Елин Пелин предсказал идването на третия пол

• Двамата гении си подават литературната топка като Роналдо и Меси
• С Йор­дан Йов­ков сти­гат до съд за­ра­ди вза­им­ни об­ви­не­ния в пла­ги­ат­ство

Световната литература е белязана с мистерии и конспирации, продуцирани отчасти, за да се предизвика по-голям интерес към нея. Всички с удоволствие четат дебати на тема "Кой е автор на пиесите на Шекспир" и дали той действително е съществувал. Не са много обаче онези, които знаят, че българската литература е изпълнена с не по-малко загадки и професионални войни. В няколко броя "Стандарт" ще ви запознае с най-интересните от тях.

Ед­на от най-въл­ну­ва­щи­те пи­са­тел­ски бит­ки е меж­ду два­ма­та кла­си­ци, ко­и­то днес сто­ят ра­мо до ра­мо в кон­спек­ти­те на уче­ни­ци­те - Елин Пе­лин и Йор­дан Йов­ков. Но не­раз­дел­ни­те в учеб­ни­ци­те майс­то­ри на раз­ка­за до­ри сти­гат до съд за пла­ги­ат­ство - Елин Пе­лин об­ви­ня­ва Йов­ков, че е из­гра­дил пи­е­са­та си "Бо­ря­на" вър­ху сю­же­та, кой­то той из­пол­зва за сво­я­та по­вест "Ге­ра­ци­те". Ня­кои кри­ти­ци до­ри ули­ча­ват Пе­лин­ко, че със сво­я­та ре­ак­ция е пре­диз­ви­кал ра­ка на сто­ма­ха, кой­то нак­рая от­веж­да Йов­ков в гро­ба. В дейс­тви­тел­ност

ця­ло­то им твор­чес­тво е ди­а­лог

Съ­щин­ска ми­нивой­на, в ко­я­то те от­го­ва­рят един на друг с раз­ка­зи, раз­каз­ва из­сле­до­ва­те­лят Ге­ор­ги Ве­лев. Ако еди­ни­ят на­пи­ше оп­ре­де­ле­на твор­ба, дру­ги­ят от­го­ва­ря с ог­ле­дал­на - нап­ри­мер сре­щу раз­ка­за на Елин Пе­лин "Чер­ни ро­зи" Йов­ков от­го­ва­ря с "Бе­ли ро­зи". А на це­лия Елин­-Пе­ли­нов сбор­ник "Ро­зи" Йов­ков ре­а­ги­ра с "Пос­лед­на ра­дост" - раз­каз, в кой­то в де­тай­ли об­яс­ня­ва зна­че­ни­я­та на цве­то­ве­те. Ко­га­то Елин Пе­лин съз­да­ва "Вет­ре­на­та мел­ни­ца" - сю­жет за твор­чес­тво­то и лю­бов­та, "вра­гът" от­го­ва­ря с "Пе­сен­та на ко­ле­ле­та­та". Ог­ле­дал­ни са и "Под ма­нас­тир­ска­та ло­за" и "Ста­роп­ла­нин­ски ле­ген­ди". Ко­га­то Елин Пе­лин пус­ка "Про­лет­на из­ма­ма", Йов­ков ре­а­ги­ра с "Из­ма­ма", раз­каз­ва Ге­ор­ги Ве­лев. Спо­ред не­го, Елин Пе­лин пред­сказ­ва и по­я­ва­та на тре­тия пол в "Све­ти­те зас­тъп­ни­ци", къ­де­то се об­съж­да как хо­ра­та да ня­мат по­ло­ви бе­ле­зи и да съз­да­ват де­ца без грях. "Раз­ка­зът е пи­сан пре­ди по­ве­че от 100 го­ди­ни. Днес оба­че той при­до­би­ва но­ви смис­ли пок­рай по­пу­ляр­ни­те спо­ро­ве от­нос­но Ис­тан­бул­ска­та кон­вен­ция", до­ба­вя Ве­лев.

Ди­а­ло­гът меж­ду ко­ри­фе­и­те е тол­ко­ва нап­рег­нат и пло­дот­во­рен, че след ка­то Йов­ков уми­ра, Елин Пе­лин не пи­ше поч­ти ни­що - ос­вен "Ян Би­би­ян". В най-ак­тив­ни­те си твор­чес­ки го­ди­ни два­ма­та си по­да­ват топ­ка­та ка­то Ро­нал­до и Ме­си, съз­да­вай­ки сход­ни фа­бу­ли - ако за еди­ния не­що е бя­ло, за дру­гия ав­то­ма­тич­но ста­ва чер­но.

