Най-голямото предизвикателство бе да разкрия смъртта на изяден от два питбула, казва Димитър Замфиров
Трябва ли всеки униформен да е малко разбойник в душата си? Не трябва, но помага - за да знае какво движи мафиотите от другата страна на барикадата. Затова едва ли е изненада, че награденият за полицай на годината Димитър Замфиров е ревностен почитател на футбола, а негов идол на терена е хулиганът Пол Гаскойн.
Замфиров дори външно прилича на англичанина - не толкова висок, набит и здраво сложен. Но всъщност това, заради което го боготвори, е бързият демараж и точният, премерен удар на Гаскойн. Когато Газа е в зенита на славата си през 1988 г. в "Тотнъм", Митко е само на 12 и следи футболните подвизи на англичанина от дома си във Вършец. Току-що е отказал оферта от сър Алекс Фъргюсън да отиде в "Манчестър Юнайтед" и се отразява като неземен герой в очите на феновете.
Митко Замфиров завършва училище, изкарва казарма, след това работи "на полето", както казва, и в завод за дросели. Синът на медицинска сестра и хладилен техник обаче решава, че ще стане полицай, за да търси справедливост.
Кариерата му в МВР отразява турбулентното време на прехода от 1999 г. досега. През първата година на кабинета на Иван Костов приемът на бъдещи полицаи е най-висок - 200 души на випуск. Замфиров го завършва и за малко да замине за полицията в Монтана и да се загуби в криминалните дебри на Северозапада. Но едно тъжно събитие в семейството му - умира бащата на съпругата му Борислава,
променя съдбата му
Той остава в София и започва като дознател в столичното 7-мо РПУ. "Нямаше места за оперативни работници", разказва Замфиров. Занимава се с кражби, злоупотреба с алкохол и побоища. През 2006 г. дознателите стават разследващи полицаи. 3 години по-късно е командирован в дирекция на полицията в "Досъдебно производство", където помага на колега в разследването на наркобандата на Златомир Иванов-Баретата. Докато разкрива тайните на "Фирмата", придобива опита да разследва организираната престъпност. Затова по-късно кандидатства в отдел 11 в ГДБОП. Там работят ченгетата, които разследват престъпленията, подсъдни на специализирания наказателн съд - от блудства през трафик на хора и крупни икономически престъпления. Когато разформироват антимафиотската служба, отива в главна дирекция "Криминална полиция" - в отдела за тежката престъпност.
Замфиров казва, че най-интересният случай лично за него е разкриването на смърт на човек в Горна баня, разкъсан от два питбула. 49-годишният Божидар Аначков, загинал между зъбите на кучетата на съседа му Радослав Шарабански, който дори пръв извикал "Бърза помощ". Той обаче не признавал кои точно псета са умъртвили човека. Радослав все пак получил присъда и не успял да се измъкне от отговорност, разказва полицаят.
Димитър Замфиров получава наградата "Полицай на годината"
заради разкриването на банда
от автомагистрални грабители и за убийството на Красимир Гочев-Шмид в Своге, свидетел по едно от делата срещу Йоско Костинбродския. "Не съм герой. Важното е, че тези хора си помислиха, че са безнаказани и могат да убиват свидетели по дела. Но резултатите са дело на целия екип от 12 души в отдела", споделя Замфиров.
Полицаят живее под наем в столичния квартал "Овча купел", изплаща кредит от 20 000 лева и посещава Фейсбук, за да играе на "бонбонки", една от игрите тип "тетрис". Жена му работи като мениджър в частна фирма, но отдавна се е отказала да му налага вечерен час или да го пита до колко часа ще се труди през уикенда.
Замфиров следва идола си Гаскойн и играе по два пъти седмично футбол с приятели. Води и сина си Самуил да рита на стадион "Раковски" в школата на любимия му "Левски".
Най-голямото му признание вкъщи е, когато преди 3 години Борислава го дарява с момиченце и го кръщава на негово име - Дея. "Искаше да е Димитринка, но ударих по масата и си поисках Дея", казва полицаят.
Освен заклет фен на "Левски" Замфиров гледа мачовете на любимите си "Манчестър Юнайтед", "Реал Мадрид" и италианския "Лацио".
След като взима титлата "полицай на годината", Димитър Замфиров поне малко се различава от идола си Гаскойн. Защото за разлика от английския футболен гений,
никога няма да съжалява
че не е достигнал върха. Както, проклина съдбата си Гаскойн, който се полакомява за повече пари и през 1988 г. отива в "Тотнъм", вместо да послуша сър Фъргюсън и да стане част от "червените дяволи".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
