Над 200 исторически и архитектурни паметници може да се видят във Вароша
Крушунските водопади и Деветашката пещера спират дъха на туристите
История и традиции отвеждат пришълеца към Ловеч. Покритият мост на Колю Фичето в центъра на града трябва да се види от всеки. Той е единствен на Балканския полуостров - отнасян от река Осъм, опожаряван и възстановен, но продължава да носи духа на гениалния майстор.
Изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м и ширина 3,50 м (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м пътно платно) и 6 отвора. Малцина знаят, че българският архитект в оригиналното си творение е поставил в реката въртящи се каменни колони. Ако спрели да се въртят - значи, че мостът се е слегнал. Днешният покрит мост е населен с магазинчетата за сувенири, а по него хората минават за квартал Вароша.
В архитектурно-историческия резерват Вароша крачите по тесни и криволичещи улици между дворове, засадени с бръшлян и люляк и рози. Впрочем другото име на Ловеч е Градът на люляците. Интересно за възрожденския квартал е, че старите къщи нямат дюкяни. Занаятите били изнесени на търговската улица и на покрития мост. В резервата се намират близо 200 исторически и архитектурни паметници на културата от национално и местно значение.
От Ловеч човек може да се отправи към Kpyшyнcките вoдoпaди. Край ceлo Kpyшyнa в oбщинa Лeтницa той ще се любува на водна феерия c мнoгo красоти. Зa тypиcтитe са изгpaдeни поредица от eкoпътeки, кoитo водят сред кpиcтaлнa вoдa и свежа зеленина. Глaвният вoдoпaд ce cпycкa oт 20 метра. Haблизo ce нaмиpa Дeвeтaшкaтa пeщepa - нaй-гoлямaтa oт близо 60 пeщepи в paйoнa нa Дeвeтaшкoтo плaтo.
В региона на Ловеч се съхранява една от най-хубавите чисти букови гори на Балканския полуостров. Те заемат долната, най-ниска част на биосферния резерват "Боатин" в Централна Стара планина.
Средната възраст на буковите дървета е около 130 години
но на места гората е над 200-годишна. Отделни дървета се извисяват на 50 м височина. Резерватът е в най-западната част на националния парк "Централен Балкан" - северно от връх Тетевенска баба. Разположен е в долината на река Боатиница, която дълбоко прорязва северния склон и дава началото на река Черни Вит.
Сред буковите гори се срещат обикновен габър, шестил, явор, брекиня, трепетлика. Иглолистният пояс е представен от чисти смърчови гори на възраст между 80 и 100 години. Поясът завършва с единственото останало по-компактно находище на клек в Стара планина.
Животописните скали сред горите на "Боатин" се обитават от най-едрия хищник в България - кафявата мечка, която е застрашен вид в Европа. Бродят сърни, елени, диви свине, диви котки, лисици, златки. Има 64 вида птици, сред които няколко вида соколи и почти всички видове български кълвачи, включени в Червената книга.
Регионът е интересен и за екстремни планинари. Маршрутът град Априлци (Видима) - местността Мазането - хижа "Плевен" - връх Ботев - хижа "Рай" е класика за тях. От кв. Видима на Априлци се тръгва на юг по шосето за местната ВЕЦ "Видима". Пътят следва Стърна река, пресича я след 1,5 км по мост и продължава по лявото отклонение. Върви се по западния бряг на реката на юг над изворите на реката е връх Кралимаркова копа, а на изток остават гористите ридове Малък и Голям Осрядък. Шосето свършва с площадка за обръщане. Предстои стръмно изкачване по източния склон на рида Бъзов дял до хижа "Плевен".
Маршрутът продължава да се изкачва на юг по същия рид и достига местността Мургата - по-равно място. Има маркировка за зимния маршрут към връх Ботев по парапета на връх Млечния чал. На запад в ниското остава долината на Кривинишка река.
На изток е пропастта под Северния Джендем
Пътеката минава край извор и каменна кошара, разположена в местността Пещта. След това се прекосяват 2 стръмни лавинни улея с леденостудена вода. Преодолява се стръмнината над местността Кралимарковата копа. Следва още по-стръмната част от маршрута - от ляво и от север под краката е бездната на река Василковица, насреща тъмнеят Джендемските стени. С остър завой на юг се стига до седловина и се изкачва връх Ботев.
На юг се обхожда стръмната и вечна пряспа. Пресича се река Пръскалска и по наклонен терен продължава спускане на юг до скална площадка над Райските скали. Добре се виждат пропастите на Южния Джендем, отсрещните върхове Чуфадарица, Белчу, Хайдута и Равнец, Калоферските купени и Хайдут тепе. Ниско долу в пропастта е хижа "Рай". До нея води Тарзановата пътека с парапет. Пресича се реката след водопада Райското пръскало. Част от маршрута е през резерватите Северен Джендем и Джендема.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
