Гого от "Тоника", който пееше "Нека да е лято до последен дъх", се отправи в мъглата и студа към рая на вечните артисти. Но само тялото му се оказа победено и обсебено от гадните болести, духът му остана толкова боен, колкото е бил винаги. "Всеки ден е борба", казваше той през последните четири години. Басът, който винаги е бил едно от най-ценните лица на Бургас и морето, е починал през нощта срещу петък. Съпругата му Ева и синът им Димитър са съобщили печалната новина рано сутринта на най-близките си.
64-годишният Георги Найденов запази честта си на истински мъжкар до сетния миг. Не се оплака, не позволи да го съжаляват. Всъщност той беше един от малкото действителни фаворити на публиката. Когато България разбра за диагнозата "латерална амиотрофична склероза", започна да събира пари за лечение. Когато Гого разбра, че му "остават", ги даде за Пеци Гюзелев от "Щурците" и Миро от "Мери бойс бенд". Тогава, през лятото на 2010-а, Найденов каза: "За мен няма оздравяване. Има само терапия, която вероятно би могла да ограничи агресията на болестта, това коварно чудовище. Вече завися само от Бог и от себе си". А жена му не скри, че всичко около тях е като в кошмар на живо. Семейството, получило невероятна подкрепа от колеги и приятели, не можеше да повярва на всенародната любов. "Аз съм като всеки друг българин - нито по-заслужил, нито по-значим. Държавата е длъжник на всеки свой гражданин. С нищо не се отличавам от останалите. Но ние сме ценни за Господа", беше откровен Гого. След като обиколиха Сърбия, Белгия, Германия и Израел, той и Ева се прибраха в родината. Бяха разочаровани от някои западноевропейци и бяха очаровани от повечето евреи. Пробваха и китайската нетрадиционна медицина в нейното лоно. Особено когато се появи хипотеза, че Гого е нападнат от лаймска болест. Той и Ева летяха за Шанхай от Истанбул, докъдето ги закара Тони Димитрова. Найденов се отказа от преливането на стволови клетки и премина през многобройни процедури и медикаментозно лечение. Рехабилитациите в известен балнеологичен център в Поморие помогнаха за частичното възстановяване на организма му. "По-добре съм - перманентните болки попреминаха", похвали се тогава той. По едно време спря лекарствата, за да се изчисти от металите в тях. Премина и на билки, препоръчвани от близки и знахари.
Напоследък най-големите оптимисти между светските хроникьори и националните клюкари се опитаха да тиражират новината, че Гого има подобрение и дори е започнал да извършва някои движения. Действителността обаче беше много по-печална и тя бе разкрита от Димитър през лятото. Тогава той сподели, че вече не очакват подобрение. Че баща му не само е прикован към инвалидната количка, но вече и говори трудно. Но най-втрещяващото било, че Гого е абсолютно наясно с това, което става. Всичко можело да се прочете в очите му - любов, смирение, разбиране. Голямата радост все пак е 8-годишната внучка Ева.
Гого е роден в Бургас на 6 август 1949 г. и е негов почетен гражданин. Той и вокална група "Корали" създават химна на града "Бургаски вечери". През 1971 г. Найденов и съпругата му Ева с Анастасия Бинчева и Хари Шерикян поставят началото на вокалния квартет "Тоника". През 1975 г. е издаден първият албум на групата. През 1977 г. "Нека да е лято" печели втора награда на "Златният Орфей". През 1978-а с "Интимно" се класират първи на Младежкия конкурс за забавна песен. Следват награди на родни и международни състезания. През пролетта на 1981 г. Гого, Ева, Иван Христов, Краси и Вили Гюлмезови създават "Домино". Най-големият им успех е на фестивала в Сопот през 1985 г. - втора награда от конкурса "Кехлибареният славей". През септември 1994 г. "Тоника", "Тоника СВ" и "Домино" се обединяват и създават "Фамилия Тоника".
"Роден съм на 200 метра от морето. Първите ми спомени са бургаският плаж и градината край него. Повече от 35 години животът ми мина между песните и концертите", се изповяда Гого Найденов от сцената на Летния театър на Бургас на 6 август 2009 г. Майка му Лили Найденова пък припомня: "Гого дойде на бял свят с мощен рев. Не само проплака с басов тембър, но и започна да тананика от най-ранна възраст". Талантът на сина си Лили осъзнала, когато Гого е едва на 13 г. "Готвех в кухнята, когато го чух да пее "О, соле мио"! Оставих тенджерите и се заслушах".
Орешарски: Топлеше сърцата ни
Пламен Орешарски изпрати искрени съболезнования до семейството, близките и приятелите на Гого.
Премиерът припомни философията на музиканта, че когато всичко е истински искрено, то остава във времето и не отминава.
"Тези думи днес дават сили и увереност, че той ще продължи да живее в сърцата на поколенията българи, израснали с хитовете му. Вплитайки музиката в своя живот, с неповторимия си талант Гого избра да пее за онези непреходни ценности, които ни сплотяват дори в тежките моменти и ни вдъхват надеждата да си пожелаем "Нека да е лято". "Поздравът "Здравей, как си приятелю" ще стопля сърцата ни и ще ни напомня колко е важна обичта и подкрепата между хората. Споделяйки с всички нас най-голямото си богатство - песните, Гого ни завеща духовна мъдрост и сила, преплетени в рибарските мрежи на "Бургаски вечери", пише още министър-председателят.
