- Двамата гении си подават литературната топка като Роналдо и Меси
- С Йордан Йовков стигат до съд заради взаимни обвинения в плагиатство
Световната литература е белязана с мистерии и конспирации, продуцирани отчасти, за да се предизвика по-голям интерес към нея. Всички с удоволствие четат дебати на тема "Кой е автор на пиесите на Шекспир" и дали той действително е съществувал. Не са много обаче онези, които знаят, че българската литература е изпълнена с не по-малко загадки и професионални войни. В няколко броя "Стандарт" ще ви запознае с най-интересните от тях.
Една от най-вълнуващите писателски битки е между двамата класици, които днес стоят рамо до рамо в конспектите на учениците - Елин Пелин и Йордан Йовков. Но неразделните в учебниците майстори на разказа дори стигат до съд за плагиатство - Елин Пелин обвинява Йовков, че е изградил пиесата си "Боряна" върху сюжета, който той използва за своята повест "Гераците". Някои критици дори уличават Пелинко, че със своята реакция е предизвикал рака на стомаха, който накрая отвежда Йовков в гроба. В действителност
цялото им творчество е диалог
Същинска минивойна, в която те отговарят един на друг с разкази, разказва изследователят Георги Велев. Ако единият напише определена творба, другият отговаря с огледална - например срещу разказа на Елин Пелин "Черни рози" Йовков отговаря с "Бели рози". А на целия Елин-Пелинов сборник "Рози" Йовков реагира с "Последна радост" - разказ, в който в детайли обяснява значенията на цветовете. Когато Елин Пелин създава "Ветрената мелница" - сюжет за творчеството и любовта, "врагът" отговаря с "Песента на колелетата". Огледални са и "Под манастирската лоза" и "Старопланински легенди". Когато Елин Пелин пуска "Пролетна измама", Йовков реагира с "Измама", разказва Георги Велев. Според него, Елин Пелин предсказва и появата на третия пол в "Светите застъпници", където се обсъжда как хората да нямат полови белези и да създават деца без грях. "Разказът е писан преди повече от 100 години. Днес обаче той придобива нови смисли покрай популярните спорове относно Истанбулската конвенция", добавя Велев.
Диалогът между корифеите е толкова напрегнат и плодотворен, че след като Йовков умира, Елин Пелин не пише почти нищо - освен "Ян Бибиян". В най-активните си творчески години двамата си подават топката като Роналдо и Меси, създавайки сходни фабули - ако за единия нещо е бяло, за другия автоматично става черно.
Най-драматично тяхната литературна война се изявява, след като Йовков написва "Боряна" и тя е поставена на сцена. Критикът Д. Митов пише унищожителна рецензия за пиесата в тогавашния вестник "Литературен глас" и посочва, че сюжетът е заимстван изцяло от повестта "Гераците" на Елин Пелин. В същия вестник моментално пише и Елин Пелин, който директно обвинява Йовков в плагиатство. Той прави обстойно сравнение между двете творби - и в "Гераците", и в "Боряна" се разказва за баща на трима синове и целия им род. И в двете произведения патриархът има пари, които крие от наследниците си - синове и снахи. И в двата сюжета царят "несъгласия и раздори, породени от просташки егоизъм и безсмислена завист". Елин Пелин посочва също, че и в двете творби най-големият син е най-алчен, а най-малкият пие и обикаля кръчмите. Елин Пелин се фокусира върху приликите, а не върху разликите. По-късно Йовков ще цитира думите на Елин Пелин: Ако в България се роди гений, той ще е
геният на завистта
и ще констатира, че явно това е самият Елин Пелин. След това отношенията им изключително се изострят. "Този гений явно не само е роден, но и е значително поостарял", пише Йовков. Той твърди, че дори не е прочел "Гераците", а подобни сходства са характерни и нормални за живота у нас. Той посочва, че е заимствал интригите в "Боряна" от своя разказ "Имане", а за него използвал спомени на своя приятел Тишелов. Тъй като Тишелов е учител, той накарал и своите ученици да напишат за поредица от семейни конфликти и препратил техните съчинения на Йовков. Когато преди няколко години внукът му Боян Йовков дари писанията на Държавния архив, стана ясно, че там има цели купища съчинения от ученици, които вероятно са повлияли на написването на "Боряна". Но в онези години това не остава доказано и мнозина обвиняват Елин Пелин, че неговите критики и заведеното дело през 1932-а стават причина Йовков да получи рак на стомаха и в крайна сметка да си отиде преждевременно от този свят пет години по-късно. "Боряна" има успех. Това е, което Елин Пелин не може да ми прости", твърди също Йовков. По-късно самият Елин Пелин признава, че съжалява за този развой на събитията и дори брани литературния си събрат от младежи, които го критикуват в опит да угодничат на автора на "Косачи". "За да критикуваш Йовков, първо трябва да премериш собствената си дарба", казва Елин Пелин на младоците. Съдебният спор за плагиатството остава неразрешен поради смъртта на Йовков. А в началото на така наречената народна власт Елин Пели се отчита не само с двете части за Ян Бибиян, но и с няколко къси разказа, които обаче нямат мащабите на написаното до момента. Очевидно литературният опонент му е липсвал въпреки дългогодишните битки. Или точно поради тях.
Секссимвол от Берлин иска да снима “Чифликът край границата”
За Йовков мнозина разказват, че той пише с лекота, но когато вече му е зададен определен сюжет. Затова и жадно моли свои приятели да му изпращат местни легенди, ученически съчинения, или - като в случая с Елин Пелин - се позовава на написаното от други, за да пресъздаде темата по свой начин. Имал е и още една особеност - винаги, когато започва някой разказ и нещо не му харесва, зарязва предишната страница и започва наново. В резултат в архива му има десетки разкази, пренаписвани по 10 или 15 пъти и започвани отново от първото изречение. Имал е и слабост да рисува шаржове на хора, докато размишлява върху творбата си. "Индже" е започван близо 15 пъти и отхвърлян заради една дума, която Йовков е решил да смени.
В архива има и още една любопитна особеност - берлински секссимвол иска да снима филм по романа му "Чифликът край границата", но Втората световна война осуетява плановете. В документите фигурират писма от Ива Ваня, псевдоним на българката Иванка Янакиева, която в предвоенните години е била мегазвездата на немското кино. Родена в Карнобат - или по-точно на междуселски път към града в каруца, тя успява да емигрира в Германия още на 17 години и има късмета да снима първия си филм. Омъжва се за автора на популярната тогава "Лили Марлен" Норберт Щулце и всъщност първа изпълнява този хит, станал по-популярен след това в изпълнение на Марлене Дитрих. Ива Ваня намира екземпляр на "Чифликът край границата" и пише на съпругата на Йовков с молба да се споразумеят за авторските права, за да може да бъде заснет филмът. За себе си е запазила ролята на Нона. Докато обаче текат консултации с юристи, започва Втората световна война и идеята така и остава неосъществена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com