Бременните и кърмещите жени, децата, възрастните хора, както и такива с хронични заболявания е добре да не постят. Много е важно преди човек да тръгне да пости и знае, че има налично заболяване, да направи консултация. Ако преди поста човек е спазвал някакъв хранителен режим – било гладолечение, било диета, подлагайки се на допълнителни ограничения, би могъл да изостри и да влоши хранителния си статус като доразвие дефицити, защото в момента този пост се случва и в края на зимата. Това предупреждава д-р Мария Николова, диетолог и преподавател в Медицинския университет в София.
Дългосрочното преминаване на растително базиран хранителен режим не е безобидно. Постът по канон означава изобилие от храни и зеленчуци, зърнени храни, грудкови зеленчуци, варива, сурови и несолени семена и ядки, маслини. Допуска се консумацията на риба, макар и по-ограничено. След края на постите изключените групи храни трябва да се въвеждат една по една и в малки количества, а не наведнъж.
Експертът съветва да се комбинират различни източници на непълноценен растителен протеин – например бобена храна със зърнена храна и ядки. „Защото протеинът е един от основните елементи, които следим, когато балансираме хранителния прием.”
Т.нар. детоксикация на организма е все още недостатъчно изследвана област. Идеята за детоксикиране залага основно на по-големи количества растителна храна с разтворими и неразтворими фибри, които действат очистващо. По-голямото количество фибри обаче могат и да „изнесат” от организма витамини и минерали – например калций, магнезий, желязо. Фибрите консумират и много вода, затова при такъв модел на растително хранене трябва да се приема достатъчно вода, препоръчва д-р Николова.
По време на епидемия като настоящата от Covid-19 е важно да имаме достатъчен прием на мед, селен, желязо и цинк, както и на витамините А, С и Е, които имат антиоксидантен потенциал. Не бива да се подценяват витамините от група Б, особено при високи нива на стрес. Акцентира се върху витамин D заради имуномодулиращия му ефект.
Проучвания и данни от последните години сочат, че е важно витамин D3 да бъде приеман в съчетание с друг мастноразтворим витамин – К2. Някои публикации твърдят, че за да се активира витамин D в нашия организъм, трябва да имаме достатъчно магнезий, казва Мария Николова. Джинджифилът съдържа биологично активни вещества, за които се смята, че имат подпомагащ имунната система ефект, подобно на куркумина, добавя тя.
„Но нямаме специална диета, която да препоръчаме в условията на Covid-19 инфекцията, така че да се предпазим 100% от нея”, изтъкна диетологът.
За да функционира добре имунната ни система, тя трябва да разполага с достатъчно количество пълноценен протеин – месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти. Антителата са с протеинова структура.
Специалистите съветват в условия на изолация да ограничим простите захари и солта. „Високият прием на добавена захар провокира нашата имунна система, влошава функцията на имунната система. А в състояние на изолация много често от скука, при високи нива на стрес, посягаме към различни сладкишчета, пакетирани сокчета, кремчета. Не трябва.”
Сега, когато имаме повече време, можем да се погрижим и за по-здравословното приготвяне на храната, смята диетологът. „Варене, печене, задушаване. Да не се пържи, да не се панира.”
Замразеното месо не е източник на бактериални инфекции и паразити, но размразяването му трябва да се случва в хладилник, не на кухненския плот, изтъква лекарят диетолог. Не бива и да прекаляваме с времето, за което съхраняваме месо във фризера или хладилника. Колкото повече мазнини съдържа едно месо, толкова по-малък е срокът за неговото съхранение. "Трябва да се знае, че процесът на окисляване и на промяна на мазнините продължава, включително при много ниски температури от типа на минус 18, минус 20 градуса", пояснява д-р Николова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
