2000 експоната красят музея на 26 000 квадратни метра
27 милиона е инвестицията в "Квадрат 500"
"Прочетох в един сайт: откриват нов музей със стари картини. И сега съм казал на Вежди - новото крило да е с мои неща и на млади автори", пошегува се Бойко Борисов на откриването на Националната галерия "Квадрат 500" в София, добила популярност като българския Лувър. Почти цялото правителство, вицепрезидентът Маргарита Попова, министри от предишни кабинети, посланиците на Русия и САЩ - Техни превъзходителства Юрий Исаков и Марси Рийз, националният омбудсман Константин Пенчев, бизнесмени, дипломати, политици, журналисти и, разбира се, много художници препълниха елегантната бяла сграда. Сред специалните гости бяха и представители на Европейската комисия.
Преди официалната церемония Бойко Борисов на бегом обиколи 28-те зали. Негови гидове бяха министърът на културата Вежди Рашидов, академик Светлин Русев и и.д шефк на "Квадрат 500" Слава Иванова. /"Какво сте завършила - знаете адски много неща", направи й комплимент той./
Премиерът шумно одобри автопортрета на Захарий Зограф, селските пейзажи на Златю Бояджиев /"Я, колко овце са имали хората"/ и работи от азиатската сбирка. Не пропусна да се възхити и на шедьоврите на Владимир Димитров-Майстора. После обеща идната сряда да доведе министрите си още веднъж, за да разгледат по-спокойно експозицията. Но все пак изяви малко от характерния ни фатализъм. "Не се радвайте много, че може някоя лампа да изгори или плочка утре да падне. Дано водата на двора да е бистра и утре", коментира в типичния си шеговит стил министър-председателят. Той подчерта, че в галерията има уникални неща и сбирки, каквито няма никъде по света.
"Преди няколко години ме бяха поканили в ателието на Светлин Русев. Говорихме си, че няма музей. Че мазетата са пълни с платна, с икони, които се рушат. И му казах: Ще ви направим музей. Много преди да дойде демокрацията, умни хора са давали пари и са откупували", сподели още Борисов.
"Музеят не е просто място, в което окачваме картини - в него съхраняваме паметта на държавата. Нейното минало. Идентичността на нацията", беше категоричен Вежди Рашидов. "Тази сграда беше апетитна за банки, за хотели. А сега остава да бъде ремонтирано само южното крило - откъм улица "Оборище".
"Не ме вълнува дали някой харесва маниера и стила на Вежди. Без неговата ренесансова мощ и амбиция нямаше да бъдем тук днес. Щяхме да останем само с мечтите си", отсече Светлин Русев. Според него, няма съмнение, че вярата в общата кауза обединява взаимно изключващи се позиции. Академикът се пошегува, че всички професионалисти, с които са работили, са били капризни, но затова пък резултатът наистина е уникален.
В новата галерия на площ от 26 000 квадратни метра могат да се разгледат близо 2000 произведения на четири етажа. Слава Иванова уточни, че Вежди през всички години е бил един от важните фактори за случването на премиерата. Именно той в първия си мандат сключи договора за европейско финансиране на проекта. Академик Светлин Русев е ръководител на работната група за концепцията, а архитект Янко Апостолов е главният проектант на реконструкцията. Половината от изложените творби в "Квадрат 500" са на български автори, а другата половина представя изкуство от Европа, Азия, Африка и Америка. От другата година в бюджета би трябвало да има и перо "откупки", което е изключително важно за обогатяването на колекцията и нейния растеж. Галерията, която се намира на "19-ти февруари" - срещу паметника на Васил Левски - ще работи всеки ден от 10 до 18 часа, без понеделник. Посещенията вчера бяха безплатни по случай откриването. От днес цената на редовния билет е 10 лева, като за учащи и пенсионери ще има намаление.
Лиляна Павлова: Европа ни подкрепи
Реализацията на проекта - освен на огромния ентусиазъм и енергия на Вежди и неговия екип - се случи и благодарение на европейската солидарност. Инвестицията от 27 милиона лева дойде от програмата за регионално развитие от Европейския фонд. Това, което направихме за периода 2007-2013 г. със средства от европейските фондове, са инвестиции от 220 милиона лева - част от тях са за националния музеен комплекс, свързани са и с подобряване на инфраструктурата на културните институции. Най-важно е, че ние, българите, има какво да покажем. Защото една сграда може да е прекрасна и добре изградена, но най-важното е да я напълним със съдържание. То ни прави горди.
