Е-тата тествани с метод от средата на XX век

Е-тата тествани с метод  от средата на XX век | StandartNews.com

Предизвикват не само рак, но и диабет, и наследствени болести, твърди доц. Милошев

Български учен взриви обществеността с откритие, че голяма част от привидно безопасните Е-та всъщност далеч не са толкова безобидни. Доц. Георги Милошев от Института по молекулярна биология на БАН преди ден оповести, че 6 вещества, сред които оцветители на детски храни, могат да увредят ДНК и да станат причина за онкозаболявания. Става въпрос за напълно разрешени добавки, които се прилагат в захарни изделия, торти с цветна глазура, колбаси, лекарства. Позволената сега концентрация на тези вещества е от 100 до 1000 пъти по-висока от безопасното количество, алармираха бг учените. Според тях особено опасни били шест Е-та - оцветителите еритрозин - Е127, индиго кармин - Е132, фаст грийн - Е143, или казано по друг начин - синьо, червено и зелено. Рисков е и консервантът натриев нитрит - Е250, добавката кофеин, както и 4-аминоантипирин - 4ААР, използван във фармацевтичната промишленост. "Концентрацията например на натриев нитрит, който се добавя като консервант в месата и в колбасите, трябва да бъде 1000 пъти по-ниска от разрешената", каза доц. Милошев. Учените са уведомили за резултатите от проучването си няколко български министерства, агенции и комисии, както и Европейската комисия и Европейския агенция по безопасност на храните (EFSA). От EFSA са отговорили, че проучването на лабораторията "има някои слабости и ограничения и научната публикация ще бъде предоставена на постоянната работна група по генотоксичност към научния съвет." Българското законодателство в тази област произтича от европейското, така че проблемът не може да бъде решен на национално равнище.

Екипът на доц. Георги Милошев установил колко вредни са разрешените Е-та случайно, в рамките на проект, свързан с фундаментално научно изследване, посветено на човешкия геном. Те разработили метод за определяне увредата в ДНК толкова чувствителен, че може да отчита дори едно или две скъсвания в молекулата на ДНК. Решили да видят как работи методът, ако добавят към клетката хранителни добавки, мислейки си наивно, че по принцип те са вече изследвани и безопасни. Оказало се обаче, че от общо 14 тествани вещества, 6 имат увреждащо действие върху човешката ДНК. При това те предизвикват промените дори и в много по-ниски количества от разрешените. "Това, което ние успяваме да видим, е скъсване в нишката на ДНК. Всички знаят, че тя е двойна спирала, състояща се от две нишки, които са спираловидно преплетени. Случва се в клетките да се получи скъсване в едната или в двете нишки. Самата клетка притежава възможностите да поправи тези скъсвания, но когато те са много, клетката изнемогва. Тя има две възможности - да умре и да бъде подменена от друга или да се получи злокачествена клетка, т.е. раково заболяване. Това често се случва, когато има скъсани две нишки", обяснява доц. Милошев. Според него тестваните от тях Е-та биват смятани за безопасни, защото до момента те се изследват с други методи, съществуващи от 50-те години на миналия век. Разработеният от нашите учени метод обаче може да се използва не само за проверка на храни. "Той може да се използва в екологията, като например вземете вода от река Искър, дори и в съвсем минимална проба, и установите дали в нея има генотоксини. Може да се провери и дали са токсични оцветителите за дрехи и тогава срещу мен ще застанат и производителите на облекло", казва той. По неговите думи се предполага, че въпросните Е-та могат да предизвикат не само онкологични заболявания, но и диабет тип 2, както и генетично онаследявани болести. Нужни са обаче още изследвания, които да докажат тези предположения. В същото време обаче екипът от шестима учени не е могъл да получи допълнително финансиране, за да продължи проекта си. Цялото изследване, което може да постави под въпрос използваните материали в браншове, струващи милиони, е финансирано едва с 8600 лева от фонд "Научни изследвания". Екипът кандидатства с проект за 50 000, като сумата била занижена и в крайна сметка получили малко над 8000 лева. Оттогава редовно проектите на доц. Милошев и хората му биват оценявани с 94 точки, а фондът финансира само проекти, които имат минимум 95. "Разговарял съм и с други приятели и колеги, всички имат по 94 точки. Очевидно това е начинът "нашите хора" да получат над 95 и заедно с това парите", казва ученият. Доц. Милошев разказва, че статиите, третиращи въпроса за Е-тата, са изпращани до европейски списания и връщани понякога с глупави рецензии, може би именно за да не се дразнят браншовете, които използват тези вещества. В същото време специалистите от БАН не казват директно, че въпросните храни са вредни, а просто, че са нужни допълнителни изследвания, за да бъде установено дали наистина и в каква степен веществата, влагани в тях, предизвикват мутации.

