Овчето мляко на Мария Колева от Ломница взе голямата награда
Трън. Ако има някое място, на което най-много да му отива да прави празник на киселото мляко, това със сигурност е Трън. И това е така не защото баирите са пълни със стока, както е било едно време, а всеки втори е овчар и мандри има под път и над път. Така е, защото тук се е родил световноизвестният учен д-р Стамен Григоров, установил тайната на киселото мляко. През 1905 г. той открил пръчковидната млечнокисела бактерия, която е причина за заквасването на млякото. В негова чест по-късно тя била наречена "лактобацилус булгарикус Григоров".
През последните две десетилетия фамилията на откривателя отпаднала от официалното наименование. Затова пък негови наследници учредиха фондация на името на откривателя. В резултат на партньорството между неправителствената организация, общинските власти и местното читалище в родното село на д-р Стамен Григоров Студен Извор сега се намира единственият по рода си музей на киселото мляко. А Трън всяка година прави празник на най-българската храна на дълголетието.
"Мутеницу куса, ситно оро друса" - с тази местна поговорка шефът на историческия музей в Трън Кирил Марков определи най-точно това, което се случва в града на този ден. Мътеница е това, което на други места се нарича айрян - разбито кисело мляко, размесено с вода. Едно време, пък и до днес в някои домакинства мътеницата се прави в специален дървен цилиндричен съд, наричан в Трънско бучака. Заквасеното мляко се сипва в него, а после с дървено бутало се удря, докато се отдели маслото. То е на зрънца, които се слепват в топки. После маслото се събира и остава мътеницата.
Пиеш от нея и няма насищане, спомнят си по-възрастните, а според Марков даже те избива на хорце. Намазано на комат от топъл хляб, маслото пък има несравним с нищо вкус. Това е ставало във времето, когато киселото мляко е вкисвало бързо, а не е било трайно като продаваното днес в магазините. Такова мляко, направено по старите рецепти, показаха вчера в Трън.
Около 30 производители на мляко и млечни продукти и тази година спазиха традицията и подредиха на щандове пред местното НДК пластмасови кофички, стъклени буркани, глинени гърненца, гюведжета и характерната за този край "рукатка", което е глинено гърне с дръжка. Събирано от дни мляко от малобройните животни, останали в района, беше подквасено, за да бъде изложено на поредния еко милк фест, чието провеждане е традиция вече от 6 г.
На щандовете имаше и домашен кашкавал и сирена - от прясно до добре узряло.
В други години фестът предлагаше разнообразие в номенклатурата домашно квасени млека - с билки, с мед, с чесън и други екологични добавки, пазени в тайна до последния момент. Кисело мляко с босилек е бивало изненадата за любителите на млечния продукт с приятната си свежест и омайния аромат. Този път обаче новост беше извара с нарязан в нея букет от дъхави билки, каквито на Еньовден по роса са събрали домакините. Изненадата поднесоха гостите от Сърбия. Туристическият център на комшиите е домакин на празник на изварата, която те наричат вурда. Трънчани бяха гости на техния празник през ноември миналата година и сега с радост ги посрещнаха у нас. Сръбските майсторки на изварата бяха донесли бюреци и баници. Дегустацията показа, че не се различават много от нашенските. Но за да не останат по-назад от гостите, и домакините се бяха подготвилии с печива. По щандовете имаше и изобилие от баници, зелници и погачи направени от бабите от трънските села като мезе за млякото.
"Тайната на вкусния зелник, какъвто другаде не сте яли, е в разточването на корите. Като станат готови, се ръсят с царевично брашно", доверява познавач. Гражданинът от Трънско и до днес си спомня зелника на баба си, чупи от вкусотиите в тепсиите и опитва. После развързва кесията и пълни торбата - къде на друго място можеш да намериш кофичка овчо кисело мляко само за лев и половина. "Идвам всяка година на този фест. Откакто го правят, тая година празникът сякаш е най-хубав. Не мога да се нарадвам на малките производители, които искат да си покажат продуктите", споделя Владо и обикаля масите, за да избере сирене и кашкавал за домашните си. Според него за първи път има толкова много продукти с изключителен вкус и качество. "Не знам какъв икономически ефект има този фест, но се радвам на пазената традиция и волята на тези хора да произвеждат - има светлина в тунела", разсъждава той.
Сред гостите на феста е и съветник от японското посолство. Друг път е идвал и самият посланик.
Победителка тази година стана Мария Колева от с. Ломница с нейното овче кисело мляко. Продуктите се оценяват от жури от микробиолози.
Шеф им е доц. д-р Здравко Николов, ръководител на лаборатория по микробиология в "Ел Би Булгарикум". Компанията е традиционен спомоществовател на милк феста. Сред организаторите е и Асоциацията на млекопроизводителите в България. И тази година фондация "д-р Стамен Григоров" награди около 20 ученици от Трън, написали есета за киселото мляко и традицията.
Фондацията и Асоциацията на млекопреработвателите искат празникът да се превърне в значимо национално и регионално събитие на Балканите, в което да участват производители и преработватели от България, Сърбия, Румъния, Македония, Гърция, Турция. С провеждането на научно-практическа конференция, която тази година не се състоя поради недостиг на средства, може да се осъществи обмен на информация между фермери, млекопреработватели, научни работници, представители на държавни институции, обясняват организаторите.
БГ еликсирът удължава живота
От години фондация "Д-р Стамен Григоров" замисля заедно със сръбските си колеги да обособят екомаршрут на млякото и млечните продукти от двете страни на границата. Той ще започва от музея на киселото мляко в с. Студен извор, ще преминава през български и сръбски стопанства, като ще бъде съпроводен с дегустация и ще достига до Ниш. Там всеки октомври българските фермери ще гостуват на празник на сиренето, организиран от сръбския клъстър "Сирене юг", който партнира на фондация "Д-р Стамен Григоров".
Още преди много години, впечатлен от качествата на българското кисело мляко, Нобеловият лауреат за физиология и медицина проф. Иля Мечников направил проучване в 36 страни и установил, че най-много столетници има в България - по четирима на 1000 души. Болшинството от тях били овчари, които редовно се хранели с продукта си - кисело мляко. Самият Мечников в последните 16 г. от живота си редовно консумирал българско кисело мляко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