Вежди: Тук съхраняваме паметта на нацията
Години наред България нямаше истински национален музей - шедьоврите отлежаваха в хранилища, старееха. Бяха там, където не е мястото на българското изкуство. Благодаря изключително много на ръководството на галерията за положените усилия. На академик Светлин Русев, който изнесе на гърба си селекцията, периодиката и подреждането. Огромен труд. Благодаря на Министерството на регионалното развитие - този музей стана възможен, благодарение на проекта, който направихме за европейски средства. Благодаря и на Емма Москова, при която започва избистрянето на идеята. За съжаление, тогава средства не се намериха. Но тя е от малкото министри, които пожелаха сградата да бъде музей - въпреки многото апетити към нея. Благодаря и на премиера - винаги сме получавали подкрепа. Благодаря на художниците. Музеят не е специализиран - той е за българско, за западно изкуство, за европейско изкуство. Защото сме част от Европа. Авторите са подредени по равно и по периоди - нашите до големите майстори. Не само че не отстъпваме по нищо, а в доста отношения сме много талантливи и добри.
За да довършим южното крило, ще кандидатстваме по новата програма за европейски средства - 2015-2020. Надяваме се, че в рамките на една-две години, дай, Боже, ще завършим всичко. И настина "Квадрат 500" да стане обитаван и търсен.
Много се говореше за концепции. Често чувах различни приказки от явно непросветени хора. Всеки музей е жив организъм - той диша със своята тематика, с гостуващите си изложби.
Ще има и пари за откупки. Аз бях министърът, който след доста години пръв осигури един милион за това. Като художник добре разбирам - не може цяло поколение да е бяла страница в съзнанието на времето. Трябва да прокараме закон - за дейности, за откупки. Като част от финансирането на музеите. Всяка генерация от творци трябва да присъства в националната ни галерия.
Съвременните творби обаче ще бъдат в другия музей, който би трябвало да открием догодина - за съвременно изкуство. Ако все още съм министър и ако не съм се разболял от много работа. Той ще бъде завършен по Норвежката програма - с два милиона и половина лева.
В Двореца също ще има различна концепция и това е напълно логично - та нали в Париж гарата "Орсе" се намира срещу Лувъра. Експертите и изкуствоведи ще решат къде и какво ще бъде. Това е тяхно право. Министърът не решава тези неща. Моята последна мечта вероятно ще бъде да свалим НИМ в ЦУМ. А дотогава Ларгото вече ще е готово. Тогава центърът на София ще стане световен - с много култура и историческо наследство.
Академик Светлин Русев: Красивата илюзия стана действителност
Красивата илюзия вече е част от духовната територия на България. Трудно ми е да повярвам, че този може би най-демонизиран обект, в който наивната съзидателна вяра периодично се сблъскваше с лични и национални политически комплекси, вече е музей. В него достойнството на българското изкуство се измерва с величието на европейската и световната култура. Той е място за духовно извисяване и пречистване. Територия, в която взаимно отричащи се епохи, автори и стилове живеят в пълно съгласие и мир.
С изграждането на новата национална галерия ние наистина трябва не само да осмислим, но и да разберем, че сме постигнали нещо изключително, което променя изцяло представата за България. Случи се нещо, което тепърва ще се доказва във времето.
Ние не сме идеални - още по-малко безгрешни, но вярата в общата кауза обедини различията ни. Често с носталгия и болка споменаваме примера на големите френски политици. Помпиду оставя след се себе си музея "Бобур", Митеран - Пирамидата на Лувъра, Ширак - "Бранли" и т.н. Доживяхме подобно чудо да се случи и в България. Дано да не е последно, господин Борисов. Покрай магистралите, с които правителствата си измерваха километрите на успеха, има една друга магистрала - тази на духа, която минава през времето, над политическите пристрастия.
Никога в България не съм преживял това, което се случи през последните два-три дни - пълни зали с ученици, студенти, възрастни дами и господа... Те не криеха възторга, вълнението си. Срещнах просълзени хора - че най-после България има подобен музей. На изстрадания път на българската духовност. Оттук нататък следват задълженията на стопаните на този дом, а те не са малко. Да не забравяме, че каузата е обща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
