Родни и френски випове на тайна вечеря в залите на световния музей
Цветан Тодоров и Юлия Кръстева са сред специалните гости за откриването на тракийската изложба
Випове от България и Франция заковаха три дати в календара си за следващия месец - 14, 15 и 16 април. Защото голямото откриване на тракийската изложба в Лувъра ще бъде съпътствано от светска и артистична програма от първа класа. На тържествената церемония през първата вечер ще доминират политиците. Както вече е известно, патрон на уникалното събитие е Бойко Борисов, а министърът на културата Вежди Рашидов е "бащата" на проекта за безпрецедентния тримесечен гастрол на България в суперпрестижния дворец. "Когато в Лувъра са разширявали секцията за ислямско и византийско изкуство, са представили артефакти, открити по земите на Азербайджан и Гърция. Но за първи път една държава показва своите съкровища пред очите на целия свят в самостоятелна експозиция. През Лувъра преминават по 30 000 души на ден.
Неслучайно Лувърът е като Ватикана - държава в държавата", коментира Вежди. Очаква се 4 милиона да видят за 100 дни 1628-те експоната от 17 наши музеи.
На 14 април след голямото откриване в залите на Лувъра, близо до крилото "Ришельо" ще се случи официален прием за отбрана публика. В списъка са меценати от двете страни, които подкрепят небивалата в историята ни арт акция - по предварителни обещания събраните суми трябва да достигнат 180 000 евро. Предприемачи от средния и едрия бизнес продължават да даряват. Те ще се включат и в тематичен форум, посветен на възможностите за инвестиции в България. Французи ще коментират своя опит в сферата на енергетиката, селското стопанство, здравеопазването и аутсорсинга, където вече работят.
На 15 април в Лувъра се очакват някои от най-изявените български интелектуалци, които от години живеят и работят в Париж. Професорите семиотици Юлия Кръстева и Цветан Тодоров са тежката кавалерия в списъка. Сред гостите ще бъдат художниците Николай Панайотов, Никола Манев, Любен Диманов, Лъчезар Ошавков, Абрахам Пинкас, Джина Шемтов, Рада Цанкова, Андрей Лекарски, Валентин Стефанов и Нина Ковачева... Те са и сред артистите, които участват в страхотния вернисаж "Автопортрети". Рисуваните и изваяни образи ще могат да се видят в културния ни център на улица "Боеси" - в сърцето на един от най-артистичните квартали с много галерии. Ценителите ще аплодират творбите на общо 33 автори - Светлин Русев, Крум Дамянов, Захари Каменов, Станислав Памукчиев, Георги Чапкънов, Свилен Блажев...
На 16 април в 20 и 30 часа в "Нотр Дам" ще се случи нещо изключително. В световноизвестната катедрала, увековечена от великия Виктор Юго в неговия роман "Парижката Света Богородица", ще прозвучат божествените гласове на певците от прочутия хор "Йоан Кукузел". Вежди Рашидов направи чудеса, за да може българските църковни песнопения да отекнат между сводовете на светата обител. Афишите за концерта вече са разлепени из Париж. Билетите струват по 12 и 20 евро. В посолството ни пък ще има литературно четене с откъси от творби на четири интересни жени - Леа Коен, Милена Фучеджиева, Амелия Личева и Виктория Бисерова от дамския клуб на българските писателки. Първите три са заклети франкофонки от десетилетия.
Посланик Дьо Кабан е фен на археологията
Ксавие Лапер дьо Кабан, посланикът на Париж у нас, е сред французите, които работят най-активно за осъществяването на грандиозния тракийски проект в Лувъра. Негово Превъзходителство буквално гори в подготовката. Лично общува с бизнесмени от двете страни, участва в обсъждането дори на детайлите.
Всъщност дипломатът отдавна е фен на археологията.
"Спомням си, че когато бях на работа в Кипър - малко след моя първи мандат в София - посетих няколко обекта с разкопки. Френски археолози бяха водачите ми. Беше абсолютно фантастично изживяване. Очите ми и умът ми се отвориха към нов и непознат свят. Човек гледа - малки неща, малки предмети, които на пръв поглед не му говорят нищо. Съвсем различно е, когато учени експерти му обясняват: кога е било произведено примерно, сечивото, защо точно в тази форма, какъв е бил начинът и употребата му. Логиката подсказва как са живели дедите ни. И в подобни мигове човек започва да си задава всички метафизични въпроси, които до този момент са му убягвали.
Попаднах и на старо пристанище, край което бяха извадили вековни плавателни съдове - корпуси на кораби от Древна Гърция", разказа посланикът пред "Стандарт".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
