Мишка чете книга на котка в дома на ученичката на Чапа
Някогашната зъботехничка днес мечтае да изложи бижутата си в аквариум
Мечтите по принцип са безплатни, но за реализацията им обикновено са нужни поне малко пари. Стига с тези пари, ще подскочи след това изречение Евелина Пенева. Те не са най-важното! Така е. И песните го потвърждават, но в магазина не се плаща с любов към изкуството, твърдят купувачи. За моята мечта се нуждая не от банкова сметка, а от голям аквариум, продължава Ева. Изложба в аквариум. Как звучи? Неясно. Стъклени кухи балони ще плуват из водата, а на тях ще закача моите бижута. Край тях ще плуват риби и цялата тази идилия ще се върти в красив танц. Сега разбра ли? Донякъде. А откъде гигантски аквариум? Вече съм го намерила. Остава да ми го дадат.
Ева Пенева е варненка и с това се обяснява защо не ходи на плаж. На врата й виси сребърен медальон с лъв. Нейната зодия. Подарил й го преди десет години мъжът, който го е изваял. Правилният човек. Казал й, че е за благословия. Оттогава не го е сваляла. Иначе къщата й е пълна с бижута: подаръци и нейни творения. Тридесет пъти е показвала майсторлъка си в различни изложби. Гледали са ги в Полша, Холандия, по света и у нас. Когато за първи път подредила нещата си в Националната художествена галерия, учителят Георги Чапкънов казал: "Ева, ти нямаш представа какво си направила." Гледала го неразбиращо. Какво толкова? Мнозина колеги умират, без да влязат тук. Дори аз до ден днешен нямам изложба на това място.
За последен път Ева подреди стъкълцата си тези дни в софийската галерия "Сезони". В авантюрата, наречена "Изкушение", не е сама. Компания й прави Николай Денински-Кайо. Негови са ювелирните украшения и акварелите. Чудесен дует от ученици на Чапа. При това и двамата зъботехници. При откриването професорът бе по-кратък: "Пожелавам ви още сто изложби и тази да е най-лошата."
Наричат варненката "Стъклената Ева". По тази логика някога трябваше да се обръщат към нея като "кокосовата". Един кокосов орех бе първият материал, с който тя се промъкна в храма на изкуството. Черупката му се оказа трудна за обработка, любопитна за изследване и приятна за занимание. В крайна сметка се получи нещо, което авторката определя като приятно. Всъщност това няма никакво значение, защото така или иначе никой никога няма да го види, мисли си тя. Веднъж обаче едно от бижутата "цъфва" на врата й. Жената, която го забелязва, ахва. Имате ли още. Да. Утре правим изложба. Каква изложба? В хола ли - не без доза ирония пита майка й. В крайна сметка изложба имаше. В истинска галерия: "Къщата на майсторите". Доста от нещата се продадоха. Ева поизправи снага, погледна по-отвисоко обкръжението и гордо отбеляза: Значи има смисъл. Няма какво повече да чакам. Нещата няма да се случат сами. Трябва да ги предизвикам. Ако ще да мина през деветте кръга на ада.
В следващите години Ева премина не през девет ада, а през девет материала. Накрая се спира на стъклото и метала. И тръгва по фабрики и библиотеки да ги изучава. Но необяснимо защо стъклото се пука точно когато не трябва. Грешките често превръщат в провал всеки нов опит. И все пак победите се оказват повече от пораженията. Сигурно затова другият учител, Ставри Калинов, казва: "Тя постигна всичко сама."
Зографите я приемат в гилдията си и започват да а наричат колега. А на останалите, като им каже, че е художничка, обикновено питат: "Добре, ама какво работиш?" През 2012-а във Варна се състоя изложбата "Ева и приятели". В нея участваха 70 майстори на четката и скулптурата от 70 населени места. Най-младият бе на 17 години, а най-възрастният - на 90. В групата бяха учителите Чапа и Ставри Калинов, авторът на синьото лъвче на СДС Георги Липовански, и на червения Начко на БСП - Румен Статков, професори и нетитулувани таланти. Картини и предложения за помощ пристигаха от всички краища на страната. Собственик на сладкарница дари тортата, приятел кръчмар - кюфтетата, певец от операта изпя "Многая лета", а възрастна художничка й поднесе първото цвете от градината си. "Убиха ме с любов" - връща се към онази незабравима нощ Ева и още се чуди как е оцелява.
Животът е експеримент, смята тя, и с това оправдава всичките си творчески лудории. И как иначе да се нарекат някои от произведенията й като тирантите или вратовръзката от стъкло например. Убедена в стойността им, художничката без никакво притеснения ги показва на всичките си изложби. Някъде по стъклото личи подписът й, гаранция, че не се срамува от това, което е направила. Нарича го сертификат за качеството. Но и това понякога не е достатъчно. Тази пък кой пък ще я купи, попитала приятелка лекарка, като видяла веселата огърлица, наречена "Наше село". Докато авторката се чудела как да й отговори, въпросният "гердан" се продал.
Днес в дома на Ева се намират експонатите на една от най-интересните й изложби: седем миниатюрни къщички, изработени на принципа на витража. Още не им се е нарадвала и не иска да се раздели с тях. "Домът на моята птица" е осмоъгълен, но с четири стени, защото птицата трябва да бъде свободна, обяснява авторката. В "Домът на моята котка" мишка чете приказки. Има и "Дом на моите страхове". Той е обвит с бодлива тел със златен похлупак. "Домът на моята душа", разбира се, е с църковни порти, а "Домът на моите картини" е малка галерия със закачени платна. Някъде наоколо са и някои от първите кокосови бижута. Добре, че не ги е продала. Иначе кой щеше да й напомня за началото.
Една ръка благословия
Едно извезано пано, наречено "Ръцете на моите приятели", събира погледите на всички, които прекрачат прага на дома на художничката. Започнато е на шега върху парче плат 2 на 2 метра. Първи актьорът и любим на сърцето Любен Чаталов очертава ръката и написва името си. Продължават Ставри Калинов, Георги Чапкънов, Анри Кулев, Румен Леонидов, Джоко Росич, Георги Черкелов, Георги Липовански, баба и дядо от село, продавачка, химик, фотограф, последен е каскадьорът Иван Тончев. Три години Ева бродира шестдесетте отворени длани. Някои решиха, че трябва да ги покаже на изложба. Отворената блан е благословия. Липсващите се засегнаха. Предстои втора част: Никола Анастасов, Мария Статулова. Има и още... Защото казват, че отворената длан е благословия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
