Човек е това, с което се храни, учи Петър Дънов. Храната може да ни излекува или да ни разболее, казват мъдреците от Изтока.
Тайната на здравото тяло и силния дух е вечна мистерия, но ключът вероятно се крие не в новите технологии, а в забравените практики и биоритъм на прадедите ни. Човек се храни най-пълноценно, когато използва продукти от мястото, на което е роден, убедени са диетолозите. Сега магазините са пълни с всякакви деликатеси от цял свят. Родните луканки, суджуци, сирена и баници обаче по нищо не им отстъпват. За съжаление, много от уникалните български рецепти са запазени само в определени краища на страната ни. С други пък успяхме да пробием в Европа, като ги превърнахме в наша запазена марка. Трети ни ги откраднаха комшиите.
За празниците всеки ще иска да сложи най-хубавото на трапезата. Нека изберем българското, да подкрепим родните производители. Да си направим БГ Коледа.
В Балкана ракията се пие само с тежко мезе. Това е като строг закон, който не подлежи на прегласуване и коментари. Ракията трябва да е поне 45 градуса, да е гроздова или отлежала сливова. Тогава се поглъща най-добре, но не със салата или туршия, а с изсушен еленски бут. Бутът по "eленски" има уникален и специфичен вкус не защото е направен по тайна рецепта от старите книги, а защото е сушен на леденият вятър в Еленския Балкан. Месото от еленски бут може да "узрее" единствено в региона около язовир "Йовковци" и никъде другаде. Еленските майстори са се пробвали да го направят и на друго място и твърдят, че се получава. Но вкусът и по-различен. Освен това имало голяма вероятност мезетата да се развалят, защото климатът не е подходящ. След като цяла Европа научи тайната на горнооряховския суджук, вече падна и мистерията за прочутия еленски бут. И тя е, че месото не е от дивеч, а от обикновено прасе. След като се заколи, то се опърля и изстъргва, за да се премахне четината. Отделят се бутовете и плешките. Точното оформяне е според желанието на стопанина и майсторлъка на касапина. След това двата бута и двете плешки се осоляват много добре и се поставят на дъното на "постав" - специална бъчва за съхранението им. В солта те престояват около 40-45 дни. След това осоленото месо се изважда и оставя да съхне. Технологиите на съхранение са различни. В миналото бутовете са поставяни в добре претъпкано царевично брашно или покривани с филм от варно мляко. Използват се и специално ушити за целта торби от тензух. Бутът трябва да съхне на проветриво място, където чистият планински въздух довършва работата по изсушаването и консервирането. Най-големият враг на месото са мухите. Майстори се опасяват най-много от топла зима или закъснял студ.
Една от легендите за крехкото мезе, в което няма никакви подобрители и изкуствени оцветители, е, че преди много години през Елена минал чужденец, който преспал в града и го гостили с еленски бут. Той успял да открадне рецептата и така я разпространил в цяла Европа. Но никъде месото не се получило толкова крехко и вкусно.
Пастърмата не търпи много мерудии
Най-хубавата пастърма става от бонфиле или контрафиле /голямата и малката рибица/. Може да се използва телешко, дивеч, конско, както и овче месо, но най-важно е то да е много прясно. Познава се по розовия цвят и сладникава, приятна миризма. Не лепне на пипане. Избягвайте парчета, които са покафенели и такива, чийто най-горен слой е изсушен. Освен месо са нужни сол, чубрица и червен пипер. Реди се поред мръвка - сол, мръвка - сол. В Джебел препоръчват да се подреди в хартиен чувал за брашно. След като свърши подреждането, върху месото обезателно се камък или някаква тежест, за да го пресова. Оставя се на сухо и проветриво място най-малко за 20 дни.
Знаете ли, че
Чистото месо е изключително полезно заради високото съдържание на белтъци в него /15-20%/. То е източник и на витамини и минерали. От него черпим желязото, което помага на организма да произвежда хемоглобин и цинк, активиращи всички жизненоважни процеси в организма. Месото е един от основните източници на витамини B, B1, B6 и B12
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
