София. Вместо конска опашка в гербовете на почти всички български градове днес гордо се вее и надига цар Лъв, винаги на фона на щит.
Няма данни подобен звяр да е живял у нас. Но как се стигна до днешните ни гербове, пълни с лъвове? Отговорът е назад в историята.
Лъвът присъства във византийската хералдика като символ на власт. Ханските - и по-късно царските ни хералдически символи - се базират върху идеята за господството "над българи и ромеи", което включва и приобщаването на символите на победените. По-късно се появява и орелът - като родов знак на цар Иван-Александър.
"А защо не погледнем и към Мадарския конник? Там е изобразен Хан Тервел, който пронизва лъв с копието си. Приемам тезата, че това е
византийски символ за власт, надмощие и сила
потвърди за "Стандарт" шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.
В актуалния си стилизиран вид лъвът като символ на свободата, благородството и битката до край заема място в гербовете на родните градове през Възраждането - тогава, когато България започва да се събужда за нов живот.
Христо Дерменджиев, най-големият български хералдик, пише, че първият ни герб е от ХIV век. "Той е от времето на цар Иван Шишман - с трите лъва, които са неговият владетелски символ. Гербът на нашата държава продължава да съществува през всичките векове на турско владичество".
Хералдиката, науката за гербовете, се заражда вероятно през ХI-ХII век, когато към кралските дворове се назначават церемониалмайстори - херолди. Те се занимават с произхода, създаването и ползването на гербовете и други символични знаци.
Във време на всеобща неграмотност личният печат е имал значението на идентификация на съответния човек в тогавашния социален живот. С лични гербове се идентифицират и тамплиерите. Но това с орлите и лъвовете не важи за Изтока. Нито в герба на Япония, нито на Китай, има от царете на джунглата.
Да се върнем на конската опашка - тя е нито знаме, нито герб, а част от древни ирански предания, събрани от Заратустра в VII в. пр. Хр. Използването й е свързано с почитта към божеството конник.
Знамето има две функции, символна и чисто военна - да събира бойците на определено място в боя, но и да им указва посоката. Вдигната високо горе, конската опашка е била и като ориентир за посоката на вятъра. При атака конницата на българите винаги е гледала да бъде именно със стихията, а противникът да бъде изтикан.
Има обаче много интересни детайли, които винаги вървят с гербовете - това са техните девизи.
- "Non Nobis, Domine, Non Nobis, Sed Nomini Tuo Da Gloriam!" - "Не нам Господи, а на Твоето име дай слава!" - на Ордена на Тамплиерите.
- "Съ нами Богъ" - на Руската империя.
- "Dieu protege la France" - "Боже, пази Франция" - на кралство Франция.
- "Viribus unitis" - "С общи сили" - на Австро-Унгария.
- "L'union fait la force" "Обединението прави силата" - девиз на Белгия. Оттук идва и този на българския парламент, който обаче е променян два пъти.
София - фаталната столица
Първият девиз на София е "Расте, не старее", но после фаталисти преброили, че буквите са 13 и логото става "Расте, но не старее". То е по образец на парижкия "Плава, но не потъва" и често е изписвано и на латински - "Crescit, sed non benescit". Гербът на София е изработен през 1900 г. за световно изложение в Париж от художника Харалампи Тачев, ученик на Мърквичка. Първоначално гербът, положен върху щит, е разделен на четири полета. Горе вляво е изобразена Улпия Сердика - римската императрица Юлия Домна, съпруга на Септимий Север, посетила града през 202 г. В ума на много хора в онези объркани години тя се превърнала в богинята - покровителка на града - Улпия Сердика. Защитница срещу нашественици и природни бедствия. До нея е поставен друг символ от древността - църквата "Света София". Издигнат през IV век, на най-високия хълм по онова време храмът е за прослава на Божията Премъдрост. Светиня, навеки свързана с българската столица и съвременното й име.
В долното ляво поле е Витоша, а срещу нея златен балдахин над статуя на Аполон - от антична монета, символизираща лечебните минерални извори в града. В центъра на щита е добавен по-малък щит с лъв. Той е копиран от открит в Търново медальон, който символизира и приемствеността между двата града като столици на България. По време на комунизма в герба е поставена червена петолъчка, която след 10 ноември е премахната на секундата.