Най-дра­ма­тич­но тях­на­та ли­те­ра­тур­на вой­на се из­я­вя­ва, след ка­то Йов­ков на­пис­ва "Бо­ря­на" и тя е пос­та­ве­на на сце­на. Кри­ти­кът Д. Ми­тов пи­ше уни­що­жи­тел­на ре­цен­зия за пи­е­са­та в то­га­ваш­ния вес­тник "Ли­те­ра­ту­рен глас" и по­соч­ва, че сю­же­тът е за­им­стван из­ця­ло от по­вес­тта "Ге­ра­ци­те" на Елин Пе­лин. В съ­щия вес­тник мо­мен­тал­но пи­ше и Елин Пе­лин, кой­то ди­рек­тно об­ви­ня­ва Йов­ков в пла­ги­ат­ство. Той пра­ви об­стой­но срав­не­ние меж­ду две­те твор­би - и в "Ге­ра­ци­те", и в "Бо­ря­на" се раз­каз­ва за ба­ща на три­ма си­но­ве и це­лия им род. И в две­те про­из­ве­де­ния пат­ри­ар­хът има па­ри, ко­и­то крие от нас­лед­ни­ци­те си - си­но­ве и сна­хи. И в два­та сю­же­та ца­рят "не­съг­ла­сия и раз­до­ри, по­ро­де­ни от прос­таш­ки его­и­зъм и без­смис­ле­на за­вист". Елин Пе­лин по­соч­ва съ­що, че и в две­те твор­би най-го­ле­ми­ят син е най-ал­чен, а най-мал­ки­ят пие и оби­ка­ля кръч­ми­те. Елин Пе­лин се фо­ку­си­ра вър­ху при­ли­ки­те, а не вър­ху раз­ли­ки­те. По-къс­но Йов­ков ще ци­ти­ра ду­ми­те на Елин Пе­лин: Ако в Бъл­га­рия се ро­ди ге­ний, той ще е

ге­ни­ят на за­вис­тта

и ще кон­ста­ти­ра, че яв­но то­ва е са­ми­ят Елин Пе­лин. След то­ва от­но­ше­ни­я­та им из­клю­чи­тел­но се изос­трят. "То­зи ге­ний яв­но не са­мо е ро­ден, но и е зна­чи­тел­но по­ос­та­рял", пи­ше Йов­ков. Той твър­ди, че до­ри не е про­чел "Ге­ра­ци­те", а по­доб­ни сход­ства са ха­рак­тер­ни и нор­мал­ни за жи­во­та у нас. Той по­соч­ва, че е за­им­ствал ин­три­ги­те в "Бо­ря­на" от своя раз­каз "Има­не", а за не­го из­пол­звал спо­ме­ни на своя при­я­тел Ти­ше­лов. Тъй ка­то Ти­ше­лов е учи­тел, той на­ка­рал и сво­и­те уче­ни­ци да на­пи­шат за по­ре­ди­ца от се­мей­ни кон­флик­ти и преп­ра­тил тех­ни­те съ­чи­не­ния на Йов­ков. Ко­га­то пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни вну­кът му Бо­ян Йов­ков да­ри пи­са­ни­я­та на Дър­жав­ния ар­хив, ста­на яс­но, че там има це­ли ку­пи­ща съ­чи­не­ния от уче­ни­ци, ко­и­то ве­ро­ят­но са пов­ли­я­ли на на­пис­ва­не­то на "Бо­ря­на". Но в оне­зи го­ди­ни то­ва не ос­та­ва до­ка­за­но и мно­зи­на об­ви­ня­ват Елин Пе­лин, че не­го­ви­те кри­ти­ки и за­ве­де­но­то де­ло през 1932-а ста­ват при­чи­на Йов­ков да по­лу­чи рак на сто­ма­ха и в край­на смет­ка да си оти­де преж­дев­ре­мен­но от то­зи свят пет го­ди­ни по-къс­но. "Бо­ря­на" има ус­пех. То­ва е, ко­е­то Елин Пе­лин не мо­же да ми прос­ти", твър­ди съ­що Йов­ков. По-къс­но са­ми­ят Елин Пе­лин приз­на­ва, че съ­жа­ля­ва за то­зи раз­вой на съ­би­ти­я­та и до­ри бра­ни ли­те­ра­тур­ния си съб­рат от мла­де­жи, ко­и­то го кри­ти­ку­ват в опит да угод­ни­чат на ав­то­ра на "Ко­са­чи". "За да кри­ти­ку­ваш Йов­ков, пър­во тряб­ва да пре­ме­риш соб­стве­на­та си дар­ба", каз­ва Елин Пе­лин на мла­до­ци­те. Съ­деб­ни­ят спор за пла­ги­ат­ство­то ос­та­ва не­раз­ре­шен по­ра­ди смър­тта на Йов­ков. А в на­ча­ло­то на та­ка на­ре­че­на­та на­род­на власт Елин Пе­ли се от­чи­та не са­мо с две­те час­ти за Ян Би­би­ян, но и с ня­кол­ко къ­си раз­ка­за, ко­и­то оба­че ня­мат ма­ща­би­те на на­пи­са­но­то до мо­мен­та. Оче­вид­но ли­те­ра­тур­ни­ят опо­нент му е лип­свал въп­ре­ки дъл­го­го­диш­ни­те бит­ки. Или точ­но по­ра­ди тях.

