Голям празник! Видение издигнало разпятието на Кръстова гора

Цар Борит III лично носел светинята към върха

Царю честити, издигни тук метален кръст, който да тежи точно 33 кг - колкото са били годините на Христа! Това казал странстващият проповедник Йордан Дрянков на цар Борис III, след като в живота на владетеля се случило чудо, предречено от брат Йорданчо, както всички по онова време наричали странния духовник. Царската сестра Евдокия се разболяла и брат Йорданчо я посъветвал да преспи една нощ в най-близкото до Бога място у нас - Кръстова гора. Евдокия го послушала и веднага оздравяла. А когато благодарният цар попитал пророка как да му върне доброто, брат Йорданчо поискал само едно - Борис III

да издигне на върха на хълма огромен кръст

Желанието, макар и странно, не било случайно. Една нощ преди това духовникът, който често имал видения, останал да спи под откритото небе на Кръстова гора. В съня му в небето изгрял голям кръст. А неведоми сили му разкрили стара тайна. Някога на святото място монаси заровили икона с частицата Разпятието Господне...

Тази история за българския Йерусалим - Кръстова гора, се разказва от поклонник на поклонник всеки път, когато хиляди българи и чужденци се съберат на святото място на Кръстовден. На 14 септември склонът с 12-те параклиса, посветени на 12-мата апостоли, се изпълва с хора, които получават просветление и изцеление, докосвайки се до Бога. Но разказът за Кръстова гора започва хилядолетия по-рано, още в тракийско време, когато на мястото е имало оброчище.

Преданието разказва, че някога, преди много години, тук била мандрата на Бачковския манастир. Редом с пастирите и майсторите мандраджии, на Кръстов връх били изпращани и монаси и послушници, грузинци и българи. Вероятно по същото време тук е възникнал и малък манастир, наричан "Света Троица", който бил подчинен на Бачковската света обител.

Неговите монаси измолили от игумена на Бачковския манастир

да им подари голямата Бакурианова икона

от златна сплав с вградените в нея отломки от Животворния Христов Кръст, за да украсяват своя Троицки манастир. Всяка година на деня на Въздвижението на честния Кръст (Кръстовден) се правели литийни шествия от главната обител до нейния метох.

Но всичко се променило, когато дошли страшните времена на османското нашествие. Турците изгорили "Св. Троица" и изклали монасите, но преди това духовниците успели да заровят в земята иконата с безценното парченце от Кръста. Именно тя се явила на брат Йорданчо.

Цар Борис III удържал на думата си. Заповядал на излеят кръст от бронз, но два пъти по-голям от този, който поискал странният духовник.

На 1 май 1936 г. миряни пренесли на ръка светинята от с. Червен, а в шествието участвал самият цар. Чудели се къде да го поставят, когато ненадейно от нищото се появили два бели гълъба. Брат Йорданчо ги посочил и казал на хората да забият кръста там, където кацне първият. Вторият пък посочил мястото на свещеното аязмо и действително след разчистване на натрупаните камъни там бликнала вода.

Ужасна е в последствие съдбата на брат Йорданчо

През 1957 г. ясновидецът загинал мъченически в лагера "Скравена" край Ловеч, зарит в земята до шия. През тези времена комунистите гонели християнската вяра, но все пак майстори от Борово успели да построят малък параклис на мястото на някогашната църква. Новият живот за старата светиня започнал на 4 април 1988 г., когато под натиска на набиращите сила неформални движения пловдивският митрополит Арсений назначил свещеник Васил Аринински. През 1994 г. осветили и новопостроената църква "Покров на Пресвета Богородица".

И тогава дошло ново знамение. Покварени хора откраднали кръста на цар Борис III и поискали откуп. Игуменът обаче не се огънал. Не дал пари, а оставил всичко в Божиите ръце. Добри хора помогнали да бъде направен нов кръст. Но чудото не закъсняло. Един овчар намерил стария в близката гора. Един от крадците пък написал бележка до игумена, в която разказал, че възмездието ги достигнало - двама от

тримата апаши починали скоропостижно

Всенародните поклонения пред Кръста Господен тръгват през тридесетте години на миналия век, когато хора от цялата страна започват да се събират всяка година на 14 септември. Водила ги надеждата, че на Кръстов връх ще намерят изцеление.

В края на осемдесетте години на ХХ век по инициатива на местни хора била открита подписка за събиране на средства за изграждане на нов православен храм на Кръстова гора. Праз есента на 1995 г. храмът е бил готов.

През следващите години в непосредствена близост до храма израстват 12-те параклиса, изградени със средства, набрани от волните пожертвования на християните от страната.

В предговора на книгата "Алилуя на хълма. Св.Троица - Кръстова гора" пише, че от Кръстова гора никой не си тръгва неутешен от своя дом. Това е единственото място, където от ранна пролет до късна есен, всеки петък срещу събота, се отслужва Всенощно бдение и Божествена Св. Литургия. Много вярващи изкачват хълма, за да получат прошка и изцеление. Вярва се, че човек ако остане край Кръста поне една нощ под звездите, зареден с вяра и любов, отправящ искрена молба към Бога - ще му се даде свише силата да се справи с несгодите,

ще получи отговор на молбите си

Част от посетителите разказват, че нa нeбeтo нaд Kpъcтoвa гopa всяка вечер след литургиите ce появява светещо огромно разпятие, виждащо се като cияниe в дълбoкoтo нoщнo нeбe. Трудно е да се опише този феномен, но хората които са го изпитали и видели с очите си са усетили тази невероятна емоция. Счита се, е Кръстът зарежда с голяма енергия всеки един от молещите се в Кръстова гора.

По стръмния път нагоре e разположено и "Дъpвoтo нa гpexa". Легендите разказват, че преминaвaнeтo пoд клoнитe мy може да oпpocти вcички гpexoвe. Хората, чакащи изцеление, връзват кoнeц нa някoй oт клоните нa дъpвoтo. Акo вяpaтa им е иcтинcкa и cилнa, има ще видят