда така да утеши мъката си. По вида му личи, че не успява...
Ромите са най-потърпевши от затварянето на завода
"Нашите роми не са като други - те са работливи и напредничави хора. Преди 40 г. бяха само 2-3 семейства, размножиха се и сега са близо половината от жителите на селото. Харесаха си едно място на влизане в Горни Лом, до реката, и започнаха да си строят къщи. Незаконни са и отвън изглеждат неугледни, но мнозина имат вътре бани, тоалетни. Заводът задържа ромите, защото им даваше препитание. Цялата им покъщнина е от завода. Десетина души са взели кредити и сега не могат да ги връщат. Банките ще решават какво да правят с тях", разказва кметът на Горни Лом Илиян Михайлов.
Ромите пращат децата си на училище. Благодарение на тях основното училище, макар и обявено за защитено, се задържа. Децата са добре облечени, нахранени. 23 души от работниците са записани на трудовата борса в Белоградчик като безработни и получават обезщетение. Но то има срок, после какво ще правят, кметът не може да каже. Вероятно ще напуснат селото и това ще донесе ново сътресение - ще пострадат училището, детската градина, търговията, оживлението.
Селото се слави с майстори дърводелци
Планината с нейните вековни гори е причина в Горни Лом мнозина да се заемат с дървопреработване. Занаятът, зародил се преди векове, е жив и днес. Майстори изработват мебели от истинско дърво на ръка и продават продукцията си из цяла Европа. Други са стъпили здраво на българския пазар с вили, бурета, скринове за дрехи и чеизи, хаванчета, дъски за хляб, копанки. Всеки е самобитен майстор - усвоил е дърводелството от своите бащи и деди.
И читалището "Нов живот" преди години е организирало обучение на деца в дърводелските тайни. Домът на занаятите в селото показва интересна сбирка от изделия от дърво - от солници до вили за сено, скринове, долапи, кошници и панери от леска и върба, хаванчета, чукове за месо и т.н.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
