Кулинарното предаване обърна живота й на 180 градуса
Само до преди няколко месеца тя стоеше вкъщи и се бореше с най-големия си враг - скуката. Едно телевизионно предаване обаче обърна живота й на 180 градуса и прогони душманина от ежедневието й. В началото на годината тя влезе в кухнята и не излезе оттам. Севда Димитрова записа името си в историята на кулинарното състезание "Мастър шеф", като стана първият в света вегетарианец, взел статуетката. Месец и половина след големия финал Севда, която мнозина запомниха със сълзи в очите, се усмихва от кухнята на своя малък ресторант "Fresh&Tasty" в Слънчев бряг, където с храна и присъствие носи радост на безбройните си фенове. Освен че видя новата кухня на Севда, "Стандарт" надникна и в живота й, чиято врата тя открехна на драго сърце.
Кръстили я Севда, на дядо й Стойчо, и така любовта се намърдала в живота й. Като малка не го харесвала, но дошъл момент, когато разбрала, че името й я олицетворява. Днес не мисли както някога и убедена, че Севда, което означава любов, е правилно избраното име. И така, вече 40 години любовта играе важна роля в живота й.
Открила я е първо в музиката, която излизала от струните на цигулката й. Започнала да свири в първи клас и не изневерила 7 години, докато дошла тийнейджърската възраст и срамът от калъфа на инструмента бил по-силен от любовта. Зарязала музиката, но пък съжалила след това. Днес Севда определя решението си като глупост, а цигулката й стои без струни в очакване на по-добри времена.
След музиката дошло желанието да стане детска учителка. Това става причината да се запише да следва и е много щастлива, когато я приемат в специалността "Детска педагогика". Практиката обаче, която е задължителна, я сваля на земята, тъй като осъзнава, че методиката и теорията нямат нищо общо с реалността в детските градини. Прави опит да направи своя, но проектът, писан преди 2003 г. все още събира прах някъде. Любовта към децата обаче не се е променила. Севда признава, че обича техния искрен свят, чистотата, която носят, настроението, което дават, че дори и цветните им стаи.
Любовта в живота на Севда винаги е идвала постепенно, с изключение на Никола. Съпруга си тя определя като нейното всичко, което той доказва от сутрин, когато я погледне, до вечер, когато са скапани от работа. Твърди, че неговата любов не минава през стомаха, а двамата са по-скоро като зъбни колела, които се движат. На брачните им халки пише на латински "Силните действат заедно", което в хармония правят вече двайсет години. Севда смята, че двойките се разделят, защото спират да си говорят. В техния случай диалогът е съхранил връзката им, тъй като са се договорили да споделят и изясняват нещата. "Такава любов е рядкост. Въпреки че се променяме. Аз не съм момичето, което той е срещнал преди 20 години, и той не е момчето, с което аз се запознах тогава. Но и след 20 години успява да ме изненадва", казва тя с поглед, пълен с любов.
Преди 13 години заедно с Никола заминават за чужбина. Там я намира фотографията. Макар че към нея не е имала увлечение, се налага за ден да се научи да снима с фотоапарат с лента. Гафове не са липсвали - осветени ленти, хора, които не са на фокус. Севда всъщност става цирков фотограф, който запечатва щастливите моменти на посетителите. Започва в Холандия, където се появява по-късно увлечението по снимането. След това работи в Белгия, Полша, Франция, Португалия. Най-дълго време е прекарала в Испания, където твърди, че се е чувствала най-комфортно заради сходния темперамент. Периодът продължава 12 години, а от работата в цирка пази куп хубави спомени, макар че животът в чужбина все пак е оставил своя отпечатък.
Любовта към кулинарията идва с пътуванията. Вкъщи не са й позволявали да готви. Първият й съмишленик е братовчед й, с когото правят курабийки с мас, при това успешни. Пиле с картофи е първото ястие, сготвено за Никола. Всяка книга, в която е ставало дума за храна, я е впечатлява. Но за това си дава сметка днес. Новите продукти, които вижда в чужбина, провокират интереса й. И тъй като циркът е голямо семейство, което се храни заедно, вижда различни рецепти, които си записва и започва да повтаря. Още тогава са й казвали, че готви хубаво, но пък тези похвали не са й дали самочувствие, че може да нахрани много хора.
