Признавам си, че ми е много трудно да напиша нещо оптимистично. По принцип правя това на всеки рожден ден на вестника. Тази година, без съмнение, няма аналог. Не само защото пак навършваме пълнолетие и ставаме на 21. А защото страната ни е много болна, а разболя и нас.
Едва ли има някой, който да не се чувства в най-голямата неизвестност, която е попадал от началото на живота си. Или поне от 1997 година насам. И да не си е задал поне 100 пъти въпросите: Какво става? А какво следва? Но ако тогава пропаднахме от финансовата криза, която впоследствие приватизацията уталожи, сега всички си даваме сметка, че става дума не само за пари. Или за липсата им. А за нещо много по-важно. Сегашната бездна, в която живеем,
руши авторитети, помита поколения
и разбива дългогодишни приятелства. На тяхно място покълва само омраза, отрицание и чудовищен антагонизъм. Говорят само тези, които не искаме да слушаме. А тези, от чието мнение имаме жизнена нужда, са се скрили в черупките си. И как да ги обвиним, при положение че всеки, който се появи под прожекторите, се наказва светкавично от публиката.
Спомням си как лансирането за служебен премиер на еврокомисарката Кристалина Георгиева през пролетта роди много от заглавията в сайтовете. "Крие срамна тайна, казвала се е Сталинка". Още тогава си дадох сметка, че разделението в обществото ни е стигнало до критичната точка, от която започва пропадането във водовъртежа на разрушените ценности.
Каквото и да говорят всички, факт е, че 58 дни
пред очите ни сякаш има две Българии
- на хората от площадите и на политиците. Диалогът между тях е невъзможен, компромисът - абсурден. Всяка идея се опорочава само защото е изречена. Всеки авторитет се унищожава само защото го има. И това се случва както от парламентарната трибуна, така и от фейсбук. Аргументи се налагат с палки и павета. На пиедестал е единствено скандалът. Изконните ценности добро, зло, морал, закон се изкривяват до степен на абсурда...
В помитането на публичните посредници са повлечени и медиите. Голяма грешка е това. И то не защото ние сме безгрешни. Напротив, имаме голяма вина за днешния пат. А защото харесва ли ни или не, именно четвъртата власт е гласът на обществото, посредникът между гражданите и управляващите.
Ако няма съвест да казва истината и кураж
да посочва грешките както на едната, така и на другата страна, този обществен посредник е обречен. И абсолютно излишен.
Нямам престава дали има медии, които се притесняват за бъдещето си. Мога обаче със сигурност да ви уверя, че "Стандарт" не е на кръстопът. И в тези трудни за всички времена стоим изправени, с вдигнати глави. Страниците ни са достатъчно доказателство, че това е истинският вестник - дава широката трибуна и в същото време пълни палитрата от гледни точки.
Десетки хиляди българи посягат всеки ден към "Стандарт" и за нещо друго. Не просто за да се информират по горещите теми, но и за да станат съпричастни с хората
чиито съдби променяме с кампаниите си
А те са десетки - от "Не сте сами" до "Чудесата на България" и "Възкреси доброто".
Днес няма никакво значение колко безсънни нощи са ни стрували или какви усилия сме положили. Можем само да обещаем, че ще продължим да ги правим. Защото искрено вярвам, че България повече от всичко има нужда от добрини, от национална гордост и от самочувствие. И че именно вие, читателите на "Стандарт", сте тези, които пазите в сърцето си надеждата за промяна. Усещането, че Терминал 2 не е единственият изход. И вярата, че
децата ни ще имат бъдеще тук, в родината
ни. И затова искам да кажа на всички вас: "Горе сърцата, ние сме българи!".
Наричат медиите вездесъщи. Те могат да възпитават, но могат и да рушат. Наскоро се изумих, гледайки в тв предаване 16-годишни момичета, чиято единствена цел бе да станат миски. Доказвайки интелекта си, едно от тях написа БългариА, друго - сладолеТ, защото се римувало със самолет. Ако не беше толкова тъжно, сигурно щеше да е смешно. Но доказва колко важно е медиите да са това, за което са призвани - коректив. Вярвам, че ние в "Стандарт" ще го правим и занапред. Ще създаваме авторитети, ще показваме добрия пример и ще се борим с чалга културата. С една дума - ще отстояваме високия стандарт на професията.
Честит празник, приятели!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
