Пещерите Пак У са една от светините на световния будизъм
Реката осигурява прехрана на 100 милиона души, в нея живеят 1200 вида риба
В моите пътувания по света аз имам една страст - да видя, и ако мога да плавам по най-големите реки на Земята. Успял съм да направя това на много места. Никога няма да забравя Нил в Египет, Парана и Игуасу в Южна Америка, символите на Русия Дон и Волга, Амур в Далечния Изток. А при пътуването ми из Индокитай през февруари 2016 г. имам възможност да видя и да плавам по още един гигант - Меконг.
Веднага след пристигането в бившата кралска столица на Лаос, Луангпхабанг, ми предстои вълнуващо пътуване към една от главните светини на будизма в света - пещерите Пак У. Те са на близо 50 км разстояние, което ще измина с моторна лодка по Меконг. Качваме се на нея с моя гид Као и поемаме на север. Жълтите от глината води на реката мързеливо се влачат край гъсти джунгли, планини със странни очертания, малки селца от дървени къщи и рибари, хвърлящи своите мрежи. Неволно си спомням плаването с патрулния катер по Меконг на капитан Бенджамин Уилърд в легендарната филмова лента "Апокалипсис сега".
Със своите 4325 км тази река е най-дълга в Югоизточна Азия, 12-та по дължина в света и съответно - 10-та по отток. Тя пресича шест страни и има няколко имена, като Меконг идва от тайското наименование Ме Нам Конг и е най-популярно. Край нея живеят повече от 100 млн души, чиито живот и прехрана реката осигурява. Освен
риболова от 1.3 млн. тона годишно
обилните води напояват и подхранват с наносите си милиони декари ниви и оризища. С възможностите си за отглеждат до 3 реколти ориз на година, Тайланд и Виетнам заемат първите две места в света по производството му.
Меконг представлява и истинска водна магистрала, по която непрекъснато сноват пътнически лодки с различни размери, натоварени със стоки лодки и дори големи търговски кораби, плаващи към океанските простори. Неслучайно столиците на Лаос, Виентян, и на Камбоджа, Пном Пен, са и важни пристанищни градове.
Реката извира от планината Тангла в Тибет и се спуска стремително по склоновете на Хималаите, лъкатушейки през дълбоки клисури. Когато напуска Китай, вече е изминала почти половината от своя бяг към морето. На границата между Лаос и Мианма тя се успокоява и разлива широко. След това Меконг тече между Лаос и Тайланд, за да завие към Камбоджа, а накрая да навлезе във Виетнам. Там реката се влива в Южнокитайско море чрез широка делта с площ 25 000 кв. км и обща дължина на каналите от 3200 км.
Естествено най-важният дар на Меконг е рибата. Във водите се срещат около 1200 вида, както и изключително вкусни сладководни скариди, които са по-големи от океанските си събратя. Култът на хората към речните твари е толкова голям, че даже паричната единица на Камбоджа -
риела, е назован на един вид риба
А някои видове като гигантският сом пангасианодон и иравадийският делфин са вписани в Червената книга като застрашени. Например от последния са запазени само стотина екземпляра.
Малко преди да стигнем до пещерите Пак У, спираме край живописно селце. Това е Бан Санг Хай, известно като "селото на майсторите-ракиджии". Това е така, защото местните жители варят много по-силна от японското саке ракия от ориз, заради което я наричат "дяволско питие". После пък я наливат в шишета, където по някакъв начин вкарват малки кобри и едри скорпиони. Няма как да не си взема такъв сувенир, както и куп други дребни подаръци, произвеждани от тукашните селяни.
Ето че пристигаме при свещените пещери, в чието подножие буквално гъмжи от всякакви плавателни средства, превозващи хиляди поклонници и туристи. Тук в Меконг се влива притокът У, откъдето идва и името. На езика на лао Пак У означава "Устието на река У". Навалицата е такава, защото до свещеното място няма друг път, освен този по Меконг. А и нашето посещение се случва на 8 февруари, датата на китайската Нова година, когато будистките поклонници са особено много.
Заедно със стотици хора се изкачваме по стълбичките към пещерите. Као ми разказва, че те са на много места из околните скалисти планини. Някои учени смятат, че най-ранните датират още от III в. Главните обаче са намиращите се една над друга Там Тинг и Там Теунг, което значи Долната и Горната пещера, обожествени около Vт в. Силата си те дължат на поверието, че произнесените в тях
желания могат да се сбъднат
Славата на светилищата е свързана и със засилената геомагнитна активност, която е доловена по тези места. Това е причината те да са тачени още преди появата на будизма. В тези далечни времена тукашните хора са почитали духовете на природата и преди всичко речния бог на Меконг, символизирал вечния живот. С появата на новата религия, пещерите стават хранилища на статуи и всякакви реликви, свързани с Буда. В Долната пещера се съхраняват около 1500 негови изображения, докато в Горната - около 2500. Заедно с красивите скулптури от дърво, керамика и камък, там се поставят фигурки от най-различни материали. Електрическо осветление липсва, а тъмнината се просича само от лъчовете на фенерчетата и светлината на горящите свещи.
Всичко това виждам заедно с затаилото дъх множество от поклонници. Дълбоко вярващите лаосци трябва да посещават свещените пещери най-малко два пъти в годината. Началото на това поклонничество е положено още през ХVII в. от кралското семейство в Луангпхабанг. Оттогава кралската двойка задължително плава дотук всяка година, за да се отдаде на молитви и самовглъбение в Горната пещера Там Теунг. Традицията е прекъсната през 1975 г., когато комунистите от Патет Лао изпращат последния крал Саванг Ватхана в
концлагер за превъзпитание
Слизаме от пещерите и се качваме в лодката. Връщаме се към Луангпхабанг, а Као ми казва, че ще видим още една "водна" забележителност. Сядаме в джипа и се понасяме към прочутите водопади Тат Куанг Си, намиращи се на тридесетина километра от града. Високата 54 м основна каскада после преминава в по-малки водопади, падащи в басейни с прозрачна светлозелена вода. Те са обградени отвсякъде с пищната растителност на лаоската джунгла.
Денят завършва в близкото селище на хмонгите, народ, преселил се по тези места от Китай през ХVтт-ХVттт в. Тук е пълно с туристи, оглеждащи сергиите със сувенири. Као ме води в една от многобройните кръчми, където хапваме местен специалитет -
пълнен с лимонова трева шаран
на скара. След това поемаме обратно към Луангпхабанг, минавайки покрай извоюваните с мъка от джунглата оризища.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
