След две седмици, на 1 януари 2014 г., ограниченията за работа пред българи и румънци в останалите европейски страни падат. Този факт предизвиква напрежение и страх в много страни - членки на ЕС. Във Великобритания се разрази истинска кампания срещу евентуалното идване на "ордите" от България и Румъния. Във Франция пък преди известно време с пълна сила се разгоря полемика около "ромския въпрос". Проблемите с ромите от България и Румъния там не са от вчера или днес. Как гледат обаче обикновените французи на циганите от двете източноевропейски страни и какво споделят и как живеят самите роми? Предлагаме ви една френска гледна точка към проблема.
-------------------------------------
Това лято френското правителство проведе специално заседание в отговор на "ромската криза". Много французи се надяват, че "Франсоа Оланд няма да е като Саркози" и ще осигури на ромите покрив и работа. За момента за тях е невъзможно да си намерят работа, поне не законно.
Други французи обаче са по-песимистично настроени. 77% от тях подкрепят изявлението на вътрешния министър Манюел Валс, че ромите имат съвсем различен начин на живот и че само малцинството от тях искат да се интегрират във френското общество. Това показва изследване на Института за проучване на пазара и общественото мнение, публикувано неотдавна. Само 21% от запитаните смятат, че министърът греши, тъй като не бива да се слага стигма на една част от населението. Когато става въпрос за адаптирането на тези хора в обществото, мнението на анкетираните обаче е почти единодушно. 93% от тях смятат, че ромите не се интегрират добре във Франция. И това мнение е поравно споделяно както от поддръжниците на десницата, така и от тези на левицата.
Песимизъм има обаче и сред самите роми. "Навсякъде в Европа ром означава крадец и престъпник. Дори и да се направи нещо за нас, отношението ще продължава да е лошо", споделят някои от тях. С малки изключения тези хора продължават да живеят лошо, без да се възползват от помощта на неправителствените организации, за чието съществуване почти не са наясно. Повечето от тях не говорят френски, мнозина преживяват от просия. И много от тях се срамуват от това. "Какво мислите? Че ми харесва да живея като куче", казва Себастиан Унгуреану, който е около 20-те. "Предпочитам да работя, но няма какво. Бих работил каквото и да е, не ми пречи", допълва Себастиан. Неговата съпруга Еужения споделя, че е оставила бебето си в Румъния, докато нещата за нея и мъжа й се наредят.
По френските улици търговците се опитват да реагират на ситуацията, разкъсвани между състраданието и отчаянието. "Всичко е много сложно. Някои крадат, но други са добри хора, към които се привързваме и на които помагаме от време на време", обяснява управителката на известен бар в центъра на Париж. Тя твърди, че се нуждае от работна ръка и е готова да наеме някои от безработните роми. Пред заведението й 40-годишен ром се опитва да успокои двете си деца, които играят футбол с празни кутийки от бира. Той живее в телефонна кабина с децата и майка си, която проси пред заведение за бързо хранене на булевард "Ришар Льоноар". "Тук нямам нищо, вярно е. Обаче поне има боклукчийски кофи. И за разлика от България, тук контейнерите са пълни", доверява мъжът. "Ромите са тук от няколко години, но през последните месеци положението взе да става тревожно. Техният брой около Бастилията става все по-голям", обяснява продавачка. Този наплив е лесно обясним. Никой не иска да се връща в Румъния. "Там има само бедност. Вече веднъж ме връщаха в Румъния, но аз дойдох отново", споделя румънски циганин. Той категорично отказва да отиде в лагер, защото там било "опасно и мръсно". Затова всички предпочитат да останат по улиците, където по-лесно могат да припечелят по някое евро, а полицията почти не ги закача. Нощта обаче крие много рискове. "Пакистанците и мароканците се опитват да ни накарат да се махнем, да ни окрадат", обяснява същият мъж. Въпреки това ромите остават по улиците на големите френски градове в очакване на по-добро бъдеще.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
