Учени и политици се поклониха пред паметниците край Ключ и Скрът
Неврокопският митрополит Серафим и шестима свещеници отслужиха панихида в памет на загиналите в битката преди хиляда години воини на цар Самуил. Религиозната служба се състоя в 11,00 часа във вторник в Мемориал "Самуилова крепост" край петричкото село Ключ. По този начин община Петрич отбеляза 1000 г. от Беласишката битка между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II. На 29 юли 1014 г. ромеите разбиват българите, пленените наши 14-15 000 воини са ослепени, като на всеки 100 оставят по един едноок водач.
При вида им царят получава инфаркт
и умира на 6 октомври същата година.
Сред гостите на Националния парк музей бяха академик Стефан Воденичаров, директор на БАН, и академик Васил Гюзелев, виден наш историк. Воденичаров е и зам.-председател на Националния комитет по отбелязването на 1000-годишнината от кончината на цар Самуил. Двамата учени поднесоха венец пред паметника на загиналите български воини. Героичната им смърт бе почетена от заместник областния управител на Благоевград Димитър Капитанов, от кмета на община Петрич Вельо Илиев, от управника на община Струмяни Емил Илиев и от десетки граждани. Венци и цветя бяха поднесени от името на БАН, на Националния комитет за честването на тази годишнина, на Министерство на културата.
"Целта ни бе да почетем тази саможертва. Битката при Беласица я губим, но истинският победител се оказва цар Самуил. Защото
България съществува и днес, а Византия - не
Този наш държавник е успял да направи така, че да моделира и да обедини народа ни. Да се бориш за свободата е свято дело", каза в тържественото си слово директорът на Грaдския исторически музей в Петрич Сотир Иванов.
Акад. Стефан Воденичаров и петричкият кмет Вельо Иванов поднесоха цветя и на паметната плоча в местността Вадиочи край село Скрът, където са ослепени воините на Самуил. Монументът бе монтиран преди 2 г. върху огромна скала. Идеята за това е на известния кардиолог и патриот д-р Младен Григоров, който сам финансира изработването й. "Положихме цветя в знак на признателност към героизма на нашите предци. Поклонихме се пред тяхната саможертва. Пред паметния знак често оставят цветя туристи от страната и чужбина", сподели кметът на село Скрът Надежда Райчева.
Белащица е пристан за ослепените герои
Ослепените Самуилови воини са се заселили в Родопската яка след поражението при Беласица. Според преданията, подкрепени и от историците, село Белащица, което е на само 8 км от Пловдив, е "пристанът" им. Следите на тази легенда са живи до днес, разказва в репортаж агенция БГНЕС. Местните разказват, че дори в началото Белащица се казва "Беласица". И си припомнят историята на филипополския управител Никифор Ксифий, останките от чийто замък личат и 10 века по-късно. Той се ражда като Николай, някъде в Старозагорско, но на 11-годишна възраст е отведен в робство в Константинопол, където бил обучаван във византийска наука и изкуство. Става военачалник в армията на византийския император Василий II Българоубиец. Точно на Никифор се приписва идеята за маневрата в Беласица планина, когато по таен път византийската армия се появява в тила на българската и я побеждава. По-късно, през 1018 г., за награда, Василий Българоубиец назначава Никифор Ксифий за управител на Филипопол, а той изгражда замък в днешната местност Чифлика. Има много земи, затова иска работна ръка - и му изпращат пленниците от армията на цар Самуил, разказват от БГНЕС.
Преди селото е построен манастирът "Св. Георги", който е действащ и до днес. На стената му са изписани думите на майката на Никифор Ксифий, чийто друг син - Драгомир, бива ослепен в редиците на Самуиловата войска. "Проклет да бъдеш, сине, и да не живееш дълго за това, което направи". Легендата гласи, че Ксифий нарочно ослепил брат си, за да не го разпознае. Не много по-късно той е убит на 22 декември 1029 г. при Беласица планина.
Жителите на Белащица днес се грижат за хилядолетното си наследство. Три са вековните чинара в гората край кулата. Най-старият - онзи, за когото се говори, че е донесен от ослепелите воини като фиданка, е прекършил старото си възлесто стъбло, чиято обиколка е към 14 м, но от него са покарали яки клони и листата продължават да шумят както преди 10 века.
Легенда от по-ново време, доказана със спомени на свидетели, гласи, че големият български поет Пенчо Славейков е написал поемата "Неразделни" под сянката на вековния чинар. Къщата му, вече съборена, е била само на стотина метра от вековното дърво. Заради болните си дробове Славейков е потърсил чистия въздух на планината. Днес неговото име носи училището на селото, има и улица, кръстена на поета.
Копаят на Перперикон с орязан бюджет
2,3 млн. за археология, раздадени на калпак, не стигат, алармира проф. Овчаров
С по-малко хора, пари и по-късно започват разкопки на Перперикон това лято, призна ръководителят им проф. Николай Овчаров вчера. Екипът му се захваща с проучвания на скалния град от 4 август. Проф. Овчаров посочи, че за тази година държавата е отпуснала 80 000 лв. за разкопки на Перперикон. Необходими са обаче 200 000 лв. Очакват се още 30-40 000 лв. субсидии от община Кърджали. "Връщаме се на нивото от 2001 г.", призна проф. Овчаров. За всички обекти в страната държавата дава общо 2,3 млн. лв. за планови разкопки през 2014-а, която трябва да си поделят 100 обекта - или по 20-30 000 за всеки, което е много малко, обяви още археологът. "От Министерство на културата решиха парите да се разпределят "на калпак", а не по приоритети", каза още проф. Овчаров.
Разкопките на Перперикон ще продължат до октомври-ноември, но няма да бъдат завършени напълно, разказа археологът. "За първа година започваме толкова късно и ще продължим до толкова късно", уточни той. Професорът добави, че ще се изследва източната част на Акропола. Това лято екипът ще е и в по-камерен състав - 35 души, при условие, че досега винаги са били около 80-90, не скри проф. Овчаров. И припомни, че туристическият поток на Перперикон от 4 г. насам е повече от 250 000 души годишно. От 3-4 г. се взимат билети, като част от приходите се реинвестират.
Освен на Перперикон проучвания ще има на древния град Мисионис край Търговище, където археологът очаква да бъде открито подобно градоустройство като това на Перперикон. Археологът коментира и международната експедиция, която търси доказателства за древна цивилизация в Източните Родопи. Трябва да се прави разлика между научни експедиции и "художествени литературни опити", лаконичен бе професорът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
