След 13 г. битка с болестта Петков започва втори живот
Ново сърце дава шанс на Георги Петков да не се раздели не само с музиката, но и с живота си. В гърдите на 57-годишния оперен певец от 2007 г. бие чуждо сърце. Големият дар той получава дори не в България, а в Австрия. И въпреки че до ден днешен не знае чие е сърцето му, Георги не може да се нарадва на втория шанс, който е получил. Благодарение на него той не се разделя без време с любимите си арии на Фигаро от "Севилския бръснар" на Росини, с които е обиколил България и света, нито с близките и приятелите си.
"Диагнозата ми е дилатативна кардиомиопатия, т.е. слабост на мускула. 13 г. имах силите да се боря с болестта, но след това се стигна до операцията", разказва Георги. "Присъдата" си той чул в Пета градска болница в София през 1993 г. след злополучно турне в Германия. Пътуването до Щутгарт било през лятото, дори помни датата - 5 срещу 6 юни, защото се оказала съдбоносна за живота му. "Пътувахме в луксозен за времето си автобус с климатик и явно настинах, защото на 6-ти бях с 40 градуса температура", разказва той. Въпреки че задължително трябвало да извикат лекар, те не го направили, защото нямали здравни застраховки. Вместо това колегите му приложили всички известни "бабини" лекове - като хомеопатия, разтривки, изпотяване под душа. "На третия ден бях наред, изпях ариите си, отзвукът беше много добър, но след това дойде сметката - а тя беше много тежка - непосилен задух", спомня си той.
Липсата на въздух започнала да мъчи Георги след месец. Той изкарал така лятото, защото го отдал на топлото време. Но с настъпването на есента започнали и хрипове
нямал сила да седи прав
камо ли да пее, започнал дори да върви във формата на буквата "Г". "Това е явен признак, че сърцето е издало багажа, но тогава не го знаех, а на 36 г. кой ще ти мисли за проблеми със сърцето", казва мъжът. Тогава попаднал в Пета градска болница, където д-р Мариана Панова го изправила на крака. И досега той си спомня с благодарност за нея. Така през 1995 г. заминал за Австрия и се чувствал много добре. След първата половин година там обаче, болестта започнала "да си показва рогата". "Лекарствата ми от България свършиха, показвах им кутийките в аптеките, но те искаха да отида на лекар, а тогава още нямах застраховка, стресът беше голям и всичко това даде отражение", казва той.
Така през 2006 г. се наложила първата операция, в която сложили към сърцето му помпа, която да му помага. "Тогава ме закараха в болницата буквално като кофа боклук,
бях в инвалиден стол, сив, подут
от водата в мен", спомня си той. Заради лошата работа на сърцето краката му били толкова отекли, че не можел да сложи обувки, а седял само с чехли. "Отивах си, знаех, че ми остават 6-8 месеца", казва Георги. Когато споделил тревогите си с лекарите обаче, останал силно изненадан. "Те ми казаха, че ще живея, защото има алтернатива - поставянето на ново сърце", казва развълнуван Георги. Тогава млъкнал и чак не успял да повярва, защото живеел със спомените отпреди 40 г. и нямал представа докъде е стигнала медицината.
Преди новото сърце обаче Георги получил най-малката и най-модерна помпа в света. Затова се шегува, че е един от т.нар. елитни пациенти. Модерното устройство било поставено на 2 март 2006 г., а в края на юни с негови ученици
вече играел тенис и карал колело
Две години по-късно и след серия изследвания той стигнал и до новото сърце. "Проф. Цукермен ми разясни какво е това трансплантация и има ли почва у нас", смее се той. Оказало се, че почвата в Австрия е огромна. Въпреки че там и в България първите трансплантации на сърце се правят през 1985 г., развитието след това е коренно различно. "Във Виена трансплантираните сърца са 1800 срещу 8 у нас", казва Георги Петков. Според него причината за успеха на Австрия е в закона им. В него не се предвижда да се иска съгласието на близките при донорска ситуация. Разликата е и в самата здравна система. Там касата покрива всичко. И до ден днешен, въпреки че вече живее в България, той си получава лекарствата от Австрия. Основните му медикаменти за 3 месеца струват 1160 евро, а той плаща по 6 евро за такса за рецепта. Според него в трансплантациите Австрия е дори преди Германия. "Просто те са седнали с молива и са си казали - 1 донор срещу 6 спасени човека", обобщава Георги Петков и се надява у нас също да стане така -
да ги стигнем някога австрийците
Иначе с новото сърце не е имал никога проблеми, не усетил и нещо коренно да се промени, освен че вече е здрав. "Само първите 3 г. много ми се ядеше шоколад, нещо, което не е било преди това. Вечер, докато не хапна едно малко парченце, не можех да заспя", смее се той. Но после и това минало. Останала само възможността да се радва още на живота.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
