Иван Пиер, роден в Кан сюр мер, на няколко километра от световнолелеяния едноименен курорт, сега живее в диаметрално противоположна посока на Лазурния бряг - в не по-малко прекрасната Нормандия. Но е стопроцентов южняк - и заради буйната си българска кръв. С аритметична точност обаче анализира приключението си в двата свята.
"Татко винаги е бил в много добри отношения с комисарите в полицията, които разрешават пребиваването във Франция. Той имаше безсрочно - въпреки българския си паспорт. Никога не пожела да го смени. През 1955-а пристигнахме в София, за да живеем в строя, различен, според татко, от другия, добре познатия му от Европа. Родителите ми изключително наивно са вярвали, че кариерата му ще тръгне нагоре и ще е добре за бъдещето на детето - тоест за моето. Още посрещането не биде подобно на онова, което се очакваше. Той започна да работи.
Получи поръчка да прави чешмичка с чучур. И тъй като дипломната му работа във Венеция е голо детско тяло, той реши да извае момче, запалено по самолетите - играе си с макетче, но вижда в небето истински и застава в захлас. Минава първата комисия и казва: "Защо голо тяло? Какво ще си помислят капиталистите - че нашите деца няма какво да облекат и да обуят?!". Минава втората и казва: "Абе, това момче е много хърбаво - капиталистите ще си помислят, че 11 години след победата на социализма нашите деца няма какво да ядат!".
Тогава татко сложи глина, позакръгли го и го облече. Но втората комисия пак рекла: "Ама той би трябвало да е записан в кръжока по авиомоделизъм". Баща ми взе "месершмитче" от съседски юноши. Накрая се получи дебело и облечено момче, което държи немски модел самолет, гледа леко идиотски нагоре към небето и ръката му е в позиция на пионерския поздрав "Винаги готов". Остана на "Фритьоф Нансен", докато не започнаха да строят НДК. Е, не беше чак толкова отвратително. Татко все се шегуваше: "Ако спечелим от тотото, някоя вечер ще отидем да го разрушим". След всяко събрание на съюза на художниците се хващаше за главата. Особено по време на борбата срещу формализма. Беше уморен и ядосан. "Само глупости говорят", изригваше той вкъщи.
Американски бизнесмен искал да купи картини от България. Случайно му попадат платна на баща ми - и плаща за 12 негови пейзажи от София. Ние, разбира се, не видяхме нито стотинка от сделката. На следващата година американецът пак беше питал за работи на татко".
Рамаданов старши мечтаел да направи паметник на Гео Милев - с ръце в джобовете на сакото, с главата нагоре, с поглед към небето.
"Дружбата им започва от младостта. Били са заедно около Дойранското езеро, когато Гео го раняват. Баща ми тръгнал да го търси по лазаретите, където разбира, че немски лекари са спасили живота му. Като се завърнахме, общуваше много с Леда Милева. Всъщност татко се връща в България при всички военни действия, за да се бие за родината си".
Междувременно става ясно, че Иван Пиер е супер по математика. "Не беше нарочно, за да го ядосвам - просто така се случи. През 60-те имаше специален конкурс извън кандидатстудентската кампания през лятото - за да изберат хора, които да развиват информатиката. През есента в 272 аудитория на Софийския университет се явихме повече от 600 души на писмен изпит - издържахме го 111. След това двама професори ни изпитваха на устен - приеха 28 души. 26 от тях бяха разпределени моментално на отлични позиции. Аз отидох в Института по математика към БАН. Така започна кариерата ми. Дори пътувах за сметка на по-щедрата тогава държава. Е, след като баща ми почина, ми забраниха да минавам границите. И през 1989 г. бях един от многото математици, които заминаха. Франсоа Митеран беше казал: "Давайте всички учени от Изтока". Там станах професор. Мама си отиде на 98 - така че живяхме с нея 18 години във Франция. Четях лекции в два университета. С мой колега станахме автори на нова теория в нашата сфера".
Професорът си идва за по месец всяка година, още повече че жена му също е българка. Привързан е към родината на баща си - най-хубавите спомени от юношеството и младостта му са оттук. Те миришат на България.
"За съжаление всеки път виждам все по-огромна разлика между различните касти. Олигархията е много цинична. Не мога да разбера защо финансите на страната се управляват така, че тук все още работи плоският данък. Преди време бях много шокиран от безсмисленото строителство. Фандъкова доскоро правеше възможното София да е чиста. Това лято обаче нещо не се получава".
Рамаданов младши вече се занимавам малко по-кротко с математика - рецензиран статии за световни списания. От България обаче не ме "използват" - имат го за фолклорна личност.
"Във Франция законите са много строги - станеш ли на 65, те пенсионират. Само професорите могат да четат лекции още три години. След това ги зачеркват от списъците на всички държавни институции - нито на щат, нито на хонорар. Може да бъдеш обаче консултант в частна компания. А тук, в България, няма млади хора, които да се посветят на информатиката и математиката като наука. Тези, които излизат от факултета, не желаят да се пожертват като асистенти и доценти с малка заплата - веднага хукват да печелят пари, най-вече по чужбина. Абе, нямаме регламенти за нищо. Наблюдавах от Франция истерията около закриването на някои институти в БАН. Само Математическият винаги е получавал високи оценки. Имам българи колеги по света, които са на изключително сериозни позиции. Например, Андрей Тодоров е цитиран с уважение от носител на Медала на Филц. Това отличие е номер едно в гилдията, защото при нас няма Нобел. Според градските легенди шведът забранил да се раздават отличия в тази сфера, защото известен математик го направил рогоносец."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
