Православната църква почита днес църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден.
Според църковното предание света Елена – майката на император Константин Велики, била ревностна християнка и се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните.
Усилията ѝ се увенчали с успех. Намерени били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Елена изпратила частица от този животворящ кръст на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната йерусалимска църква.
След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва" над главите на присъстващите. От това „въздвижение" идва и името на празника.
У нас в нощта на 13 срещу 14 септември хиляди хора се стичат на Кръстова гора и пренощуват под звездите. Всички търсят камъчета с кръстче, защото вярват, че то ще ги пази и помага.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, припомня БиТиВи.
Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. На този ден се „осветява" семето за посев.
В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
