Бъдещият герой от Одрин лежи в ареста с обикновени бандити
Проф. Никола Цонев
Тази година се навършиха 80 години от смъртта на един от най-славните наши пълководци - генерал Георги Вазов. Той е роден през 1860 г. като четвърти син на Съба и Милчо Вазови. Завършил военно училище в Одеса и произведен за храброст в чин капитан в Сръбско-българската война през 1885 г. Участвал активно в детронирането на Батенберг и емигрира след това в Русия.
Благодарение на голямата си подготовка на военен инженер и натрупания опит в отбранителното строителство в Закаспийския край на Русия и въпреки пречките на Фердинанд, изпитващ недоверие към детронаторите, започва да расте във военната йерархия. През 1896 г. достига до поста началник на инженерните войски, а е произведен в чин генерал-майор през 1906 г.
Но през следващата година обаче пропада планът на Фердинанд за въвличане на Русия във война на България срещу Турция. Тогава той се нахвърля върху офицерите русофили, като срещу Георги Вазов поръчва скалъпване на съдебен процес. Фердинанд е вбесен от негова критична статия във вестник "Ден" срещу начина на обявяване независимостта на България на 22 септември 1908 г. Но Фердинанд няма как да го съди за нея, а за измислени злоупотреби. Процесът се проточва близо две години. Генералът е подкрепен от демократична общественост и преса. Съдът, който и без това не разполага с факти, е принуден да отстъпи. Но издава все пак някаква фиктивна присъда, за да бъде изхвърлен генералът в запаса. При това, за да бъде унижен, по заповед на Фердинанд изтърпява петдневния си затвор в тясна килия на Пети полицейски участък в София, в който по правило биват задържани най-отявлените криминални типове. При това задържането му е срещу Коледата на 1909 г. "Баща ми с голяма мъка и негодувание е преживял тези пет дни.
Като разярен лъв той обикалял четирите голи стени"
пише дъщеря му Васала Вазова.
Генералът обаче продължава да защитава своята гражданска позиция. Заедно с д-р Хр. Стамболийски, Х. Карастоянов, Ив. Грозев, Кр. Станчев, П. Пейчев, Вазов е един от инициаторите за свикване на общоградско събрание за обсъждане на въпроса какво да се прави по повод кланета, извършени от турците в Щип и Кочани през август 1912 г. Среща се с финансовия министър Теодор Теодоров и с началника на Генералния щаб ген. Иван Фичев. Вторият му признава, че при подписването на военната конвенция със съюзниците Фердинанд го запитал: "А няма ли сърбите да ни излъжат?" - "Няма да ни излъжат - отговорил Фичев. Тогава царят парафирал документите, казвайки: "Подписвам, като се доверявам на Вашите думи." Проницателят Вазов съзира в това опит на монарха да поеме по-малка отговорност.
Тайното заседание на Министерския съвет на 13 август 1912 г. решава да се предложи на съюзниците незабавно започване на военните действия, ако Турция откаже да проведе реформите в Македония и Тракия, предвидени в Берлинския договор. Белград и Атина се съгласяват. А на 19 август в София се свиква всенароден събор на представители от всички градове на страната, който приема окончателно становището за неотвратимост на войната за освобождение на Македония и Тракия в отговор на наглите предизвикателства на турската преса. След събора министър Александър Людсканов заявява пред чуждестранни кореспонденти, че миролюбието на България е в непреодолимо изпитание.
В съответствие с това Вазов настойчиво иска да се бърза да се изпревари с военен удар противника. Тази искрена патриотична всеотдайност и широка популярност на талантлив военен инженер, най-после довеждат до назначаването му на 17 септември 1912 г. за началник на военните съобщения.
За пръв път в разговор в щаба на армията Георги Вазов излага становището си по стратегическо-тактическите въпроси на войната на 04.10.1912 г., ден преди започването й. Силно впечатление направили неговите предложения за превземането на Одринската крепост.
