На 6 май в целите Родопи под дърветата разпъват люлки и настъпва мълчанието на агнетата. Ден е за най-големия пролетен празник, честван от незапомнени времена. Християните празнуват Гергьовден, а мюсюлманите - Хидерлез.
До средата на ХХ век основният поминък в планината е бил овчарлъкът. Наесен овчарите, чобаните, юруците и каракачаните слизали с хилядоглавите си стада да зимуват в Беломорска Тракия, а напролет се връщали в Родопите. Многовековният кръговрат бил разчертан от двата празника - пролетния Гергьовден и есенния - Димитровден, когото мюсюлманите отбелязват като Касъм.
"Помня как празнувахме Гергьовден в Гледка (днес квартал на Кърджали) още от 30-те - нямаше къща без курбан", казва Димитрия Спасова. Закланите животни се пекли в селските пещи и цялото село миришело на вкусни манджи. Обикновено за жертва се е избирало мъжко агне, като стопаните гледали да е черно. "Преди да го заколят, му слагат една свещичка на рогцата и му дават да близне сол и да пийне водичка", разказва баба Димитрия. Като се заколи добичето, кръвта се събирала. Старите жени взимали една чинийка от нея, а останалата сипвали в ямка и я заравяли. С кръвта от чинийката бабите слагали кръстчета върху челата на децата и върху портите на къщите.
На дъба на мегдана връзвали гергьовска люлка, на която младите да се люлеят, пеят и играят. Семействата си ходели на гости, като по правило младите посещавали старите. На Гергьовден било прието годеникът да носи армаган на своята годеница.
В друг край на родината, където пазят обичаите си - пернишкото село Богданов дол, пресъздават всяка година ритуала по изкарването на стадата и премуз - или пробното доене на овцете
На този ден пастирите тръгвали с хиляди глави добитък, кучетата и натоварените върху каруци колиби към близките планини - Люлин, Голо бърдо и Китка. Връщали се чак наесен по Димитровден. Затова и на Гергьовден всеки стопанин доял своето стадо. И който издоял най-много мляко, грабвал шампионската титла сред овчарите. Първото мъжко агне в Пернишко се отделя и коли за курбан. Провежда се и т.нар. пазарлък, в който освен овчарите участва чорбаджията на селото и полският пазач (поляк). Полякът изрежда нарушенията - откраднати животни, овце, които са опасли чужди ливади или пък направили беля, а стопаните заплащат щетите. На Гергьовден по традиция чорбаджиите се пазарели и наемали ратаи за селската работа, които разпускали по Димитровден.
В Богданов дол до влизането на България в ЕС са се устройвали и боеве с кучета.
На празника на светията, убил змея, е прието да се събират билки. Смята се, че на този ден тревите придобиват лековита сила. Момите и ергените се окичват с цветя и клонки. Закичват се и стопанските постройки, кошарите и вратите на къщите. Според народните вярвания тази сутрин всичко е покрито с блага роса. Жени и девойки през нощта срещу Гергьовден ходят из росните ливади, събличат се голи и се търкалят върху росната трева. В цялата страна е познат и обичаят надпяване на китки или пръстени.
Европейската изисканост обаче отхвърля като дивашки обичая и сега двубоите с четириногите пазачи са забранени.
Една от най-пищните веселби на 6 май става в разградското село Севар. Жените се събират в местността Коручаласъ, която означава "сухата вършина". Пременени са в традиционната носия - кенарена риза, кадифени шалвари, обшити със сърма. На главите са сложили чомбер с плетена на една кука дантела. Празничната премяна се нарича "биндаллъ" - "хиляда клонки". Други са облечени с шарени кафтани.
Според поверието на Хидерлез се случват какви ли не чудеса. Когато двамата безсмъртни светии - Хъзър (таен учител на Мойсей според Корана и покровител на живата вода) и Илия, се срещнали под розовия храст, вятърът изведнъж спрял, а прясното мляко се превърнало в кисело.
Хъзър и Илия до ден днешен обикалят по света и избавят хората, попаднали в беда. Единият пророк по вода, другият по суша. Ако си притиснат на тясно на сушата, трябва да извикаш "Ятиш, Али!" - и Хъзър пристига. Ако започнеш да се давиш, се озовава Илия.
Подготовката за Хидерлез започва от предишната вечер. Преди изгрев на селския мегдан се връзва въжена люлка, на която всички се люлеят за здраве. Най-младата булка украсява калайдисано медено менче с китка цветя и червени конци. После сипва малко вода с босилек и тръгва с няколко моми из селото да събира нишани. Всяка жена й подава през оградата пръстен, гердан, обеца, гривна. Девойките не бива да застават под стряха. В противен случай според поверието порои и градушки ще погубят реколтата. Вечерта менчето с нишаните се скрива под розов храст в двора на булката. На 6 май, като станат от сън, жените отиват да се отъркалят в росата на най-близката ръжена нива.
По пладне се събират в Коручаласъ и сядат в кръг под дебелата дъбова сянка. Първо запяват традиционната молитва иляхи. После до менчето сядат две момичета, първородни дъщери. Покриват ги с фъта, цветна ръчно тъкана кърпа. Децата държат в дясната си ръка огледало, в което се оглеждат. С лявата, без да гледат, вадят един по един нишаните и ги подават с дюлево клонче на седналите наоколо жени. За всеки нишан се напява нарочно пожелание (маани). Първият маани е за това, кой ще бъде щастливецът на годината.
Едно от стихчетата в превод звучи така: "Песен песен отваря. Песен който не знае, бяга. Елате, момите, да се надпяваме - да видим коя ще победи." Друго пък гласи: "Отдавна пея тези маани, не мога да се откажа от хубавите момци. Ако знаех, че така ще стане, нямаше да започна тази връзка."
Хидерлез е ден за курбани и за женски игри, като моминското шествие бешикли
Най-хубавата е облечена в бели шалвари и блуза. На главата си носи дамски фес, украсен с мъниста и конски косми. От кръста си надолу опъва два чаршафа, които наподобяват кон. В ръката държи дълга лула. Селската красавица е следвана от 12 моми, преоблечени като мъже. Към тях се присъединяват и още 9 маскирани девойки, които играят черни арапи. Арапите гонят и налагат хората наоколо с пръчки и стръкове коприва. Никой обаче не бяга. Счита се, че ударите гарантират, че болестите ще избягат от човека. Девойката бешикли целува ръка на всеки срещнат, а върху чаршафа кон се пускат монети.
Друга игра на Хидерлез е алайлар или сватосване. Момичетата се строяват в две редици, застават една срещу друга и всяко девойче си избира "булка" от срещуположния ред. След всеки стих редиците се приближават една до друга и едните се навеждат над раменете на другите. Според поверието на Хидерлез никой не подхваща каквато и да било работа. Ако човек се вгледа в ритуалите по Гергьовден в българските, турските, помашките и циганските села, ще забележи, че си приличат като две капки вода.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
