Толкова много български знамена скоро не са се вели в най-новата история на родината. Партийните флагове отдавна не са на мода. Имаше червени вълни по площадите, имаше сини. Но в зимната пролет на недоволството през 2013-а е актуален националният дрескод. Национален, национален - ама китайски. Тоест - синоним на евтин.
Тези дни от складовете на едро и от магазините за стоки по левче се купуват трибагреници с кашони. Малките струват стотинки, по-големите са лев и петдесет, а най-едрогабаритните не надвишават три лева. "Какво му плащаш", вика народът. Купува и хуква по митингите да развява байрака. И хич не му пука, че и знамето му е менте. По него горе-долу само цветовете са докарани. Но логика, разбира, се има. Сиромашки бунтове - евтини символи. На протестите във Враца се появи дори флаг, омотан върху просешка тояга. И обърнат на бедствие. Безработният Йордан Христов си го направил сам и всеки ден дефилира с него. Забучил е на знамето си и черна торбички с плесенясал сухар. Уж бил за Симеон Дянков, но види се, няма да стигне до него. Истина е, че тъкмо по протестите могат да се мернат знамена, които не са дори втора употреба. Много избелели и парцаливи. Сигурно и в това има някакъв смисъл - и той е различен от традиционния, че знамето е реликва. Не струва един лев, но си струва да дадеш живота си за него.
Е, това са минали работи. В модерните времена знамената са за масова употреба. Има ги под път и над път - по стадионите, бензиностанциите, хотелите, къщите, вилите и лозята. Веят се на трактори, комбайни и автомобили. Но не като реликви, а като помощно средство. Което понякога играе ролята и на тояга - в прекия смисъл.
Щампата измести бродерията
Мнозина като че ли са забравили, че неизменен атрибут на българския трикольор е гербът на републиката ни. Братята китайци също ги е хванала амнезията. Защото по знамената, които заливат пазара, няма подобна екстра. Затова институциите, които се опитват да спазват протокола, ги заместват с щампи. Парадоксът е, че художниците, които са се специализирали в занаята, им
вземат по 10 - 15 лева за герб
или пък за звездичка, когато става дума за европейското знаме, а извезаните дори не са по-скъпи. Затова пред кметствата, областните администрации и обществените сгради плющят точно подобни пародии на флагове. Те са грозни и нетрайни, а не са по-евтини. "Все е било, но не се е случвало кметовете да не поръчат нито едно знаме, както през последните две години", оплака се Маргарита Димитрова. Тя е собственичка на единствения тематичен цех във Врачанско и от 20 години не помни такава криза в бизнеса си. В момента той се крепи на работното облекло за медици, строители и хора на тежкия труд. "Преди бродирахме по гащеризоните и якетата емблемите на фирмите, сега и те са с щампи", разкри Димитрова. В същото време супер умната скъпа машина, която разчита по-скоро на програмиста, а не на шивачката, бездейства. А в магазина има само мостри от истински знамена и разкроени парчета плат, които чакат някой да им поръча герб. Но мераклии няма. Затова майсторката на везбата Станимира Милова рискува да похаби един от разкроените трикольори, за да демонстрира как компютърът командва иглата и разноцветните копринени конци. Така след сложния танц по плата, за около два часа, върху него се появи българският герб в целия му блясък. Красота. На скромната цена 11,80 лв. И пак не може да конкурира щампата. Но като че ли още по-зле са нещата с европейското знаме. Бумът на пазара след приемането ни в Стария континент отдавна отшумя. От много време не се е появявал управник, който да иска да подмени овехтелия вече символ на Обединена Европа. Щампованите, които се веят задължително пред някои сгради, пък вече са с изтекъл срок на употреба. А само в този врачански цех 12-те звезди могат да се избродират. Такива знамена са много красиви, когато се полюшват, защото на практика са с две лица. Но не би. Има ги само в магазина на бизнес дамата във Враца. Надиплени. Маргарита Димитрова разгъна едно. Да му се порадва и пак да го прибере.
Днес знамената не са нито възрожденски, нито бойни реликви. За тях никой не мре. Като тях има само в музеите, защото са опазени. Те са от тежка коприна и са извезани със сърмени конци. И още излъчват неповторим блясък. Защо ли не е удряна и на тях по една щампа? Иначе думите "Свобода или смърт" отдавна да са заличени. Дали скоро ще се появи някоя модерна Райна Княгиня?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
