Студент за броени минути се превърна в спасител. Бранителят на монтанския клуб "Расово" Симеон Гачовски попадна в екстремна ситуация на чужд терен. Но този път не събори на земята нападател, а се превърна в герой. И вместо да попълни колекцията си от червени картони, той се сдоби с прозвището Спасителя.
Драмата се разиграла на стадиона в белослатинското село Попица, където Симеон попаднал случайно. Той бил на гости на свой братовчед, който рита в местния "Ботев" и отишъл с него на следобедната тренировка, за да поддържа формата си. Тогава и през ум не му минавало, че пред него ще умира човек и че той ще успее да го върне буквално от оня свят. Всичко се случило за секунди. Играещият треньор на местния отбор Владимир Христов, който бил на около метър от него, изведнъж обърнал очи и се свлякъл на тревата. Започнал да се тресе от конвулсии, а от гърлото му излизали само мъчителни хрипове. Треньорът се задушавал, защото вероятно при припадъка си е глътнал езика. Тъй като нямало на терена никакъв подходящ предмет, Симеон пъхнал ръката си между зъбите на колабиращия човек, за да не губи време. Помогнал му друг играч, който успял да задържи подскачащия от гърчовете 47-годишен мъж. Скоро дошла и линейката, а лекарите казали, че футболистът е свършил точно това, което трябва и успял да извади езика на човека. Иначе треньорът да си е отишъл.
Няколко дена по-късно младият талант признава, че не е имал никакво време да умува. Единственото нещо, което му минавало през главата, било, че трябва да бърза, защото всяка секунда може да е фатална. След драмата футболистът е щастлив, че треньорът е оживял, но въобще не се чувства като герой. "Всеки на мое място би направил същото", отсича той. "Не се съмнявам, че всяко от момчетата в отбора щеше да опита да спаси треньора. Каквото и да се говори за футболистите, те са точни момчета", пали се Симеон.
21-годишният спасител е с топката от дете. Започнал да тренира любимият си спорт още от четвърти клас. Минал е през всички гарнитури на юношите на "Ботев" Враца. На 17 години е дебютът му в "Б" професионална група с "Ботев" Криводол. След това играе в елитната група до 19 години и в "Орел 19" в Оряхово. От година и половина врачанинът е в Расово. Фланелката на бранителя е номер 3.
В живота минава за джентълмен. Не си пада по шумните компании и рядко се отбива в дискотека. Спазва до педантичност спортния режим. Мечтае колкото се може по-дълго да е на терена, защото футболът е в кръвта му. Голямата му страст към вечната игра пък се нарича "Левски". Закърмен е с любовта към синия отбор и го поддържа каквото и да се случва с него. А мечтата му е един ден да облече синята фланелка и да рита на "Герена".
Но вече се готви и за годините, когато ще събуе бутонките. Избрал си е професията не на треньор, а на учител. Симеон Гачовски е второкурсник във филиала на Великотърновския университет във Враца. Учи история и география, защото тези науки също го увличат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