Печели журито на "Мастър шеф" с агнешки котлети, за да покаже, че макар и вегетарианка, месото не я плаши. В предаването изуми зрителите с умението си да слуша храната. По думите й, когато готвиш и не можеш да опиташ, си като слепец и трябва да се ориентираш с другите сетива, които пък стават по- чувствителни. Все пак талантът, страстта и издръжливостта й донесоха победата.
Месец и половина по-късно Севда е уморена, но щастлива. "Fresh&Tasty" отваря в 9 ч и затваря, когато си тръгнат гостите. Уютното заведение предлага от всичко по малко - бургери, панини, прясна паста, салати, няколко предястия и няколко основни, както и домашни десерти. Много хора идват да я търсят на място особено в петък и почивните дни, когато идват туристи от вътрешността на страната. "Много се радвам, че ви виждам. Гледах ви с интерес и съм много щастлива за вас", прекъсва разговора ни жена на средна възраст. Очите на Севда се пълнят със сълзи и признава, че не е очаквала толкова много хора да се вълнуват с нея. Месец и половина след финала, всеки ден се появява някой, който иска да я докосне, защото тя е докоснала душата му. Опитва се да облече в думи емоцията, но не успява. Казва, че трябва да нареди поне 100 думи, за да я опише. За живота като цяло обаче намира точните думи. "Обожавам живота. Обичам го и благодаря всяка сутрин, когато се събудя, че съм тук, че има слънце, че градинката в заведението ми носи радост. Може всичко да звучи банално, но пък е самата истина", казва с усмивка и с блеснал поглед победителката в "Мастър шеф".
Най-лошото е да имаш талант и да го пропилееш
- Севда, гордееш ли се, че си първата вегетарианка, която спечели "Мастър шеф"?
- Много се гордея, защото това е страхотно постижение. Който и друг да го направи, ще бъде втори. Винаги ще остана първата и дори се съмнявам, че друг вегетарианец е в състояние да спечели това състезание.
- Как се печели това кулинарно състезание?
- За да спечелиш "Мастър шеф", са нужни уменията на готвач, хъс за победа, но трябва да бъдеш и мислещ човек. Това е състезание, а не само място за готвене. Всички участници могат да готвят, но трябва да изпревариш другите психически и с умения. Хората често бъркат емоционалността със слаба психика. Емоцията, която нося в себе си, само ми е помагала да се движа напред. Когато съм имала сълзи в очите, то е било защото ме е било яд на мен самата, че в дадената задача не съм била на 100 процента и то защото съм свикнала да бъда перфекционист в това, което правя. Да занеса ястие на журито и те да ми направят забележка, е наранявало моята гордост и оттам идвала тази емоция. Това обаче ме е карало след това да мисля върху случилото се и ме е амбицирало. Наблюдавала съм всеки един от участниците в какво е силен или слаб, как реагира в дадена ситуация. Чисто като човек какъв е. Да спечелиш "Мастър шеф" не е само да можеш да готвиш. Става дума за съвкупност от много качества, които трябва да притежаваш. Затова си мисля, че да бъдеш първият спечелил вегетарианец, те прави уникален по много причини. Разбирам го, макар че все още не го осъзнавам, защото се прехвърлих от една емоция в друга.
- Как ти понася известността?
- Истината е, че аз не бях подготвена психически, а може би трябва всеки, когато се записва в подобен тип състезания, да има нагласата, че ще стане популярен по един или друг начин. Разпознаваем да кажем. Затова трябва да бъде подготвен и психически за това, което ще му се случи. Разбира се, че съм искала, но никога не съм вярвала, че мога да спечеля и не се подготвях. Сега цялата тази известност е хем натоварваща в добрия смисъл на думата, защото ти краде от спокойствието и енергията, хем е хубава. Въпреки всичко е отговорност. Това, което разбрах, след като взех статуеткатаq е, че тя е тази, която ще ме държи. Тя е отговорността. Парите са пари. Те могат да бъдат спечелени по един или друг начин. Могат и да бъдат похарчени и загубени много лесно в този живот. Статуетката ми напомня, че съм на първо място и че не трябва да падам под това ниво. Тя ми напомня през какво минах, тя ми напомня, че аз мога, за всичко, което преживях през тези три месеца
- Тежка ли е?
- Тежи. Тежка е царската корона, но се уча как да я нося. Продължавам да се изненадвам от себе си. Никога няма да забравя какво трябва да правя, как да го правя, боря се и ще продължавам само напред.
- Не се ли притесняваш, че този хубав филм ще свърши в един момент?
