Царят се крил в тоалетната на влака, за да не го стигне телеграма от Виена
Българинът все още трудно приема 22 септември за празник. Денят на независимостта цели 45 години бе съзнателно заличаван от историческата памет на нацията. Защото е твърде много свързан с личността на цар Фердинанд и с правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов. Пък и запазените фотосвидетелства на церемонията върху руините на Царевец във Велико Търново, както и последвалата софра в двора на Килифаревския манастир придават нещо доста бутафорно-провинциално на този блестящ държавнически акт, осъществен от цар Фердинанд и правителството на Демократическата партия, водена от Александър Малинов. Пък и един монарх и един "реакционен" буржоазен политик нямаха право да бъдат запомнени с нещо добро. И не случайно едва през 1998 г. Денят на независимостта намери най-сетне място в списъка на официалните празници.
Народопсихолозите твърдят, че липсата на постоянство и степенуване на политическите приоритети е един от големите недъзи на българина. Действията на управляващия ни елит от Съединението до Балканската война обаче опровергават тезата. Именно в тази епоха стъпка по стъпка България се измъква от хватките на Берлинския договор и става равноправен член на европейското семейство.
След Съединението през 1885 г. България се развива с темпове, удивили тогавашна Европа. Възходът на младата държава е всестранен - и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Затова от година на година става все по-неприемлив и нетърпим нейният международен статут на княжество, васално на Османската империя. Наистина Берлинският договор не е съблюдаван още от самото начало. На България е забранено да има редовна армия и военен флот. Но въпреки това те са създадени още през 1879 г. Сключените търговски договори по времето на Стефан Стамболов и Константин Стоилов пък са крещящо нарушение на финансовите клаузи на Берлинския договор. През 1899 г. България сяда на първата в историята конференция за разоръжаване в Хага като де факто суверенна държава, а през 1902 г. Стефан С. Бобчев представя страната ни при учредяването на Интерпарламентарния съюз.
Но зависимостта от Османската империя далеч не се изчерпва само със скромния
годишен данък от 1 милион лева
Като васално княжество България няма право да сключва международни договори от военнополитическо естество. Върху българската територия се разпростират всички клаузи на т.нар. режим на капитулациите - система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните поданици, занимаващи се с бизнес в Османската империя. А това води до сериозни финансови загуби от ниски мита, такси и други видове пропуснати за хазната ни ползи. Ето защо от началото на миналия век обявяването на България за суверенна държава става основна външнополитическа цел на управляващия елит.
Благоприятният момент за осъществяването на тази цел настъпва през 1908 г. Съгласно решенията на Берлинския конгрес тогава изтича 30-годишният срок на окупацията на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Виена естествено няма никакво намерение да връща областта на Турция. И българското правителство започва да сондира с австро-унгарското възможността да обяви независимостта на България. Което, като формално нарушение на Берлинския договор, ще даде правото на Виена да обяви анексията на Босна и Херцеговина, за която активно работи външният министър на "двуединната" монархия барон Алоис Ерентал.
По това време на 11 юли същата година в Истанбул е извършен младотурският преврат. Временната дестабилизация на Османската империя още повече улеснява българските планове. Правителството не пропуска случая да завземе с войска Източните железници, формално собственост на Турция, и да ги национализира. Така, получил конфиденциалното съгласие на австро-унгарския император Франц-Йосиф, на 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща с яхтата си "Хан Крум" от Виена в Русе, където го очаква премиерът Малинов. По пътя за Велико Търново, на гара Две могили, Александър Малинов редактира окончателно текста на манифеста за независимостта, който ще бъде прочетен на следващия ден - 22 септември 1908 г. България
е обявена за царство
а самият Фердинанд получава титлата "цар на българите."
Признаването на българската независимост не става лесно и бързо. Но за разлика от Съединението през 1885 г. никой вече не смее да заплашва България с военна намеса. Всъщност най-засегнатата в случая страна - Турция, се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните Източни железници. С руско посредничество този въпрос е решен, при това възможно най-благоприятно - Русия се отказва от дължимите й все още от Турция репарации от Освободителната война, а Турция прехвърля финансовия си иск на Русия. Но всъщност на практика България не плаща почти нищо - Първата световна война и болшевишката революция зачеркват този дълг. Така в началото на 1909 г. българската независимост е призната от Турция и Великите сили, а след това и от останалите европейски страни.
Обявяването на независимостта е нов удар срещу решенията на Берлинския договор и поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали. Суверенна България вече може да сключва легитимни договори с други държави. Отхвърлен е режимът на капитулациите и така рязко се увеличават приходите на държавата от мита, данъци и такси. Това спомага за цялостното развитие на страната. И най важното - осигурява допълнителни средства за въоръжаване на армията, готвеща се за решителна схватка с Османската империя.
От великото до смешното има само една крачка
Любителите на исторически пикантерии знаят как Фердинанд, пътуващ с влак от Виена до Будапеща, където го чака яхтата му, на всяка гара се крие в тоалетната на вагона. Та да не би случайно престарелият Франц-Йосиф да е размислил и да спре подготвяното обявяване на независимостта с някоя телеграма. Но в крайна сметка целта оправдава средствата. В такива случаи и смешното може да стане наистина голямо - щом става въпрос за националната съдба.
Интересен момент е и самото признаване на тази титла, равна на императорската, от страна на Русия и лично на Николай Втори, който е бил направо бесен, че владетелят на малка България също е цар. През 1910 г. Фердинанд е на официално посещение в Санкт Петербург - там през зъби понасят церемонията по посрещането му. Но няма как - Русия кове балкански съюз, насочен не само против Турция, но и против Австро-Унгария.
Обичта на търновци ми е много скъпа!
Моско Москов (1862-1947) е български писател, драматург, преводач, публицист, литературен историк и фолклорист
22 септември (5 октомври) 1908. Провъзгласяване на независимостта ни. Сутринта отидох на училището, ученици и учители по улиците. Иде съобщение от управителя да отидат учителите на гарата да срещнем княза. Отиваме и чакаме на гарата до 11 часа. Там беше окр. управител М. Радославов, кметът Вителов, комендантът и др. официални лица. Дойде една само машина (локомотив) и съобщи, че князът чака на спирката в Долна махала. Тутакси всички тръгнаха, кой пеши, кой с файтон. В това време князът слезнал на спирката и с адютанта си отишли пеша до черковата "Св. Четиридесет" и се разходили из двора, и дори седнал на двора.
Пристигнали сетне министрите и управителят, и кметът. Той навярно си мислел сам какво ще стане. Влизат в черкова "Св. Четиридесет" и след като..., той [Фердинанд] от трона си прочете манифеста... Малинов доста развълнувано каза да се именува [князът ] "светлий цар".
Сетне отидоха в черковата митрополитска [Се. Петър и Павел "]. След това цар Фердинанд и министрите дойдоха на Хисаря [Царевец]..., гдето имаше една малка построена барака, окичена със зеленина. Влезна Фердинанд и министрите.
След това Малинов прочете пред народа манифеста. Вителов, кметът, каза, че е велик акта и царят ще намери подкрепа у народа. Князът стъпи на стола и каза, че благодари на търновчани за всичко и че обичта на търновци му е много скъпа. След това се отместиха по дуварите към изток и местният фотограф ги сне."
Манифест към българския народ
"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: '[Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
