Мисията възможна за героите в преспите
Мисията възможна в огромните преспи. Стотици хора се втурнаха да спасяват болни и да носят хляб и лекарства на откъснати от света бедстващи села. Жени газеха километри в бяла планинска пустош, за да стигнат до млади и стари, които имат нужда от помощ. Мъже с тежки машини разчистваха цели денонощия пътища от натрупалия колкото човешки ръст сняг. Лекари, военни, гранични полицаи, пожарникари, кметове и доброволци се изправиха срещу невижданата от години стихия, която се стовари върху Южна България.
Те пробиваха пътищата, за да стигнат до останалите денонощия без ток и телефон села. Една млада лекарка спечели уважението на хората в цялата страна, след като сама 4 часа ходи пеша, за да спаси бебе с алергия. Кметица пък обу ботуши, преметна през гърба си чувал с хляб и лекарства и 7 километра вървя през преспите, за да занесе най-необходимото на хора в бедстващи райони. Шофьор на снегорин и колегите му не спаха две денонощия и не слязоха от машините, за да разчистват пътища. Шеф на батальон и войниците му бяха посрещнати като освободители, след като пробиха през снега до села в Родопите. Хората ги посрещаха с благодарност. Някои - и със сълзи в очите. За мнозина те са спасителите, героите, които показаха, че бедстващите не са забравени от Бога. А те самите са категорични, че не са направили нищо необичайно. Представяме ви част от героите в преспите, които впечатлиха България.
Галина Велкова е кмет от 20 години, мечтае за внуци
Една жена носи голям чувал на гърба си и гази с гумени ботуши през дълбоките снежни преспи. Студът и снегът не я плашат. Защото има мисия - да занесе хляб, храна и лекарства на петнадесетината жители на благоевградското село Дебочица. Стига пеша да всички къщи, а някои махали са на разстояние 6-7 километра. Не се оплаква. Защото нейното призвание вече 20 години е да помага на хората.
"И умора не почувствах. А не беше лесно. Колата на общината спря в началото на селището заради пропадналия път. Но усещането, че си полезен на околните, е по-силно. То те крепи и ти дава сили и в най-трудните моменти. На хората не им трябват празни приказки, нито политиканстване, а човещина. Има дефицит на добрина, на доверие, затова те толкова ценят тези неща", казва 49-годишната кметица Галина Велкова. Заради тези нейни човешки качества неизменно е селски управник на селата Лешко и Горно Лешко от две десетилетия. От ноември миналата година отговаря и за още две населени места - Габрово и Дебочица. Така отговаря за 280 души.
За първи път седнала в кметския стол през 1995 г. "И избори съм печелила, и доверието на общински кметове на Благоевград, които са ме назначавали за кмет. Жителите ми вярват, което е най-голямата награда за мен. Те са наясно, че никога не изключвам телефона си и винаги могат да разчитат на мен. Когато са в беда, звънят на мен, а не на най-близките си", казва тя. Така станало и при бедствието в Дебочица. Жителите там, повечето възрастни хора, се обадили на кметицата и съобщили, че не им носят хляб, тъй като снегът не позволява. Велкова веднага съгласувала действията си с общинския кмет Атанас Камбитов и на другия ден сутринта поели с "Лада Нива" към селището.
Преди това изпълнила всички заръки на селяните - обиколила техни роднини, магазини, аптеки, за да им вземе това, което искат. "Моето ежедневие хем е еднакво, че всеки ден помагам, хем е различно, тъй като различни хора се нуждаят от подкрепата ми. И за хубаво, и за лошо ме търсят. Преди време жена загуби дъщеря си, бях все до нея, а тя ми благодари. Казах й, че няма за какво, тъй като не е за хубаво помощта ми. Няма да забравя никога думите й: "Гале, помогни на човек, когато му е тежко. Когато му е леко, и сам може да си помогне", разкрива кметицата, която командва 4 села. Велкова има шофьорска книжка, тъй като без кола е за никъде - трябва да може да закара старите хора до общинския център, да пътува по спешност до аптеки за лекарства.
Участвала е и в гасенето на пожари. "Един кмет е длъжен да е пример за останалите. Като поведение и като действия. Това важи и за големите политици. На хората им трябва съвсем малко - човешко отношение, малък, но мил жест. Това им дава кураж. Те не забравят доброто", казва Галина. И признава, че е длъжница на съпруга, сина и дъщеря си, защото все тича по задачи. Случвало се е да зареже близките си по време на рождени дни, на други семейни празници, за да е в полза на свой съселянин. Не е чиновник с работно време и е на разположение на хората 24 часа в денонощието.
Болно й е, че селата се обезлюдяват, младите отиват в града или в чужбина, част от къщите остават празни като призраци. Надява се, че скоро синът и дъщеря й ще се задомят и ще я дарят с внуци. "Искам да изпитам тази огромна радост, но всяко нещо с времето си", допълва с усмивка Галина Велкова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