В Търново всички са царе
Гербът на Велико Търново изобразява три лъва един над друг върху триъгълен щит, увенчан със зидова корона. Идеята е заимствана от новооткрити изображения на българските царе от Търновград, които са предложени от историка Петър Коледаров и хералдика Христо Дерменджиев. Свидетелство за използване на три лъва в средновековни изображения на българските царе се съхранява в Националната кралска библиотека в Мароко. Запазена е част и от ръкопис от края на ХVI в., който е препис от оригинал с автор арабски пътешественик, посетил България в края на ХIV в. Във фрагментарните му бележки за страните, които обхожда, се съдържат сведения за Търновград.
Въпросът за герб на Велико Търново е поставен на дневен ред на 11 април 1975 г. Пенчо Кубадински одобрява предложения проект на Григор Спиридонов. Семантиката на лъва, който се свързва с власт, мъдрост и благородство, сила и храброст, се допълва от изпълнението на графичния вариант на общинския герб, композиран в два цвята - златно и пурпурно. В символиката на хералдическите цветове златото, като "краля на металите", е израз на знатност, могъщество и богатство, а също така и християнските добродетели - вяра, справедливост, милосърдие и смирение. Пурпурното символизира благочестие, умереност, щедрост и върховно господство. Виолетовият цвят е възприет и от местният ФК "Етър" и е неразделна част от всяка агитка на великотърновци, която подчертава царственият си произход.
Няма мое, няма твое, всичко е "Берое"
Гербът на Стара Загора е създаден през 1979-та по повод 100-годишнината от възстановяването на града и оттогава не е променян. Негов автор е старозагорският художник хералдик Христо Танев. Той се е опазил от характерните за онова време соцсимволи и това е съхранило герба във времето. "Формата на т.нар. френски щит, която избрах, по законите на хералдиката имат право да носят само градове с хилядолетна история, какъвто безспорно е Стара Загора", посочва основанието той. В горната си част гербът завършва с крепостна стена, реплика на крепост, украсявала монети, сечени в античната Августа Траяна през II-III век.
Централната фигура - лъвица с лъвче в златисто жълто на червен фон, които са един от символите на града, също не е случайна. Това изображение е открито върху каменен релеф от ХI-ХII в. при археологически разкопки в града. Освен майчиния инстинкт и силата, лъвицата и лъвчето олицетворяват и прераждането и развитието на града във времето. В най-долната част на герба на зелен фон са изобразени бразди в златистожълто, които отиват към безкрая и символизират плодородието на Старозагорското поле и бъдещето. Основните цветове в герба - зелено, червено и златистожълто, са в хармония със символите. Зеленият цвят, който обрамчва герба и е фон на долната му част, е цвят на надеждата и радостта. Червеният цвят, фон на централната част на герба, е символ на огъня, на здравето и силата на любовта. Златистожълтият цвят на лъвицата с лъвчето и браздите пък са знак на светлината, интелекта, вярата и добротата.
Художникът Христо Танев обаче се сеща, че градът все още няма девиз, а едно от предложенията е: "Лъвска ми е силата, светла ми е вярата". А и не случайно екипът на нашия отбор е зелено и бяло.
Бургас се захлупи храбро
Първият официален герб на Бургас става факт през 1936 г. Инициативата е на тогавашния кмет Атанас Сиреков, който поръчва да се изработи официален знак на града. Негов помощник в това дело е общинският библиотекар Стефан Станчев. Двамата търсят съдействието на проф. Харалампи Тачев от София. Проектът му съдържа неизменната кула, свързана с древното име и историята на града. В него има още котва, фар, зъбчато колело - като символ на прогреса, както и надписът "Расте и напредва". Това е първият и последен девиз, който градът е имал, но за съжаление е отдавна забравен.
През 1936 година художникът изпраща в Бургас скица - проект на герба, но съдбата му остава неясна. Година по-късно задачата е възложена на друг софийски художник - Иван Манев. Авторът представя цели четири проекта, но в архивите отново липсват данни кой от тях е бил избран. В годините на социализма морският град отново остава без герб. Съвременният официален знак на Бургас е одобрен през 1994 година при управлението на синия кмет Продан Проданов. Негови автори са проф. Кирил Гогов и проф. Георги Чапкънов. Днешният герб на Бургас представлява стилизиран испански щит. В него е изобразен златен лъв с извита рибя опашка, който държи сребърна кула. Той символизира националната принадлежност на бургазлии, а също така сила и храброст. Долната му половина на риба представя географското положение на Бургас като крайбрежен град. Кулата визира семантично едно от предположенията за възникване на древното име на града - Бургос, а златната корона допълва значението на Бургас като морска порта на Европа. Синият цвят е символ на морето и неговото значение за бъдещето на града.