След бляскавите победи на българската армия в първите дни на Балканската война се постига примирие. Правителството назначава генерал Вазов за генерал-губернатор. Той пристига в Лозенград на 31 октомври 1912 г. и веднага се заема с устройството на губернаторството, в което влизат санджаците Лозенградски, Охридски, Дедеагачки, Родоски Галиполски и Гюмурджински. Редът в губернаторството е възстановен, въпреки че войната продължава.
На дневен ред вече е Одрин. На 9 декември 1912 г. започва заседание на специалната комисия за него, на което е поканен и ген. Вазов. Поради ефикасността на предложения от него план за завземане на крепостта, той е назначен за началник на Източния сектор на обсадата, откъдето по оперативния план трябва да се осъществи пробивът.
Ген. Вазов сериозно и в детайли подготвя атаката. Чрез закупения от него още през 1906 г. балон се прави ефикасно наблюдение на противника. Авиацията прави редовни разузнавателни полети. Сам запален фотолюбител, генералът
дава идея да се направи за пръв път аеро фотоснимка на вражеските укрепления
Високо ерудиран и опитен военен инженер, ген. Вазов прилага много технически средства за по-безкръвно превземане на здраво оборудваните отбранителни позиции на неприятеля. Той отделя голямо внимание и на морално-политическата подготовка на бойците и командирите. В словата си пред тях, без да споменава монарха, ги призовава към храброст в боя за честта и свободата на родината и щастието на целокупния български народ. И те тръгват на щурм срещу крепостта като убедени победители.
Личният пример и дейността на ген. Вазов в овладяването на Одрин се оценяват само със суперлативи: "...Как да не си спомням за него. Той беше душата на атаката и спечели пред крепостта най-голямата слава", пише за него френски офицер. А старият революционер Стоян Заимов праща телеграма до него: "Привет на железния генерал, който набоде върху щиковете на неустрашимия си отряд източните фортове на Одринската крепост... Слава на генерал Вазова, съкрушителя на турската мощ при Одрин." С тази победа той става един от най-бележитите военачалници на двадесетия век.
Ген. Вазов е назначен за началник на гарнизона ни в Одрин, като продължава да бъде и тракийски военен губернатор. Но от май 1913 г. дейността му е сериозно затруднена - отнемат му длъжността началник на гарнизона, което го лишава от реална сила. Ген. Вазов заминава за София, за да обсъжда този въпрос с министър-председателя Стоян Данев.
Тук получава нова мисия - назначен е за член на българската делегация в смесената българско-румънска комисия по въпроса за отстъпването на гр. Силистра на Румъния, съгласно Петербургския протокол. Но дейността на комисията е прекъсната от избухналата на 16 юни Междусъюзническа война.
Ген. Вазов се завръща в София. На 25 юни следващата година посещава военното министерство, за да получи ордена "Александър" - II степен, с който е награден за участието си в Балканската война. Тогава е изненадан с издаден указ номер 65 на Фердинанд за назначаването му за военен министър на България. А за главнокомандващ е издигнат ген. Радко Димитриев. Фердинанд прибягва към тях като авторитетни приятели на Русия, за да спечели подкрепата и за излизане от опасните затруднения, в които изпада с обявяването на Междусъюзническата война. Двамата всеотдайни патриоти поемат тежкия кръст на спасители на България и се справят с мисията си. С организирания отпор срещу нашествениците от всички страни те довеждат конфликта до масата на преговорите. България претърпява тежка национална катастрофа, но е съхранена независимостта й. След това неблагодарният монарх веднага се освобождава от тях и променя външнополитическия курс. Той ориентира България към Германия и Австро-Унгария против Съглашението на Англия, Франция и Русия за подготвяната световна война.
Запратен завинаги в запаса, победителят от Одрин започва активна обществено-политическа дейност в Народната партия за предотвратяване гибелния курс, поет от Фердинанд за съюз с Германия и Австро-Унгария. За съжаление, без успех. На 1 октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
