С топъл билков чай започва денят на най-тежкия българин, 300-килограмовия Кирил Искренов, който посреща летните жеги в брезнишкото село Гигинци2 пише сайтът perniknews.com. Дори когато температурите са рекордни, коравият перничанин не се оплаква. С усмивка кани гости в двора на дядовата си къща, за която семейството му се грижи с много любов.
„Аз като щъркелите – пролетта „отлитам“ за село, а есента вече търсим града – шегува се Киро.
Питате за моята рецепта за борба с жегите? Пия чай от билки, внимателно събирани от българската природа. Голямо удоволствие е за мен около обяд да откъсна зеленчуци от градината, а после да седнем на трапезата с вкусна салата и малко домашна ракийка. Съпругата ми е отлична домакиня и знае как да върти работата в къщата. Имаме климатик, но избягвам да го пускам. Климатикът може и да помага в някаква степен срещу жегите, но също така и вреди. Предпочитам прохладна баня с маркуча на поляната, когато стане голямата жега“.
Невероятно, но факт, най-тежкият българин не се оплаква от наднорменото си тегло. Напротив – 60-годишният Кирил Искренов умее да се радва на хубавите неща в живота!
Признава, че хората в нашата страна са започнали да мрънкат в последно време, но е категоричен, че това не е традиция в нашия национален характер.
„Имаме най-хубавата природа на света, четири прекрасни сезона, какво повече можем да искаме – чуди се 300-килограмовият Кирил Искренов. – Възпитан съм да се справям с предизвикателствата, които животът отравя към всеки. Много съм научил от моя дядо, който ми показа ценностите, на които държа и до днес“.
Любопитна подробност от семейната история на най-тежкия българин е, че билкова рецепта за лечение на болна жлъчка, черен дроб и хепатит се предава от поколение на поколение във фамилията, пише bgdnes.
Сместа, стрита на прах и опакована в малки пакетчета, помага на хора, отчаяни от медицината, разказват местните в Гигинци.
Колкото и невероятно да звучи, дори по времето на комунизма във вестник „Кооперативно село“ излиза статия, в която авторът описва чудесата, сътворени от лечителя без диплома. А в онези години на всичко, което не се вписва в официалната наука, се гледа крайно подозрително…
„Рецептата се предава от поколение на поколение вече 70 години – разказва Киро. – Прахчетата ги прави първо баба ми Манка. Навремето тя баела, бабувала, израждала бебета – търсели са я за всичко“. Сега Киро си има помощници, с които приготвя прочутите си билкови прахчета.
Той добре помни как неговият дядо започва да строи къщата, в която сега самият Кирил живее със семейството си. „Тогава, за да имаш дом, не трябваше да ходиш в банката, а в кръчмата – разказва 300-килограмовият мъж – И дядо ми така направи. Отиде в кръчмата и каза – утре ще бием плоча. На другия ден в двора почерня от народ. Сигурно сто човека дойдоха да помагат. Свършиха работата и седнаха на софра. Ей така, с труда на мъжете в селото стана готова тая къща. И не само нашата – всички къщи в селото са построени по този начин. Така трябва да правим и сега. По-малко да се оплакваме и повече да си помагаме един на друг“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
