Кои атракции и открития отиват на Големия финал на Чудесата на България? Отговорът ще стане ясен в понеделник. Точно след 60 часа гласът народен ще посочи кои са финалните тройки, събрали най-много гласове на www.bgchudesa.com. В ожесточената битка на сайта на националната кампания на в. "Стандарт" "Чудесата на България" резултатите се менят. В момента в категорията "Атракции" водят крепостта "Трансмариска" край Тутракан, крепостта "Перистера" край Пещера и остров Света Анастасия край Бургас. В другата категория "Открития" временното класиране изстрелва в челната тройка пръстена убиец, маската на Терес и Урвич - Манастирът на Паисий. В понеделник обектите, събрали най-много гласове в топ 3, отиват на Големия финал. Като влизат в последната битка за тази година с натрупания за тях досега вот. От понеделник до вечерта на 17 декември към тези гласове ще се прибави изборът на хората, решили да гласуват и да посочат кой от обектите в топ 3 на двете категории трябва да спечели. Хората ще могат да гласуват както на www.bgchudesa.com, така и с SMS.
Императори и генерали пленени от Трансмариска
Феерия от светлини и звуци посрещат преминаващите нощем покрай Тутракан речни кораби. В нея се оглежда крепостта "Трансмариска". Кастелът на брега край Дунав, възникнал в I в. по времето на император Улпий Траян, когато римляните завзели земите на север от Хемус до голямата река. Първите заселници били римски войници, разквартирувани в нея, за да пазят границата на Великата империя на юг от Дунав. Местните й дали името "транс мариска", което в превод означава "отвън блатата". В III век разрасналото се вече военно укрепление приютило ХI Клавдиев легион. През 294 г. император Диоклециан сам посетил войсковия гарнизон и убеден в стратегическата важност на "Трансмариска" дал заповед крепостта да се доизгради, като каменните зидове, дълги 1000 метра, опашат от всички страни града, разположен върху 65 дка площ. Градежът продължил 5 лета и през 299 г. Цезарят дошъл повторно, а визитата му била отбелязана с древен надпис върху каменна стела, която се пази днес в музея в Букурещ.
Разцветът на селището край днешния Тутракан бил спрян от нашествията на аврите. Великият български цар Симеон I избрал да укрепи каменните зидове отново. Те пазили границите на България от нашественици в следващите векове, до идването на османците.
В султанските сараи на Истанбул добре познавали особеностите на крепостта край Тутракан. Това не попречило на генерал Суворов на 10 май 1773 година да превземе древния кастел, без да иска разрешение за това от Петербург. Ликуването му обаче било удавено от военната бюрокрация, която го дала на съд заради нарушения устав. Осъдили Суворов на смърт заради Тутракан, но когато поднесли заповедта за екзекуцията му на Екатерина Втора, великата владетелка отсякла "Победителите не ги съдят!" и помилвала славния воин. Днес възстановената крепостна стена "Трасмариска" очаква туристи.
Перистера с кули църкви
На хълма "Света Петка" над Пещера се издигат кули и стени, спиращи дъха. А само преди година хълмът бе гол, осеян с огромни валуни и саморасли дървета. В подножието му още стояха казармите на някогашния сапьорен батальон, чиито войници тренирали на хълма изкуството на окопаването. Именно те се натъкват на древни стени и дори се пробват в любителско иманярство. За щастие не успяват да открият нищо, след което засипват отново изкопите.
Уникалното за крепостта над Пещера са двете нейни ъглови кули - източната и южната, които са едновременно църкви. Това е единствената крепост от такъв тип у нас. Нейното име - "Перистера", означава гълъб, гълъбово място. И е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване "Страници из миналото на Пещера". Както повечето средновековни укрепления, крепостта не възниква на празно място. В центъра на цитаделата има комплекс от мегалити, най-вероятно остатък от тракийско светилище с изсечени скални стъпала.
В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито липсват при повечето тракийски погребения. Постепенно археолозите откриват монети и кръст от Х век. На дъното в една делва пък е открита цялата годишна заплата на коменданта на крепостта - 10 солида.
Остров "Св. Анастасия" пази мистерии за монаси и пирати
Легендарният остров Света Анастасия край Бургас, известен повече със старото си име Болшевик, е чудото между земята и морето. Единственият обитаем български остров се превърна в топатракция за туристите. От миналото лято старинният изоставен манастир, използван в по-нови времена и като затвор, има нов статут. Средновековната сграда сега отвори врати като страноприемница. Туристите имат уникалния шанс да нощуват в уютни монашески килии, в които преди близо век са излежавали тежки присъди осъдените комунисти. Старинната манастирска магерница пък е превърната в малък ресторант, който носи емблематичното име "100 години назад". Дори и след реставрацията в него е запазен духът на миналото. Там се сервират отдавна забравени ястия, приготвени по стари бургаски рецепти. В менюто преобладават рибните гозби и екзотични блюда с черноморски миди.
