"В евангелие чист ръкопис български
безценна драгоценност - наша древност,
на него клели са се вси царе францушки
с велика набожност и дълбока вярност", пише бележитият наш общественик и революционер Г. С. Раковски в книгата "Българио, майко мила". Именитият възрожденец е бил убеден в българския произход на евангелието, което сега се пази в библиотеката на френския град Реймс. Ръкописът е известен във Франция като "Свещен текст" ("le Texte du Sacre") и до ден днешен се смята за народна светиня. А всъщност свещената книга представлява препис от молитвеник на старобългарски език. Състои се от две части. Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред, твърди Уикипедия. Тези 32 страници са изписани на кирилица. Втората част от 62 страници съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 година на хърватска (ъглеста) глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 година като католическа обител с богослужение на славянски език. В края на глаголическата част има кратка бележка, според която кирилската част от евангелието е написана от свети Прокопий Сазавски. Днес ръкописът е в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до него се разрешава само в изключителни случаи.
Наричали са го Коронационно. Вероятно защото четири династии френски крале са полагали клетва върху него при коронацията си в катедралата "Нотр Дам" в Реймс. Величествата полагали ръка върху тази уникална древна църковна книга с красив обков, твърдят историци. Вероятно именно за това този ръкопис е бил предпочетен при коронациите, тъй като е бил богато украсен с орнаменти със злато, сребро и седеф. В четирите му края има
изящни емайлирани миниатюри със символите на четиримата евангелисти
Матей, Марко, Лука и Йоан. Предполага се, че вътре имало и частичка от Светия кръст. По време на Френската революция пищният обков е бил ограбен. Останали са обаче дървените корици, обвити в червена кожа.
През 1717 г. руският император Петър Велики пристига във Франция по държавни дела и посещава старинния град Реймс. В знак на внимание към височайшия гост, католическите свещеници в катедралата му показват своята реликва - странната книга, изписана с тайнствени непонятни никому знаци. Всички са изумени, когато царят започва свободно да чете на глас първата част на ръкописа. Петър Велики им казва, че това е църковнославянски текст. Няколко години по-късно - на 18 юни 1726 г. - вицеканцлерът на руския цар, минавайки през Франция, разгледал Реймската катедрала. На него също било показано безценното знаменито евангелие, което той не само прочел с лекота, но и превел първата страница по желание на френските свещеници. Втората част обаче го затруднила и казал, че книгата съдържа евангелски текстове на славянско, но много древно писмо. Едва през 1789 г. английският пътешественик Форд Гил, когато вижда една глаголическа книга във Виенската библиотека, разбира, че втората част на Реймското евангелие е написана на глаголица.
Има няколко версии, които се опитват да обяснят пътя на книжната реликва от балканските земи до северния френски град. Според някои архивари то е било донесено от кардинал Шарл дьо Лорен - архиепископ на Реймс през ХVI век. Той я получил като подарък или пък я закупил на Църковния събор в Тренто в средата на ХVI в. После дарил "Славянското евангелие" на Реймската катедрала на Великден през 1574 г. Преди това то се е съхранявало в манастира "Свети Йероним" до Прага.
Според втората версия то е преписано в библиотеката на Ярослав I Мъдри - княз на Новгород и велик княз на Киевска Рус, от старобългарско евангелие от ХI в. на кирилица. През 1048 г. в Киев пристигат посланици на френския крал Анри I Капетинг. Те трябвало да получат съгласието за брак на своя крал Анри I с една от дъщерите на великия княз - Анна Ярославна. Венчавката станала на празника на Светата Троица през 1049 г. в древната френска столица - Реймс. Първата част на евангелието се намирало сред подаръците, които Анна била донесла със себе си в далечната страна. Именно оттогава френските крале при възкачването си на престола давали клетва пред него. Първият от тях бил синът на Анри и Анна - Филип I. После тази традиция се утвърждава и запазва чак до средата на ХVIII век. Според аналите престолонаследникът на Франция се разболява от тежка нелечима болест и никой не може да му помогне. Майката Анна, надвесена над евангелието,
отправя денонощно молитви и тайно намира богомил лечител
Престолонаследникът оживява, но никой не смее да спомене за лечителя, а чудото се приписва на евангелието с тайнствената непозната писменост, върнало мощта на френската корона. А източникът на тази "тайнствена писменост" е може би един от най-старите съвременни езици на Европа.
Пред евангелието са се клели следните френски крале - Франциск II през 1559 г.; синът на Екатерина Медичи Карл IХ през 1961 г.; неговият брат Анри III през 1575 г.; Людвиг ХIII през 1610 г.; Людвиг ХIV през 1654 г. и впоследствие Лудвиг ХV и VI. Първият от Бурбоните - Анри IV, неизвестно защо отстъпва през 1561 г. от тази традиция, на която слага край Френската революция. Тогава по заповед на Наполеон Бонапарт всички ръкописи, включително и Реймското евангелие, са пренесени в градската библиотека на Реймс. То е там и до днес - за съжаление лишено от всичките си украшения, скъпоценни орнаменти и свети мощи.
Според третата версия през 1469 година евангелието е пренесено във Франция от Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Източниците се позовават на инвентарните книги на Реймската катедрала от ХVII век. Според енциклопедията именно липсата на сериозни и обстойни изследвания на ръкописа от Реймската катедрала подхранва различни версии за произхода му. Съществуват хипотези за сръбски, хърватски, руски, чешки или препис от по-стар старобългарски оригинал. Сведенията у нас за Реймското евангелие са оскъдни. Васил Априлов е знаел за него и е поддържал становище за българския му произход. На същото мнение са били Стилиян Чилингиров и негови съвременници. Статия на тази тема, подготвена от Георги Минчев, е намерила място в том 3 на Кирило-Методиевата енциклопедия, издадена през 2003 г. В нея са отразени и гледните точки на чуждестранни изследователи, посветили трудове на евангелието.
Начален ортографски анализ на наши слависти потвърждава заключението, че книгата е българска. Възможно е да предяви претенции и Хърватия, която също е ползвала глаголическата азбука. На 23 март 2005-а с посредничеството на тогавашния председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание Лъчезар Тошев и апостолическият нунций в България монсеньор Джузепе Леанца е предоставена информация за Реймското евангелие във вид на компактдиск с електронно цветно копие на всички страници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
