В срещата ще се включи и потомката на фамилията Кристалина Георгиева
Историята на един народ започва с историята на рода. В това отношение българите като нация сме ощетени. Защото са малцина нашите сънародници, които знаят нещо повече за предците си освен неясните спомени, чути от баба и дядо.
Но има и щастливи изключения и сред тях е Кършовският род. За шести породен път утре в Елена ще се съберат потомците на този известен род. Те се гордеят с вековната история на фамилията, дала толкова видни личности на Отечеството. В родовата среща ще се включи и българският еврокомисар Кристалина Георгиева, която също произлиза от рода. Тази година събирането е посветено на 140-ата годишнина от Априлското въстание. Гостите на Елена ще почетат паметни места и манастири в града и околностите му, свързани с подготовката на Априлското въстание в Първи революционен окръг. В срещата за поредна година ще се включат и потомци на други видни еленски родове, участвали в народоосвободителните борби през Възраждането, сред които наследниците на Хаджи Йордан Брадата и йеромонах Сергий Плаковски, съзаклятници във Велчовата завера през 1835 г. В рамките на визитата си в Елена Кристалина Георгиева ще се срещне и с ученици и младежи в рамките на инициативата на ЕК "Отново на училище".
Българският еврокомисар е потомка на Иван Попхристов Кършовски, който се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда 6 деца - Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Най-малката дъщеря Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, пише в сайта на Кършовския род. Според преданието той
води началото си от легендарния болярин Кършо
който оцелява при падането на Търновското царство под османско робство през 1393 г. и продължава борбата срещу поробителите. След падането на Търново той се заселва в местността Мъртвината, североизточно от връх Острец, близо до град Елена. Това поселище и днес носи името Кършовска махала. Кършо войвода полага началото на един от най-знатните и известни родове в град Елена - Кършовия. Той дава на България петимата братя революционери Иван, Йордан, Сава, Кръстьо и Антон. Иван Попхристов Кършовски е знаменит съратник на Апостола на свободата. Роденият през 1839 година Иван учи в прочутата Еленска "даскалоливница", в която главен учител е Никола Михайловски. След завършване на класното училище Иван Кършовски постъпва като взаимен учител в родния си град. Той е сред будните за времето си българи. С Георги Раковски го свързва дружба още от 1853 г., а с Васил Левски се сближават по време на Първата българска легия. След това емигрира в Румъния и се включва в организирането на чети през Дунава. През 1867 г. Иван Кършовски е главен писар и води дневника на четата на Панайот Хитов, където Левски е знаменосец. Включва се и във Втората българска легия в Белград, а през 1869 г. става един от учредителите на БРЦК, заедно с Любен Каравелов и Васил Левски. Като съратник на Апостола работи под псевдонима Узун Моратооглу.
Именно на него Васил Левски ще напише
през 1871 г. знаменитите думи: "За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все едно да вървим, ако ще бъдем хора". Заедно с Левски и Панайот Хитов Кършовски е автор на документа "Закон за Българското народно въстание, по който ще се управлява Българската народна войска в 1867 година". Иван си кореспондира и с Ботев и праща стихотворения за публикуване в Ботевите вестници. След Освобождението е доброволец в Сръбско-българската война, става активист на Либералната партия и народен представител в 1-вото и 2-рото Народно събрание. Както обаче често се случва, скоро е разочарован от произвола и нарушенията в държавата. Неговите принципи и идеализъм се сблъскват с грубата действителност и последствията за него са съд и затвор. Търсейки причините, той пише в дневника си, цитиран от сайта на Кършовския род: "За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. И имат право".
Иван Кършовски остава верен на заветите на Левски и полага усърдни грижи за издигане на паметник на Апостола. В архива му е намерен чертеж на квартала в Подуене с обозначено мястото на паметника и от какъв материал да се построи. От началото на 80-те години на 19 век Иван Кършовски се установява в София със семейството си. Започва да работи като адвокат, но се изявява и като журналист и преводач. Той е истинско явление, тъй като
владее цели седем езика
Иван Кършовски оставя ценно наследство от спомени, биографии, записки от дългите му години в емиграция. Най-точна преценка за неговите заслуги прави в едно свидетелство Панайот Хитов: "Било с перо на учител-списател, било с оръжие на революционер-въстаник за освобождението на общото ни Отечество България от несносното робство и за достигането на тая свята цел, когато е ставало нужда той не е жалил ни труд, ни имот, ни живот и всякога е бил готов да жертвува всичко най-скъпо що може да има човек на светът".
Иван и братята му имат много потомци, като сред тях също има видни хора. Сред тях е синът на Сава Кършовски - Панайот, който е историограф на Елена. Друг виден представител на рода е заслужилият художник Преслав Кършовски. Той е един от основателите на дружеството на художниците и на Софийската градска художествена галерия, както и на Националната художествена галерия, чийто пръв директор е, в периода 1950-1957 г. Много още имена могат да се посочат сред потомците на Кършовски, които имат своя принос в различните области на нашия съвременен живот. За радост на "Стандарт" във вестника работи един от преките потомци на Иван Кършовски - фоторепортерът Михаил Кършовски. По неговите думи той е последният потомък по мъжка линия на съратника на Левски.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