На крачка от ресторанта отвори врати и манастирска лекарна, запазена също в автентичния й вид. В нея се приготвят лечебни чайове, ликьори и натурални билкови отвари.
На малкото късче земя в морето има и музей, който разказва цялата история на острова. Според древни легенди, преди много векове островът е бил свърталище на пирати. Морските разбойници намирали тук пристан и убежище и криели своите несметни съкровища.
ВИП-ове тровели врагове с пръстен убиец
Уникалният пръстен с дупка бе открит при разкопки през 2013 г. в крепостта "Калиакра". Бижуто е намерено във Вътрешния град на укреплението, където са живели през ХIII-ХIV век аристократите, висшите военни и представителите на църквата. Според учените засега няма информация за серийни убийства, но със сигурност се знае, че синът на деспот Добротица - Йоан Тертер, е убил в Дръстър своя зет, мъж на сестра му, деспот Михаил Палеолог, който е син на византийския император Йоан V Палеолог. Това е пример, че убийства по политически причини са извършвани и откриването на пръстен, с който да се сипе отрова, е свързано със средновековните нрави. Дори само един факт, това, че Йоан Тертер сключва мир с Генуа, показва до каква степен синът не одобрява и не следва политиката на баща си.
Историците са категорични, че пръстенът със сигурност не е вносен, той е изработен или във Византия, или в ателие, което е работило на територията на деспотството. Находката е сред редките и уникалните, с голяма историческа стойност. Пръстенът убиец бе включен в класацията на американско специализирано издание за археология през 2013 г.
Маска на Терес със слава на два континента
"Златната маска на Терес по нищо не отстъпва по на прочутата маска на Агамемнон", обичаше да казва приживе нейният откривател, покойният д-р Георги Китов. Според експертите ювелирната изработка и изяществото на неизвестния тракийския майстор наистина се родее с изкуството на златарите от древна Гърция. Затова говори и небивалият интeрес към уникалната находка на д-р Китов и експедиция "Темп". Веднага след като светът научава за него, златната маска на Терес грейва върху кориците на десетина световни археологически списания. Сред тях са официалното издание на Американския археологически институт -"Arheologi", "Минерва", списание, което излиза едновременно в Лондон и Ню Йорк, и др. Дори в гръцки издания, които по принцип са скептични към тракийската култура и цивилизация, посвещават на откритието по цели страници.
Д-р Китов и археолозите попадат на безценното съкровище на 19 август 2004 г. в тракийската могила "Светицата", на няколко км от град Шипка. Още на съвсем плиткото, в открития зидан гроб на тракийския цар Терес, в пръстта лъсва изумителната златна маска. Оказва се, че това е масивно, 23-каратово злато и тежи цели 672 г. В същия гроб е намерен и масивен златен пръстен, 15 грама, с изключително фина изработка. "Съкровището е безценно, с него може да се плати целият ни външен дълг", казва веднага след откритието развълнуваният д-р Георги Китов.
Само Урвич присъства в Паисиевата история
Урвич е създадена като крепост някъде към IX-X век, но най-често се споменава в хрониките от ХIV век при отбраната на Втората българска държава. Това е една от най-силните твърдини на царете Иван Шишман и Иван Асен V, известен и като Ясен. Ролята й нараства особено много при последните продължителни битки за Средец, когато турците вече владеят Ихтиман и Самоков и се насочват от югоизток към града. Цял епос от предания и легенди за Урвич обогатяват местния фолклор. Ето какво пише и Паисий Хилендарски:
"Дошли търновските боляри от Търново в Средец и тук се спрели в некои тесни места покрай река Искър и по Витоша планина. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър, имал манастир, Урвич, със силна крепост и наоколо го ограждала вода".
Това са единствените средновековни наши крепост и манастир, фигуриращи в "История Славянобългарска". Нищо чудно - през 70-те години на ХIV век в околностите на Средец са се водили тежки битки срещу османските нашественици, които са временно отблъснати. А по един намерен надпис от църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново е доказано, че зад името Ясен се крие братът на Иван Шишман - Иван Асен V, от втория брак на Иван Александър. По природна даденост, замисъл и начин на строителство тя прилича много на търновската крепост "Царевец".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
