София. "Малина днес тръгва по нов път с ново самочувствие. Ние сме уникални - другаде в България няма успешно проведен референдум, който да ни спасява от всякакви екологични опасности". Кметът Емил Найденов ликува - миналата седмица Върховният административен съд окончателно сложи точка на възможността за отваряне на каменна кариера край най-красивото им село.
"Битката за Негушево" започва преди 5 г. В последната седмица от мандата си кабинетът "Станишев" по инициатива на строителния министър Асен Гагаузов дава разрешително за проучване и добив на камъни на "Ин Мат Инженеринг ООД" в местността Рудината на 600 м от селото.
Компанията започва тихомълком да подготвя отварянето на кариерата, без да си направи труда да уведоми кметството, въпреки че теренът е общинска собственост, а земята по предназначение е земеделска. Кметът научава случайно за случая от писмо РИОСВ, че се подготвя екологична оценка за инвестиционното намерение. Той прогонва служителите на фирмата и тръгва да събира опълчение. "Хората се разгневиха, тъй като и сега има действаща кариера за камъни на 2,5 км - до село Априлово, която изяжда един живописен хълм и унищожава селото и общинската инфраструктура
70-тонните камиони разбиват пътищата
казва Надя Белчева, стратег на инициативния комитет.
Спонтанното недоволство бързо преминава в организирана съпротива. Първоначално жителите на Негушево и Осоица събират над хиляда подписа срещу отварянето на кариерата, сформират и инициативен комитет (ИК), начело с проф. д-р Ваньо Митев, ректор на Медицинска академия. В него влизат художници, артисти, журналисти, лекари, артисти, спортисти и др. Сред тях са Здравка Йорданова, олимпийска шампионка от Монреал, художникът Михаил Танев, поетът Недялко Йорданов и композиторът Хайгашот Агасян, журналистът Петко Бочаров, мореплавателят Дончо Папазов, певицата Йорданка Христова, волейболистът Владимир Николов и др.
Те се опълчват срещу т. нар. "вуду бизнес"
който изсмуква ресурсите и унищожава потенциала за развитие и бъдеще. Представителите на Горна Малина обикалят от министерство на министерство, но скоро разбират, че нямат шанс да спрат заплахата.
"Законът за подземните богатства е написан по такъв начин, че изключва местните власти и хора от взимането на решения. Те нямат никакъв глас", отбелязва Белчева. Бунтарите се допитват до Андрей Ковачев от "Зелени Балкани", който им обяснява, че дори и да спрат тази концесия заради нарушения в процедурата, ще има нови концесии и никой няма да може да спре инвеститорите да дупчат където си поискат. "Разбрахме, че единственият начин е да се проведе местен референдум, който да забрани на общинския съвет да предоставя територии за кариери, рудници, депа и заводи за преработка на отпадъци", допълва Надя Белчева. Оставени без избор, гражданите в Горна Малина решават да рискуват. Поставени са задачите - кметът да мобилизира цялата администрация, а гражданските активисти да се заемат с агитацията сред населението. "За да успеем, трябваше да доведем пред урните повече от 76% от избирателите. Положихме чудовищни усилия да убедим хората да гласуват. Направихме
поредица от събрания и срещи от врата на врата
напечатахме листовки, организирахме митинги, концерти и велопоходи", разказва Белчева.
На 25 юни чудото се случва - в допитването до народа участват 78 на сто, близо 90% от тях казват "не" на мръсните производства и кариерите за добив. В цялата община настроението е революционно - гърмят пушки, бият камбани, хората се прегръщат по улиците, лее се шампанско, вият се хора.
"Енергията ни беше толкова голяма, защото делото ни беше право. Трудно е у нас да убедиш хората заедно да направите заедно нещо добро. Най-големият враг е скептицизмът - разбирането, че от нас нищо не зависи, че всеки властник си прави каквото си иска", заключава тя. Според Белчева най-положителният ефект от референдума е, че са се сплотили хората от всичките 14 села в Горна Малина, а не само от двете засегнати. "Ако не сме швейцарците на Балканите, то поне можем да се наречем швейцарците на България", шегуват се местните. Впоследствие част от обществениците правят и политическа коалиция "Референдум", с която успешно влизат в общинския съвет.
"В Битката за Негушево участваха три компонента - гражданският инициативен комитет, общината и гражданите.
Ако някъде беше станала пробойна
битката нямаше да успее", категоричен е и проф. Ваньо Митев. Ректорът на Медицинската академия е сред най-възторжените почитатели на Негушево. "Наричат нашето село Софийската Ковачевица, тъй като е необявен архитектурен резерват. Запазени са много красиви старинни къщи. Тук са снимани над петдесет игрални филма, сред които "Заветът на инката", "Под игото" и "Английският съсед".
Напоследък се развиват биоземеделието и селският туризъм, изграждат се екопътеки и къщи за гости. Общината осъществява европейски проекти за милиони", посочва професорът.
"Всички ние сме победители в тази изключителна битка на надеждата и куража. Ние направихме история", смята и художникът Михаил Танев. Той получи един от четирите благодарствени "Оскара" на специалното тържество в ресторант "Под липите" по случай триумфа. Другите "Оскари" за суперпродукцията "Те победиха" бяха връчени на кмета Емил Найденов, шефа на ИК проф. д-р Ваньо Митев и Христо Андонов - генералите в голямата битка за бъдещето на малката община.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