Страхът за отровни храни също е канцерогенен

Грях е да се твърди, че производителите са мошеници и печалбари

Кирил Вътев,
собственик на "Тандем"

Доц. Милошев и екипът му трябва да се срещнат с цялата хранителна промишленост. EFSA не е случайна институция, а Европейската агенция по безопасност на храните, за която работят 40 института от цяла Европа. Всички тези норми на Е-тата в храните са изследвани години наред за въздействието им върху човешкото здраве. Има вече достатъчно продукти на пазара с чист етикет. Обаче тези продукти са с по-висока стойност и с много по-кратък срок на годност. Поради това те не се радват на пазарен успех. Проблемът не е до това, че производителите влагат разрешените в Европа и от целия ЕС добавки. Проблемът е в начина, по който произведените хранителни продукти достигат до крайния потребител. Не мога да се сетя за нито един производител, който с радост не би се лишил от всички тези добавки. Никой не иска да ги влага, за да трови когото и да било. В крайна сметка тези продукти консумираме самите ние, с тях храним децата си. Не мога да коментирам колко е достоверно изследването на екипа, ръководен от доц. Милошев, но мога да задам въпроса: "Тогава какво правят тези 40 института от различни европeйски страни, които работят за ЕFSA?". Би трябвало на най-високо европейско ниво, което в конкретния случай е EFSA, да се докажат тези твърдения, да се обсъдят и чак тогава да се шашка българското население. Защото излиза, че вече няма с какво да се храним. Плодовете и зеленчуците - пълни с нитрати, месото - с нитрити, в останалите слагат консерванти и излиза, че всичко е отровно. Да се хвърлят бомбастични твърдения е най-меко казано нездравословно. Поддържането на страх и напрежение у хората е канцерогенно. Има описан в литературата пример с две зайчета от едно котило. И двете са били хранени по еднакъв начин, но едното са го галили, а другото било поставено до клетката на вълк, който му ръмжал от сутрин до вечер. Зайчето до вълка умряло, а другото пораснало. Това ли непрекъснато да плашим хората? Грях е на всеки, който твърди, че производителите са мошеници и печалбари, че тровят хората и т.н. С изключение на България, във всяка една държава производителите се подкрепят по всякакви начини, а у нас за всичко са виновни. И докато е така, те ще губят конкурентоспособност пред целия ЕС. Да не излезе, че този случай с Е-тата е като този със соята, когато бившият земеделски министър Мирослав Найденов санкционира 4 фирми, защото доц. Даскалов от Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт "Проф. Д-р Г. Павлов" в София по невалидиран за Европа микроскопски метод бе открил следи от соеви гени в продуктите им. Такива следи може да откриете и в солницата си вкъщи. Тогава пак щяхме да линчуваме въпросните фирми, но 2 независими лаборатории в Германия установиха, че в нито един от техните продукти не се намира соя. В една нормална държава такова нещо се изнася, след като се докаже по неоспорим начин. Защото в света натриевият нитрит се прилага откакто се е започнало да се преработва месо, а не само да се яде изпечено. До 1989 г. във всички държавни месокомбинати на ДСО "Родопа" натриевият нитрит се е влагал отделно от солта в точно допустимата норма под контрола на технолог. Това се е влагало от времето на Първата световна война. Не мога да кажа колко хора са починали от него, ако някой може - нека посочи! Сегашната бомба дойде след случая на антракс във Варненско, а всеки такъв случай сваля драстично потреблението на месо и месни продукти. Преди 10 г. в Русенско на хора със същото ниво на компетентност като нелепо загиналия от антракс Румен Стоянов ветеринарният лекар им беше казал, докато не изтече карантината, да не колят и да не ядат от месото, защото животните са ваксинирани и има опасност да се разболеят. Тогава по телевизията излъчиха интервю с въпросния човек, който каза: "Докторът каза да не колим и да не ядем, но ние заклахме и ядохме и ей на какво стана!". Не може всички да сме заложници на невежеството, простотията и стремежа към атрактивни новини в тази държава!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай