- Години наред нито един европейски град не искал да приеме тленните останки на гения
- Концертите на Николо Паганини били зрелище като на рок звезда, билетите - скандално скъпи
Когато в нощна на 27 октомври 1782 г. в скромната къща на ул. "Черна котка" 38 в Генуа пропищява третото дете на семейство Паганини, никой не предполага, че се родил най-великият цигулар на всички времена. Години по-късно обаче, та чак до днес, изследователите на гения ще търсят знаците на съдбата, поставили му етикета Дявола с цигулка, именно заради адреса на родния му дом, фамилията, която означава езичник, идолопоклонник и странните случки от детството.
Добре известно е, че бащата Антонио Паганини - суров и деспотичен човек, мечтаел да стане велик музикант. Но съдбата позволила на амбицията му да се разгърне само от хамалин на пристанището до продавач на мандолини. Музицирал, разбира се, но достатъчно посредствено, за да остане записан по време на преброяването в Генуа като "свирач на мандолина". Осъзнавайки, че няма достатъчно талант, Антонио прехвърлил всичките си стремежи върху своя първороден син. Но бързо открил, че момчето с нищо не го надминава. Затова, когато 5-годишният Николо хванал мандолината, а само година по-късно с лекота я заменил с цигулка, старият музикант бил убеден, че чудото се е случило.
От този момент тръгват и легендите за виртуоза. Ясно е, че бащата държал изкъсо момчето, карайки го непрекъснато да се упражнява. Но мнозина твърдят, че е бил повече от жесток -
затварял детето в мазето по 10-12 часа
почти без вода и храна, докато буквално не припадне от изтощение и не научи изключително сложните за възрастта му гами и технически упражнения. Съвременници на Паганини смятат, че именно на това се дължи бледият и нездрав цвят на кожата, който става отличителен белег на вечно болнавия музикант, чиято стойка се променя заради цигулката още от юноша - едното му рамо завинаги остава по-високо от друго, а единият крак изглежда сякаш по-къс. Днес науката опровергава това и дава своето медицинско обяснение - Синдром на Марфан, който поразява съединителната тъкан. Засяга 1 на 10 000 души, оставя отпечатък върху емблеми за времето си като Ейбрахам Линкълн и Ханс-Кристиян Андерсен. Едни от най-ярките симптоми на генетичното заболяване са дългите и тънки като пипала на паяк пръсти, издължения нос, длъгнестото тяло.
Дали заради издевателството на бащата, или заради рядката болест, един ден Антонио намира сина си бездиханен на пода. Повиканият по спешност лекар казал, че, уви, нищо не може да направи. Майката Тереза изпаднала в шок, обвинявайки съпруга си, че е убил детето им. Но докато безутешно ридаела по време на погребалната церемония, се случило чудо. Преди да затворят ковчега, Николо отворил очи и станал. И макар тогава всички да си казали, че
сам Бог е възкресил чедото си
за да го прославя с музика, по-късно, когато никой вече не можел да повтори сложните композиции на виртуоза, с лекота тръгнала мълвата, че всъщност в него се е вселил дявола.
Първия си концерт пред публика Паганини изнася на 31 юли 1795 г. в театър "Сан Аугостино" в Генуа. Със спечелените пари бащата отвежда 13-годишното момче в Парма, за да учи при известния по това време цигулар и педагог Алесандро Рола. Но Рола отказва да ги приеме, тъй като е болен и е на легло. Докато бащата разговаря с иконома, опитвайки се все пак да издейства среща с маестрото, Николо вижда в дневната цигулка и нотна партитура - съчинение на Рола, завършено едва предния ден. Взема инструмента и изсвирва написаното. Чувайки творбата си, Алесандро Рола излиза от стаята и казва на бащата: Аз няма на какво да го науча, той умее повече от мен.
С всеки изминал ден цигулката става не просто живот за Паганини, а част от съществото му. Когато не свири той е мрачен, затворен, свадлив. На практика не умее да прави нищо друго - пише с правописни грешки, не може да поддържа разговор.