Сек­ссим­вол от Бер­лин ис­ка да сни­ма “Чиф­ли­кът край гра­ни­ца­та”

За Йов­ков мно­зи­на раз­каз­ват, че той пи­ше с ле­ко­та, но ко­га­то ве­че му е за­да­ден оп­ре­де­лен сю­жет. За­то­ва и жад­но мо­ли свои при­я­те­ли да му из­пра­щат мес­тни ле­ген­ди, уче­ни­чес­ки съ­чи­не­ния, или - ка­то в слу­чая с Елин Пе­лин - се по­зо­ва­ва на на­пи­са­но­то от дру­ги, за да пре­съз­да­де те­ма­та по свой на­чин. Имал е и още ед­на осо­бе­ност - ви­на­ги, ко­га­то за­поч­ва ня­кой раз­каз и не­що не му ха­рес­ва, за­ряз­ва пре­диш­на­та стра­ни­ца и за­поч­ва на­но­во. В ре­зул­тат в ар­хи­ва му има де­сет­ки раз­ка­зи, пре­на­пис­ва­ни по 10 или 15 пъ­ти и за­поч­ва­ни от­но­во от пър­во­то из­ре­че­ние. Имал е и сла­бост да ри­су­ва шар­жо­ве на хо­ра, до­ка­то раз­миш­ля­ва вър­ху твор­ба­та си. "Ин­дже" е за­поч­ван бли­зо 15 пъ­ти и от­хвър­лян за­ра­ди ед­на ду­ма, ко­я­то Йов­ков е ре­шил да сме­ни.

В ар­хи­ва има и още ед­на лю­бо­пит­на осо­бе­ност - бер­лин­ски сек­ссим­вол ис­ка да сни­ма филм по ро­ма­на му "Чиф­ли­кът край гра­ни­ца­та", но Вто­ра­та све­тов­на вой­на осу­е­тя­ва пла­но­ве­те. В до­ку­мен­ти­те фи­гу­ри­рат пис­ма от Ива Ва­ня, псев­до­ним на бъл­гар­ка­та Иван­ка Яна­ки­е­ва, ко­я­то в пред­во­ен­ни­те го­ди­ни е би­ла ме­газ­вез­да­та на нем­ско­то ки­но. Ро­де­на в Кар­но­бат - или по-точ­но на меж­ду­сел­ски път към гра­да в ка­ру­ца, тя ус­пя­ва да емиг­ри­ра в Гер­ма­ния още на 17 го­ди­ни и има къс­ме­та да сни­ма пър­вия си филм. Омъж­ва се за ав­то­ра на по­пу­ляр­на­та то­га­ва "Ли­ли Мар­лен" Нор­берт Щул­це и всъщ­ност пър­ва из­пъл­ня­ва то­зи хит, ста­нал по-по­пу­ля­рен след то­ва в из­пъл­не­ние на Мар­ле­не Дит­рих. Ива Ва­ня на­ми­ра ек­зем­пляр на "Чиф­ли­кът край гра­ни­ца­та" и пи­ше на съп­ру­га­та на Йов­ков с мол­ба да се спо­ра­зу­ме­ят за ав­тор­ски­те пра­ва, за да мо­же да бъ­де зас­нет фил­мът. За се­бе си е за­па­зи­ла ро­ля­та на Но­на. До­ка­то оба­че те­кат кон­сул­та­ции с юрис­ти, за­поч­ва Вто­ра­та све­тов­на вой­на и иде­я­та та­ка и ос­та­ва не­о­съ­щес­тве­на.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com