Режисьорът на "Пътуването" кани Жан Рено за следващия си филм, който ще снима у нас
Франк Добрин е роден в Рим, името му звучи на английско-български, а напоследък той живее в Пловдив. "Чувствам се тук като у дома си. И в това надали може да се търси сензация - може би защото градът е бил част от империята още от първи век", шегува се режисьорът. Всъщност историята му е доста по-романтична. Преди няколко години във Фейсбук се запознава с красива българка - Нели Ангелова. Когато се срещат очи в очи, става ясно, че тя е неговата сродна душа. Освен всичко друго, дамата се справя отлично с логистиката в кинаджийството. Оттогава са неразделни. Дори направиха филм - "Пътуването". Дори успяха да изкушат самия Жерар Депардийо за главната роля. Премиерата предстои. Продукцията вече има покани за два от най-престижните европейски фестивали - във Венеция и Берлин. Франк Добрин, който досега е записал в кариерата си и два хоръра - "Завръщането на зомбитата" и "Победителят" - е решил рязко да смени блендата. Вече е готов с нова съвременна история - "Цигулката на президента". За нея пък ще преговаря със самия Жан Рено. Камерите отново ще се завъртят в България, въпреки че копродукцията вероятно ще бъде между четири държави, включително и САЩ.
Франк и Нели тези дни бяха сред гостите на фестивала "Златната липа" в Стара Загора, поканени от неговия художествен директор Магдалена Ралчева. Между гостуващите актьори на третото издание на престижния форум беше и Деси Тенекеджиева, която партнира на големия Жерар.
"Пътуването" е изключително авторски филм", споделя Франк, който вече се опитва да разбира български език. "Изпратих сценария на Депардийо, с когото се свързах чрез общи приятели - до този момент не бяхме общували с него. Той хареса сюжета и веднага се съгласи да участва. Имаше други два проекта, но ги отказа, за да снима с нас. Беше много вълнуващо да работим заедно, да преживеем цялата история. Не беше лесно, но на финала всички бяхме убедени, че всяко усилие си е струвало. Жерар е много чувствителен и добър - винаги е готов да помогне.
Но страхотно му харесва да се противопоставя
Да провокира - понякога прави всичко възможно, за да изглежда не дотам симпатичен. До момента, в който започвахме да работи, се държеше предизвикателно. Но в мига, в който извиквах "екшън", се превръщаше в перфекциониста, когото познаваме от екрана. Добавяше нещо от себе си към всяка сцена. Тъкмо това я правеше да звучи уникално. Накрая ни се извини - по принцип. Запитахме го: "Защо се държите толкова експанзивно, след като после трябва да се извинявате?" А той отговори: "Защото така ми харесва. Просто се забавлявам. Обичам да експериментирам с хората, да ги поставям в нетипични ситуации". Когато си тръгваше оттук, каза: "В България се чувствам като у дома си. Надявам се да се върна пак".
Говорят си и за Путин. "Той е негов голям почитател. Имаха среща в Русия и трябваше да съобразим графика на снимките с нея. Наложи се Жерар да отсъства седмица. Когато се върна, каза: "Само Путин и Обама са истински политически лидери". Извън терена се шегуваше с всички представителки на нежния пол. Много галантно, разбира се. Националната ви кухня буквално го омая".
Франк и екипът му са готови и с втора част на "Пътуването", но продуцентите са се оттеглили. "Когато те са хора, които не разбират нищо от кино, нещата не могат да продължат. 20 години съм работил с продуценти от Италия, но оттук нататък това едва ли ще бъде така", коментира Добрин, без да изпада в подробности. Но споменава, че в "Пътуването" няма каквото и да било, което би могло да смути когото и да било.
"Това е постсоциалистическа действителност, но не засягаме политически теми - просто действието се развива тук и сега. Героят носи миналото си и естествено е свързан с него. Но е наясно, че трябва да живее във времето, което му остава. Възрастният мъж, изигран от Жерар, е привързан към прасенцето си и иска да го спаси от ножа. Той е готов да се жертва заради своя най-добър приятел. Чисто човешко е - няма грубо социални теми".
Колкото и да е странно на първо четене, Франк е прехласнат по нашенската действителност. Идеално пасва на кинаджийските му идеи и послания.
"Жерар влиза в кожата на 70-годишен - така че съвсем естествено е обременен от предишните десетилетия. А в селцата и градчетата времето като че ли е спряло. Озовеш ли се в магазина или в кръчмата,
директно се изправяш срещу миналото
Всичко това не ме учудва. Тъкмо обратното - вдъхновява ме. Та нали желанието на всеки артист е да интерпретира в своя жанр отрязък от историята, който в конкретния момент го вълнува най-много. Получих огромен комплимент - че пресъздавам персонажи и атмосфера в стила на Кустурица. А България е произведение на изкуството".
Когато идва у нас, Нели го води в родното си село - Отец Кирилово, на 30 километра от Пловдив. Римлянинът вижда къщата на дядо й от 40-те и 50-те - със старата фасада, мебелите, съдовете... Всичко е запазено едно към едно, защото семейството на Ангелова държи на автентичния дух и на ретро визията, излъчваща уют и спокойствие. Франк се впечатлява и нахъсва. И решава, че ще снима сред автентичната обстановка - в Отец Кирилово, в Калояново, по пътищата.
Франк е откровен песимист за състоянието на своя занаят в родината си. "Италианското кино в момента е мъртво. В Кан нито един от трите филма не успя да спечели каквато и да било награда. Може би защото нямаха политическа подкрепа. От времето на "Ново кино Парадизо" на Джузепе Торнаторе няма нищо стойностно. "Великата красота" на Паоло Сорентино е лош, грозен филм. Той явно бърка стила със скуката.
Искрен съм. Затова не съм много удобен. Винаги казвам, каквото мисля. Може би заради това тръгнах из Европа. А и различните, дори екстремните ситуации ме привличат. Италия сега няма какво да предложи. Докато в България е тъкмо обратното. Личностите и историите правят киното. А вашата страна е пълна с тях. Природата ви е прекрасна, десетки локации могат да влязат във всеки филм. Въобще потенциалът ви е страхотен. Но киното ви трябва да излезе от провинциализма си - той е твърде характерен. Имате перфектни актьори и технически екипи. Рецептата е ясна - диалог на английски, универсална интрига. Светът да разбере, да се трогне. "Мисия Лондон", примерно, не ми въздейства. Не разбрах нищо от хумора в тази комедия - добре заснета и добре изиграна".
Франк гледа с удоволствие изпипаното по холивудски кино - "Спайдърмен" и "Трансформънс". "Не робувам на жанрове. Важното е да има забавление. Но нямам мераци да работя и живея в Америка. Изкушавам се от амбицията да доведа отвъдокеански и европейски звезди да снимат в тукашни филми. Говоря за равнопоставеност - а не за колонизиране, както е сега. България има това, което Америка никога няма да има - история. А тя не се купува с долари. Европейското кино, включително и българското, съдържат душата на цивилизациите. В Холивуд често остават на повърхността. Така че не бива да бъдете песимисти. Човек като мен, който идва от вън, веднага усеща енергията на България и се зарежда от нея", категоричен е Франк.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
