Медените звънци на маскираните прочистват въздуха
Магия е най-често срещаното определение за народния обичай Сурва из пернишките села в нощта на 13 срещу 14 януари. Така наричат и местния маскараден фестивал, който се прави в последните почивни дни на същия месец. Думата не е избрана случайно, защото тъкмо магически са внушенията на това езическо войнство от маскирани с кожи и перушина хора, придвижващо се под звуците на грамада от лумкаща мед.
Неотдавна свещеник се сети за бесовското начало на татуировките и ги осъди от християнска гледна точка. Назад през годините свещеници са осъждали и кукерите и сурвакарите. Но тъкмо на свещеник се дължи едно свидетелство, че сурвакарите по Пернишко лекували чума.
Лекуват ли чумата със сурвакане? Етнолозите, които са разнищили обичая до най-дребната подробност от костюмите и маските, имат съмнения дали това е вярно. В писмо, открито в стари архиви обаче, се съобщава, че във времената, когато чумата върлувала из пернишките земи, сурвакарите били лечители, а високите им ликове, които носели на рамене над главите си, били украсени с билки.
На тази любопитна подробност попаднал етнологът Симеон Мильов, директор на историческия музей в Брезник. В проучвателната си работа той открил любопитно известие на фолклористката Елена Огнянова в нейната книга "От Коледа до Коледа". Става дума за свидетелство от 1882 г.: "...в писмо от януари 1882-ра г. един свещеник от Цариброд пише до свой близък приятел - учител във Враждебна, Софийско, за удоволствието си
да бъде в няколко брезнишки села по Нова година
където видял много "сурвичкаре" с "лекове", като ги описва подробно така: "Две високи дървета, сковани на върха като столове, с гъсто преплетена мрежа от конопени конци или телове, които са набодени с различни билки: жълт кантарион във вид на слънце, бял и жълт равнец, червен кантарион, тува - жълто сухо цвете, и много други. С билките са изобразили слънце, звезди, кой какво е могъл. На върха на стола е провесена плитка чеснов лук и в края й е обесена черна парцалена кукла - чумата. Като ходят от къща в къща, "сурвичкарете" раздават на болните билки, които носят в дълга кожена овчарска торба. Голема работа са тия лекове и като църковно лице требва да ги ругая, а аз искрено ги възхвалявам и благодаря Богу, че имаме толкова умеятелни мъже, че правят такива лекове. На друго место не съм ги виждал, но ги харесах."
По-късно в среща с Елена Огнянова Мильов уточнил това известие. Всъщност писмото е писано от Димитър Зимбилев от с. Враждебно, по онова време учител в Цариброд. През зимата на 1882 г. той е бил на гости на свещеника от Бегуновци (баща на писателите Петко Асенов и Дамян Бегунов), когото венчал, а по-късно бил кръстник на сина му Петко. Писмото било адресирано до негов приятел - свещеник във Враждебна. Черновата пазел синът на Димитър Зимбилев - Найден. По-късно архивът на Зимбилеви бил предаден в някой от архивите в София и така свидетелството за обичая стигнало до наши дни. Изяснено е още, че жълтото цвете "тува" е известното в Граово градинско цвете, наречено "колно". И най-важното уточнение е, че "няколкото брезнишки села", от писмото, са селата около Бегуновци, Кошарево, Станьовци, Банище, а може би и някои други.
Това е още едно доказателство колко е силна сурвакарската традиция, защото и до днес сурвакарите от Банище
правят своите костюми от специална трева
а не от кожи и парцали, както е в други села.
Не са открити други свидетелства за билки в украсата на сурвакарските маски, за сметка на това има все повече свидетелства, че медните звънци, които сурвакарите носят на кръста си, пречистват въздуха. Перничани разказват, че слънцето винаги изгрява над града, когато площадът се изпълни с маскираните дружини и бакърените гроздове изпълнят атмосферата със своя грохот. Колкото и да е мъглив и снежен краят на януари, по време на традиционния маскарад слънчевите лъчи пробиват мрака като символ на новото начало, заложено в обреда на маскираните. На последната "селска Сурва" жена отишла да погледа игрите с възпалено око, от което се стичали гъсти сълзи. Огромна била изненадата й, когато на сутринта окото било напълно здраво. Само силният звън на хлопатарите трябва да е излекувал болежката ми, разказва сега тя.
Но новото начало всъщност е заложено и във фалическите символи, които са неизменна част от сурвакарската игра. Мъжкото достойнство се символизира и от тоягите, с които ходят маскираните. Като обикаляли по къщите, с тях подмушвали под полите на жените, за да вещаят зачеване. През годините на социализма тази естетика не допадала особено на тогавашните управници, затова била забранявана, даже имало опит да се спре самият обичай. Особено дразнещи за властта били поповете като неизменна част от сватбата, пресъздавана от сурвакарските групи. В първите години на пернишкия маскараден фестивал, когато той се правел на градския стадион, на входа
имало фейсконтрол, който не допускал попове
да участват в дефилето. Те оставали отвън и се оформяла трагикомична картинка как 30-40 попове ръсят напиращата за зрелището публика.
В днешно време трудно ще се намери човек и сред маскираните, и сред публиката, който да вярва, че така се гони злото. Това просто е спектакъл, продължаващ старата колкото човешкия свят традиция на маскарадните игри, които са фолклорният разказ за раждането на реда от хаоса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
