Кабинетът стартира с 26% одобрение
София. Изборите и създаването на правителство са донесли известно намаляване на обществената тревожност. В масовото съзнание е доминиращо желанието за стабилизация, а не за резки промени. Това показва изследване на политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл". Изследването е проведено от 28 ноември до 4 декември 2014 г.
Партиите във властта, както и ДПС, която има традиционно твърд електорат, запазват подкрепата си. Останалите търпят спад на доверието.
По нива на стартово доверие правителството прилича най-вече на другите кабинети, създадени в условията на сложни преговори или тежки компромиси.
Правителството започва с доверие от 26%. Отбелязва се ръст от 10 пункта по този показател в сравнение с началото предишния месец, когато правителството още се договаряше и не беше гласувано. В месеците около и след изборите има и плахо повишаване на оптимизма за посоката на развитие на страната. Към началото на декември 65% казват, че България върви към по-зле, но стойностите трайно се задържат под 70-те и повече процента - които бяха регистрирани през лятото или пък около протестите през миналата година. След изборите доверието в парламента също леко се покачва, за да достигне на нива от 16% към началото на декември, а недоверието чувствително спада.
Това са индикатори за известно обществено облекчение, смятат социолозите. И посочват, че всички парламентарни избори действат по този начин - винаги дават кредит на доверие към нововъзникващата власт. Най-видим аванс на положителни оценки в началото на мандата си получават правителства от типа на "Сакскобургготски" и "Борисов 1" или пък "Костов". По-малък стартов резерв на доверие имат трудно създадените правителства, сочат данните. Затова и настоящият кабинет прилича по начални нива на популярност най-вече на кабинета на тройната коалиция (около 28% доверие в първите месеци), а и на Орешарски.
Сравнително плахият кредит на доверие към новия кабинет се дължи и на това, че не всички привърженици на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ го подкрепят. Идните месеци ще покажат каква част от електората на тези формации има устойчиво проявява доверие в правителството.
12% сега смятат, че на страната са нужни предсрочни избори. За сравнение, при правителството на Орешарски този показател се движеше близо до 40%. Дори и сред електоратите на опозиционните сили не надделява желанието за бързи нови избори. Същото важи и за потенциала за протест - той е сравнително нисък сред всички електорати. 11% твърдят, че биха участвали в протест срещу това правителство при нива между 20 и 30% през лятото и есента на 2013 г. Явно доминиращото обществено желание е за стабилизация и успокояване и се забелязва известно изтощение от политическата криза в последните месеци и години.
По правило застаналите във властова позиция формации се радват на продължаваща подкрепа. Електоралните нагласи спрямо партиите и доверието в основните личности не показват особени изненади. 26% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ срещу 13% - за БСП. Повече от една трета заявяват, че не биха гласували. Новите имена в кабинета са сравнително непознати и за тях е твърде рано да се правят изводи или класации. Противно на очакванията, Патриотичният фронт и АБВ не претърпяват видими пробойни в подкрепата си от допира си до властта. Електоралните нагласи за Реформаторския блок не се влияят видимо от нарасналото напрежение между съставните партии, сочат още данните на "Галъп".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