Две оръдия спестяват честта на Русе
Паметникът на Свободата и река Дунав са главни елементи в герба на Русе. Знакът на града има щитовидна форма. В него в стилизиран вид са изобразени статуята и вълни, символизиращи връзката с Дунав. Това е най-аристократичното място в България, дори по времето на барон Хирш. Горната част на щита пък представлява крепостна стена, която символизира древността на Русе. Гербът е дело на Георги Радулов и е от 1984 г. Преди този герб се е използвал и друг, на който е бил изобразен и Мостът на дружбата.
Паметникът на Свободата е основен символ на дунавския град. Построен в началото на XX век от италианския скулптор Арнолдо Цоки, той е разположен на централния градски площад. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, а с дясната сочи посоката, откъдето са дошли освободителите. В основата на композицията има два двата бронзови лъва. Единият разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Главният надпис е: "На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1867-1977 г." На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. В задната част на основата са поставени 2 оръдия.
Петолъчка пощури Пловдив
Новият герб на Пловдив има интересна история. През 1997-а кметът Спас Гърневски е преполовил мандата си, но още със стъпването си в кабинета е решен да смени хералдическия знак на града. Причината е, че когато през 1995-та влиза за първи път като градоначалник на пл. "Стефан Стамболов" ╒ 1, вижда на бюрото си герб, на който до седемте хълма и Марица има червена петолъчка. Гърневски, който тогава се слави като танка на СДС, избухва, че е невъзможно синята крепост Пловдив да има в емблемата си комунистически символ. Разпорежда да се направи нов герб, а задачата е възложена на художника Ганчо Ганев. Авторът прави правоъгълен щит. Над него е изобразена крепостна стена, за да напомня, че градът е древен. Върху щита са разположени два оранжеви лъва на зелен фон, които държат корона в червени нюанси. Тя символизира държавността. Единият от лъвовете е гологлав, а другият - с корона, за да се изобрази онзи исторически момент, когато страната е разделена на Княжество България и Източна Румелия. В долната част на щита върху оранжев фон са изобразени в зелен цвят седемте тепета. Под тях минава река Марица. Най-отдолу символът е обвит с лента, на която е изписан девизът на града "Древен и вечен". Така изглежда гербът на втория по големина град, който е приет с огромна съпротива от страна на социалистите, които тогава са опозиция в местния парламент.
Няма кой да победи морето
Варна пази стогодишната традиция лъвовете да държат котва, но изображението днес е много по-изчистено и схематично представено. В горната си част рамката (щита) около лъвовете е оформена като бойници от Варненската крепост - елементи от миналото на града.
Предложението за нов варненски герб е направено от граждани чрез страниците на местния в. "Народно дело". През 1967 г. е организиран конкурс за проект, одобрени са няколко работи и след многократно обсъждане е приет проектът на варненския художник Илия Касабов. Освен герб са изработени още и ключ на града и значки. По-късно е издадена и пощенска картичка, на която обаче някои атрибути са променени. Още след Освобождението в първите гербове на Варна - като град тясно свързан с морето, има котва. След това са прибавени изправените лъвове, удържащи котвата. В началото на 20-те години на миналия век има промяна с аргумента, че тогавашният герб по-скоро подхожда на пристанище и не отговаря на историческото минало и значение на града. По образци от древни монети се правят предложения, на които е изобразен Великият бог -покровител на града след основаването му. Той държи рога на изобилието и обърната амфора. Под него е монограмът на Одесос (съчетание от първите букви О и Д, изписани на гръцки, но няма данни това предложение да е прието). През януари 1914 г. е открита варненската електрическа централа. Фасадата е украсена с герб в този вариант, изпълнен като цветен барелеф. Централата и гербът са запазени и до днес и могат да се видят зад сградата на Енергото. Така че - няма кой да победи морето!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