- Мисля, че сега започва. От малка съм имала усещането, че животът ми няма да бъде скучен и нормален. Така се е стичал, без да се напрягам много. В последния цирк в Испания разговарях с един клоун и му казах, че вътрешно зная, че мога повече от това да стоя на едно място и мога да дам повече на този свят. Е, не всеки е Айнщайн или Стив Джобс, за да завещае нещо на света. Аз просто имам тази сила в себе си и ми се иска.
- Сближихте ли с се някого от предаването? Дошъл ли е някой да те види?
- С Елизабет станахме приятелки и се чуваме често. Забелязах я, едва когато журито каза, че е първият сигурен участник в топ 16. Гледах я и си мислих колко е млада, а прави страхотен "Бешамел". Обикнах я постепенно, общувайки с нея ежедневно и разбрах, че не само е добър кулинар - тя е добър човек, добра съпруга, добра майка и добър приятел, добре възпитана. Не я видях да хленчи никога, че е изморена, че трябва да се грижи за бебенцето си, пътувайки непрекъснато. Иска ми да познавам повече млади хора като нея! Иначе никой не е дошъл все още от предаването в ресторанта. На всеки бих се зарадвала и с всеки бих останала близка. Липсват ми много хора. Липсва ми Евгени. Възхищавам му се. Има бебе, бизнес, работи при шеф Михалчев, успява и да покорява върхове.
- Какви хора харесваш?
- Обичам хората, които са вдъхновени и сега разбирам, че съм вдъхновение за мнозина. Това ме прави много щастлива и горда. Много деца ми казват, че съм ги вдъхновила да започнат да готвят, да не спират да следват мечтите си, да бъдат упорити, да бъдат чувствителни, ако щеш. Смятам, че трябва да сме чувствителни, а не закоравели. Трябва да го изживяваш този живот, не трябва да позволяваш да изтече през пръстите. Ще бъде пропилян животът ти, ако не искаш нищо да ти се случи, ако не си емоционален.
- Има ли нещо, за което съжаляваш в това предаване?
- Само едно, че 7 пъти излизах сред трите най-добри кутии и никога не спечелих кутията на Мастър шеф.
- Всичко ли видяха зрителите?
- Не. Разбраха, че съм чувствителен човек, но не и че всяка рецепта има някаква история. Зрителят не разбра, че много от рецептите, които приготвях са много по-трудни от това, което изглеждаше на картинка. Аз нося положителен заряд в себе си. Искам хората да разберат, че във всеки детайл слагам душата си. Затова кухнята на ресторанта е отворена, за да се вижда какво правим и как го правим.
- Миналата седмица стана на 40. Какво очакваш да ти случи занапред?
- Очаквам много. Преоткривам нещата с течение на годините. Обичам всичко, което е различно. Иначе ми е безкрайно скучно. Много обичам да ми се случват нови неща. С много неща съм се занимавала - от цигулката до готвенето в момента. Мисля, че имам много в себе си, което мога да развия. Най-лошото, което човек може да направи, е да има някакъв талант и да го пропилее. Ако някой може да пее, но се задоволи с това да си тананика под душа, ще опропасти живота си. Можеш ли да рисуваш, не трябва да учиш за лекар. Всеки ден се опитвам да създавам красиви спомени. Искам да живея днес, осъзнавайки, че днешният ден ще ми бъде спомен някога. Опитвам се той да бъде красив. Ще седна да пиша някога. И искам да имам нещо красиво, което да разкажа.
РЕЦЕПТАТА НА СЕВДА
Чийзкейк с цвекло
Продукти: 2 филийки пълнозърнест хляб (тип Vollkornbrot)
1 глава сварено или печено цвекло
1 пакетче крема сирене
100 г бяло саламурено сирене
една скилидка чесън
черен пипер
една малка тиквичка
репички бейби спанак, рукола, копър (или други салати и свежи подправки, каквито обичате)
Начин на приготвяне: С помощта на ринг изрежете два кръга от филийките хляб и ги оставете в ринга. В купата на пасатора (тясна и висока) сложете чесъна и цвеклото. Пасирайте добре. Добавете двата вида сирене и отново пасирайте. Овкусете с черен пипер и ако е нужно малко сол. Изсипете тази смес в ринга, върху хляба. Приберете предястието в хладилника да се охлади, стегне и обедини вкусовете си. Преди сервиране освободете от ринга и украсете със зеленчуци и свежи подправки, които обичате. В случая аз съм нарязала тиквичка и репичка на тънки ленти с белачка и съм използвала листенца бейби спанак, рукола и копър.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
