Разчитат прокуратурата да спре неразрешения промишлен добив на злато покрай реката
Българското Елдорадо се оказа по поречието на Струма. По-точно - в района на Кюстендил. Злато по тези места са добивали още траките, но алчността на съвременния човек превръща района в лунен пейзаж. Сигнали за недобросъвестни златотърсачи по тези места има отдавна. През последните две години обаче столична фирма копае кратери по поречието на Струма в протежение на над два километра и открито добива разсипно злато с официално разрешително да иззема наноси от коритото на реката. Колко рентабилна е работата на златотърсачите, е известно само на тях самите, но това, че вършат незаконна и вредна дейност осъзнават както обикновените хора, така вече и местните власти.
Страшно е това, което се прави в района на селата Коняво и Гирчевци, споделя областният управител на Кюстендил Виктор Янев. Заради достигнали до него сигнали той назначил междуведомствена комисия да направи проверка. Отразените в протокола резултати от инспекцията го уплашили и сам отишъл на място да се убеди в грозната картина. Районът е недостъпен, но вече и опасен. Губернаторът потвърждава опасенията на хората от района, че при по-високи води на реката има опасност от наводнение.
Застрашени са самите села
и особено земеделските имоти на хората. Янев, който доскоро беше заместник на кмета на Кюстендил, досега само бил чувал за златодобива, но едва сега видял с очите си за какво става дума. Без колебание всички материали от проверката от края на януари са предадени на прокуратурата в Кюстендил, а копие има и в Икономическа полиция. В комисията освен представители на областната администрация, Басейнова дирекция-Благоевград, РИОСВ-Перник и "Напоителни системи"-Дупница, е имало и хора от Областната дирекция на МВР. Поръчано им е да проверят дали е редовна техниката, с която работят златотърсачите.
Сигнали за дейността на фирма "Брал" ЕООД в района на Коняво и Гирчевци до държавното обвинение са подавали предшественикът на Янев Иван Каракашки, кметът на Кюстендил Петър Паунов, шефове на "Напоителни системи"-Дупница. До момента обаче реални действия няма. Едва през последните десетина дни по случая е образувана преписка в Районна прокуратура - Кюстендил.
Разрешителното на фирмата за изземване на наносни отложения за подравняване на бермата и привеждането й в съответствие с проектни изисквания от коритото на Струма е от 25 януари 2013 г. От Басейнова дирекция-Благоевград, издала документа, са правили проверка и също вече са установили несъответствие на дейностите с позволеното, обясни кюстендилският областен управител. На фирмата е направен акт за глоба в размер на 2000 лева. В района може да се копае на дълбочина до метър и половина, а
има изкопи и до 8 метра
разказват очевидци. Четириметрови ровове между лявата дига и водното течение, разположени перпендикулярно на речното корито, са с дължина 10-12 м. Те са като канали и насочват водата към населените места. Отнетата при изкопните работи земна маса е насипвана успоредно на изкопите с височина около 5 м. При извършване на изкопните дейности са премахнати или затрупани изградените по проект предпазни бетонни елементи - буни.
При проверката на терена са установени три багера, булдозер, специализирани камиони и три пресевни инсталации, съоръжени със специални устройства за промиване на злато. Използва се съвременна технология от пореста гума, покрита с решетки, които спират ценния тежък метал. На място бръмчали и мощни дизелови агрегати. Понякога се работело даже нощем. В началото може и да е правена корекция на реката, но сега се дълбаело и във вече заравнени участъци.
Златотърсачи любители с легени и ръчни драги и сега се изкушават от някои райони в Кюстендилско. Преди време златари си купуваха частни имоти покрай реката и там разполагаха самоделни устройства за добиване на злато, но за първи път някой рови безогледно бермата, която осигурява устойчивост на земята между реката и насипите срещу наводнения, коментират експертите. От общинската администрация в Кюстендил съобщават и за други подобни фирми с разрешителни за добив на инертни материали, които всъщност събирали златни песъчинки между баластрата.
За количеството добито злато се носят легенди. Запознати с използваната технология твърдят, че на ден можело да се извлича по 100-150 грама, но в случай, че работят три инсталации било възможно и да се стига до 300 грама, както се говори. Основание за тези твърдения са известните на заразените от треската за злато данни, че Краището в околностите на Кюстендил е значим златоносен район. Опити да се добива злато покрай Струма са правени от района на село Ръждавица до Пастух. Миналата година срещу златотърсачите скочиха жителите на Ръждавица. Преди това за златен прах се дълбаеше при Шишковци. През 2007 г. риболовци подадоха сигнали срещу две групи златари по най-пълноводните притоци на Струма при Невестино.
Сега обаче изглежда, че наистина е намерено българското Елдорадо край Коняво. Още Константин
Иречек е съобщил за намерено гърне
необработено злато в планината над село Коняво през 1880 г. Той разказва и за добиване на сребро под връх Руен, в местността Сребърно коло. За археолозите не е тайна, че населявалото тези места тракийско племе дентелети е познавало разработването на рудните залежи и металообработването, а когато по тези места дошли римляните, заварили находищата на сребро, злато и мед под Осоговската планина в експлоатация. Няма съмнение, че и в древността злато се е добивало чрез изкопаване на златоносни руди, но и чрез промиване на златоносен пясък. Любопитно доказателство за това е монета от древна Пауталия, върху която е представена сцена, изобразяваща речния бог Стримон, който промива злато в реката.
Единственият публично признал за добито злато край Струма е тотомилионерът от Перник Росен Русимов. Когато с обвинение за дългове НАП запорира половината от спечеления от него джакпот от близо 5 милиона лева, той обяви, че не се бои. Част от спечелените от тотото пари беше инвестирал в нова техника на открития рудник Катрище и там покрай въглищата изкопали 8 кг злато, което не бързали да подават. През ноември миналата години в крими хрониката се появи съобщение за откраднати от фирмен имот в землището на село Катрище около 40 кофи необработена пръст, съдържаща златни частици. Катрище е описано като перспективен район за добив в книгата "Златните находища на България", написана от експертен авторски колектив, сподели тогава тотомилионерът. И призна, че няма точни данни за залежите от злато в района на рудника, а и покрай реката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