Звездата на виртуоза изгрява, когато съдбата го среща с Гаспар Гирети, който става мениджър на Паганини. Организира турнетата му първо в Италия, а после и в цяла Европа. Цените на билетите са скандално високи за времето си, но въпреки това залите се пукат по шевовете от публика, а
след грозния млад музикант се тълпят най-хубавите жени
Първата му голяма любов е знатна дама, в чието имение в Тоскана живее три години, научавайки се да свири и на китара. По-късно пък се хвали пред партньорите си на карти, че има връзка със самата Елиза Бонапарт - по-голямата сестра на Наполеон, в чиято лична гвардия се води на щат като капитан и придворен виртуоз.
За времето си спектаклите на Паганини са зрелище, което може да се сравни само със славните рок концерти на 90-те години на ХХ век. Напук на обвиненията, че "алчният цигулар" се интересува само от парите, Николо дава приходите си за благотворителност.
Герели казвал, че който не е бил на концерт на Паганини, не е живял. И с право. Дръзкото Presto Prestissimo на музиканта, който композирал направо на сцената карало всички да са убедени, че сам дяволът държи цигулката му. Една от легендите около виртуоза гласи, че за да изобличат Сатаната пред всички, зложелатели прерязали наполовина струните му и на сцената те започнали да се късат една по една. Но Паганини променял в движение композицията и
завършил концерта на една струна
предизвиквайки истински фурор с последната носа от изсвистялата последна струна. Дали това е истина, едва ли има значение, защото геният наистина оставя след себе си произведение за 1 струна - сол. Легендарната Соната "Наполеон". За нея също се разказват митове. Веднъж, след блестящо изпълнение на композиция, изсвирена само на две струни, която Паганини нарича "Дует на влюбените", негова почитателка възкликнала: Кой може да Ви превъзхожда? Навярно само онзи, който свири на една струна". Цигуларят само се усмихнал и след седмица се появила Соната "Наполеон". Според официалната версия тя е специалният подарък за рождения ден на императора.
Гастролите на виртуоза из цяла Европа са един след друг. Славата на Николо Паганини расте лавинообразно. А с нея и любовниците му. Една от тях, невероятно красивата певица Антония Биянки, ражда на Николо син - Ахил. Светското общество не вярва, че Паганини е бащата.
Ревнивците, чиито жени маестрото отмъквал с лекота, злобно подклаждали мита за дявола в човешки вид, убедени, че толкова грозен мъж не може да привлича като магнит толкова очарователни и богати жени. Завистливите дами пък шушукали, че Антония е твърде шавлива и имала забежки с кого ли не. Но Николо остава глух за сплетните. Припознава сина си, дава му фамилията си и поема родителските права над малкия Ахил, въпреки че с Биянки се разделят, когато детето е на 3 г.
Докато е във вихъра на кариерата си още един факт подклажда "дяволската нишка" в образа му - масонството. Николо е виден член на тайното общество,
пише масонски химн
и го изпълнява в ложата на Великия Изток на Италия. Масоните и до днес приемат произведенията му като стълба към светлината и път за посвещение.
Но крехкото здравословно състояние на гения и животът на бързи обороти си казват своето - болест след болест. На фона на туберкулозата идва и рак на ларинкса. Последните дни от живота си, по съвет на лекарите, Николо прекарва в Ница. Престава да яде, изгубва окончателно гласа си, не може да се движи. След мъчителна, неспирна кашлица издъхва призори на 27 май 1840 г., прегърнал цигулката си, чиито струни вече нямал сили да докосне, камо ли да вдигне лъка й. Легендарният инструмент, изработен от големия майстор Гуарниери дел Джезу, остава в историята като "Вдовицата на Паганини". Виртуозът завещава на родната си Генуа, в чието кметство се пази и днес. Няколкото милиона франка наследство остават за Ахил, на когото приживе Николо нарежда да не хаби пари нито за погребението му, нито за написването на реквием в негова памет. Смъртта на гения отприщва фантазиите за дявола в човешки образ. Епископът на Генуа го анатемосва и забранява прахът му да влиза в земята. Така започва най-странното и най-тъжното "турне" на Паганини из Европа. Нито един град не пожелава тленните му останки. Така синът Ахил посвещава живота си на това да погребе баща си. Накрая
плаща на католическата църква 1 милион и 100 хиляди златни франка
за да може през 1853 г. в пармската църква Стекато прозвучава молитва за опрощаване греховете на Николо Паганини. Но разрешителното за погребение е подписано чак през 1896 г., сякаш за да бъдат потвърдени думите на самия Николо Паганини: "На способните завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните - отмъщават."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
