На инициативата на Стандарт Нюз Ако Дядо Коледа, беше здравен министър се отзова и д-р Елена Драганова, която в момента специализира. Тя също ни изпрати своето писмо с желания в очакване да се случи чудо. Ако и вие имате списък с искания или идеи за реформи в здравната ни система, напишете ги и ги пуснете на адрес [email protected]. Ето и нейното писмо до здравния Дядо Коледа:
Аз съм една от малкото останали да специализират в България. Завършила съм медицина през 2010 г. и 75% от моите колеги вече не са тук. Защо останах е въпрос, на който все по-често търся отговор, защото с напредването на специализацията виждам колко трудно и безперспективно е оставането ми. Имах нещастието да попадна сред тази група на специализанти, за които вратичките в Наредба 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазване не оставят почти никакви шансове за реализация, достоен труд и поне малко достойнство. От днешната си позиция на млад лекар в България имам ясна визия как би следвало да изглежда допълнителната следдипломна квалификация:
1. Да отпадне изпитът за зачисляване за специалност. Сам по себе си този изпит е напълно неадекватен и нереален. Все пак всеки, който се е ориентирал професионално не следва да държи предварително изпит за нещо, което иска да изучава в детайли.
2. Базите за специализации следва да бъдат университетски клиники и болници, или най-малкото акредитирани реално за обучение на специализанти. Сегашното положение е следното: места за зачисляване има и в болницата в Раднево, но тя реално няма как да ме обучава на високоспециализирана дейност, просто зашото е общинска болница или т.нар. първо ниво. За сравнение университетските болници са трето ниво лечебни заведения. Колкото до акредитациите, бих могла да Ви посоча една общинска болница в София, чиято акредитация е абсолютно бутафорна.
3.Университетските болници да бъдат не под ръководството на МЗ, а на Медицинксия университет.
4. На всички специализанти да се заплаща труда. Ние сме хора с диплома за магистър по медицина, с положена Хипократова клетва и по никакъв начин не се отличаваме от останалите лекари освен възрастово. В момента в Наредба 34 е записано, че следва да се заплаща на всички специализанти, но на практика това решение е оставено да се преценява индивидуално и в зависимост от базата за обучение.
5. Всеки един специализант да дава дежурства под ръководството на лекар специалист. В Наредба 34 това условие изрично е записано. Има много примери за неспазване на тези задължителни условия. Освен това дежурствата не се заплащат по-специален ред, а остават за сметка на обучаващия се, т.е. безплатни.
6. Да се задължат базите за обучение да сключат договор с други болници, на чиято територия следва да се провежадт специализирани модули от индивидуалните план програми на всеки специализант. В сегашната Наредба 34 това не е разписано, което автоматично следва да освободи базата за обучение от свобствената си неспособност да изпълнява условията, за които е акредитирана. Например, ако аз съм специализант в общинска болница и следва да карам модул Онкохематология в ИСУЛ, първата клиника не поема никакъв финансов и ресурсен ангажимент, въпреки че е подписала Договор за обучение.
7. Договорът за обучение да има стойност на трудов договор. В момента тези Договори Инспекция по труда дори не може да се произнесе какви са те по смисъла си.
8.В случай на майчинство, болест, временна нетрудоспособност да не се прекъсва специализацията, а да се процедира както е нормално - с болнични, които ректоратите на Медицинските университети и базите за специализации да признават. Сега такъв ангажимент няма.
9.Лекарите специализанти да бъдат признати за пълноправни лекари (т.н. лекари ординатори, т.е. лекари без специалност). При сегашното положение аз нямам право да измеря дори едно кръвно налягане на пациент и да се подпиша, но иначе давам дежурства и ако работя в спешна помощ ходя на адреси, т.е. нося наказателна отговорност.
10. Да се повишат изискванията към провеждащите обучението на специализанти. При сегашната ситуация ние сме хората, които документално оформяме всичко, вкл. и пред НЗОК. Аз не съм лекар, за да писателствам.
11. Да има външна оценка на преподавателите със съответните санкции, ако не получат определен брой точки. Медицината е усъвършенстваща се наука, следователно всеки себеуважаващ се преподавател по медицина, следва да е адекватен, актуален и информиран. Примерите за велики имена, които лежат на стари лаври са много.
12.НЗОК да разпише методика за задължително заплащане на специализантски труд при изпълнение на пътеки.
13.Да отпадне абсурдното разделение на специализанти държавна поръчка, платена форма на обучение и финансирани от друг източник. Без да навлизам в подробности с две думи това означава, че всеки специализант се мери с различен аршин.
14.Да има възможности за започване на работа след признаването на съответната специалност. Сега има много болници, в които работят 70-80 годишни лекари (вкл. и професори), заради които ние не можем да започнем работа.
В заключение бих искала да кажа, че всеки труд е достоен и затова следва да се получава достойно заплащане и признание. Докато това не се случи в България и аз, и моите млади колеги в свободното си време ще учим немски, а след това с немски ще си изкарваме хляба... като лекари.
Благодаря за предоставената възможност и за прозрачното отразяване на този наистина наболял проблем - здравеопазването.
д-р Елена Драганова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
