Въпросът кой ще наследи патриарх Максим ще продължава да вълнува свещеници и миряни до пролетта, когато ще стане ясно кой ще сложи бялото було. В боричкането на лобита във висшия клир обаче се открояват няколко силни фигури.
Сред тях изпъкват Ловчанският митрополит Гавриил и дядо Николай, който сега води Пловдивската и Софийската епархия. Дори никой от двамата да не наследи Максим, тяхното мнение и влияние ще бъде от решаващо значение при избора на новия патриарх, твърдят близки до Светия синод. Между 62-годишния дядо Гавриил и по-младия с почти 20 години дядо Николай има доста общи неща. Двамата са сред малцината владици, които нямат картонче от ДС. И двамата не се боят да заклеймят от книги и филми до певици, които според тях развращават морала на миряните. Различията обаче също не са малко, щом ги сочат за лидери на противоборстващите крила в Синода.
Ловчанският митрополит Гавриил е роден със светското име Цветан Методиев Динев на 16 юли 1950 г. в София. Биографията му е малко нетипична за човек, достигнал до митрополитски сан. "Баща ми дълго бе бригадир на строителна бригада, ценяха го много като трънски строител.
Доста години бе на работа в Чехословакия. И там завърших основно образование", разказва сам за себе си митрополитът. В духа на семейните традиции Цветан завършва строително инженерство в днешния УАСГ. Но задочно, защото под влиянието на Левкийски епископ Партений той вече е поел пътя си към Бога. И през 1973 г. се премества да живее постоянно в Клисурския манастир "Света Петка" като послушник. Там през 1979 г. е подстриган за монах с името Гавриил. През 1984 г. пак задочно завършва богословие. Следват две години специализация в Московската духовна академия. От 1991 г. до 1998 г., в най-тежките времена на разкола, е протосингел на Софийската митрополия.
Когато през 1997 г. на власт дойде правителството на Иван Костов, Светият синод е притеснен, че управляващите ще ударят рамо на разколниците. И прехвърля временно валутните авоари на БПЦ в московска банка. Операцията е поверена именно на епископ Гавриил. Който след смъртта на дядо Григорий, през 2001 г., става Ловчански митрополит.
Като такъв дядо Гавриил се втурна в много начинания. Стартира поредица инициативи, най-голямата от които е строежът на катедралния храм " Св. св. Кирил и Методий". Обгрижва редовно лишените от свобода в местния затвор, като се опитва да ги вкара в правия път с подходящи беседи. Той е известен също и като радетел на религиозното възпитание в училищата. Но най-голямата му лична победа в това отношение навярно е канонизацията на загиналите по време на Априлското въстание монахини и свещеници в Новоселския манастир "Света Троица" в Априлци.
Така че неслучайно нему бе възложено да изработи културно-просветната стратегия на БПЦ.
Но не са малко и скандалите около името на дядо Гавриил. През 2005 г. медиите го разпънаха за многото му апартаменти в София, придобити по не съвсем редовен начин. В крайна сметка всички днес принадлежат на църквата. А през 2005 г. митрополит Гавриил превежда 21 000 евро по сметката на новостроящия се храм в Ловеч от продажбата на наследствения си апартамент в София. Неуспешен бе пък опитът му да създаде православна банка "Свети Николай".
Но най-много шум Ловчанският митрополит вдигна с анатемосването на богохулните, според него, произведения в съвременното изкуство. И не само на "вампирската киноиндустрия" на Холивуд. По негова инициатива Светият синод за пръв път пренареди програмата на БНТ, като свали от най-гледаното време филма на Мартин Скорсезе по романа на Никос Казандзакис "Последното изкушение на Христа". Дядо Гавриил атакува и две местни театрални постановки - "666" (2002 г.) и "Плейбоят от Джендема" (2007 г.) на режисьора Николай Поляков, с което само препълни салона на театъра. Актьорите пък взеха, че се покаяха, като направиха дарение за новия храм. Владиката не пропусна да анатемоса и книгата на писателя Христо Стоянов "Копелето: Евангелие от Юда". Така по намеса в светския живот в защита на каноните на църквата той наистина си съперничи само с пловдивския си събрат и евентуален конкурент Николай.
Но най-важният коз на дядо Гавриил е липсата на досие, уличаващо го в сътрудничество с ДС.
Дали това ще надделее на везните в предстоящия избор, е трудно е да се каже. Но любителите на паралели вече напомнят, че патриарх Максим също е бил Ловчански митрополит.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