Тони Димитрова: Тъгата ми няма край
"Едва ли мога да изразя с думи тъгата си. Гого си тръгна на 10 януари - на моя рожден ден. Това ще бъде най-тъжният рожден ден в живота ми", изплака вчера Тони Димитрова. За нея Гого винаги е бил страхотен човек. "Колкото и да повтарям колко го обичам, това е нищо в сравнение с любовта на цяла България. Ние видяхме огромната обич на хората, когато Гого се разболя. Тогава страната го подкрепи. Болката за Гого - моята и на хиляди хора - е много голяма. Беше прекрасен приятел, човекът-усмивка, който вървеше от светлата страна на живота".
Тома Томов, приятел от младостта:
Лицето му остана същото
Бургаският бизнесмен Тома Томов, който е близък приятел на Гого от ученическите години, първи е съобщил на Тони Димитрова тъжната вест за кончината на музиканта.
"Рано сутринта ми позвъни Митко, синът на Гого и Ева. После даде телефона на майка си. Тя ми каза, че се е случило най-лошото. Беше съкрушена. Първо звъннах на наш приятел в Чехия и после на Тони. Тя ми вдигна много въодушевена и с жизнерадостен глас. Казах й: "Тони, не се обаждам за хубаво - Гого почина. Тя се разплака. После разбрах, че точно тогава е била в гримьорната на ТV 7 и се е готвела за участие в предаването "Усещане за жена", разказа Тома Томов. Той е бивш музикант и някогашен колега на Гого Найденов. Двамата са били заедно в групата "Счупени епруветки". После създали рок бандата "Корали".
"Последно видях Гого на Гергьовден миналата година. Ева покани мен и съпругата ми на празника. Гостувахме им в Айтос. Гого не можеше да говори, нито да се движи, просто беше като жив труп. От врата надолу бе изцяло неподвижен. Но лицето му беше останало същото, без никаква промяна. Имаме много хубави спомени, дано да почива в мир", сподели Тома.
Тониките плачат
"Той беше много силен човек. Неповторим. Обичан. Безкрайно тъгувам за него. Като цяла България. Добротата му беше неописуема. Мисля, че всички ще го запомнят тъкмо с това.", споделя създателят и ръководителят на "Тоника" Стефан Диомов. Той разказва, че през годините винаги е разчитал на Гого и стабилния му характер. "30 години работихме с него, за да се случи "Тоника". Беше една от големите причини за тях", категоричен е Диомов.
"Притежаваше невероятна работоспособност, пълен с енергия. Кавалер от класа. Трепереше над Ева като истински джентълмен", описва Ваня Костова колегата си. Всъщност Георги Найденов е този, който някога подава ръка на тогавашното 16-годишно момиче. Ваня влиза във формацията, за да пее вместо Ева. "Беше много шокиращо, защото първа научих сутринта. Човек трудно асимилира подобна новина и стресът сякаш става все по-голям", коментира Милица Божинова пред БТА. "Всички знаят колко изключителен беше на сцената. Но човекът Гого беше невероятно добър и работлив, истински оптимист. Може би това му даде сили да се бори с болестта. Той ще си остане винаги един от нас", каза още Божинова. Колегите на Гого го видели за последно преди 7-8 месеца, тъй като хич не му било до гости. Но редовно се чували по телефона - смеели се, спомняли си техни си истории.
Черната серия
Градските легенди тълкуват смъртта на Гого като пореден удар върху историята на "Тоника". Дори се появи версия, че той е пипнал лаймската болест по време на злополучното турне във Виетнам. Тогава, през 70-те, се случва нещо, за което цяла България говори през следващите десетилетия. Анастасия Бинчева, по-известна като Сийчето от "Тоника", бяга в Щатите. Групата отива във Виетнам, където Ева, изнервена от изчезването на куфарите на московското летище, сипе откровения за комунистическата власт по всички географски ширини. Защото е излязла на сцената без грим и с измачкани от дългото пътуване дрехи. В хотела няма топла вода и пълзят животинки. Подвизите й стигат до ушите на ДС. И досега масовата публика се чуди кой е в основата на интригата, която оставя отпечатък върху по-нататъшната кариера на звездите. Ева е изгонена от София.
Хитовете на групата са забранени в БНР и БНТ. Никой не смее да предложи ангажимент в столицата. Ева изпада в първия голям стрес в живота си. Вторият настъпва с болестта на Гого.
Тогава Найденова намира утеха в женския метох в Самоков при легендарната игуменка майка Гавриила. Репресиите сплотяват семейството. При едно от турнетата в скандинавските страни пък едва не загиват в катастрофа.
В хрониките на "Тоника" има и друга смърт - бившият им солист Иван Христов е брутално пребит от скинари и умира на следващия ден. В тази палитра звучат новините за болести и загуби, свързани с другите Тоники.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
