Тук Борис III къса заповедта за депортация на евреите
Да стане принцеса и да живее в дворец е мечтата на всяко малко момиченце. Всеки възрастен също е любопитен да види отвътре един царски палат. Кметът на Стамболийски Георги Мараджиев е амбициран да отвори за простосмъртни бившата царска резиденция "Кричим". Срещу определена символична такса за вход. Така, както е в градината и двореца в Балчик, както е и в "Евксиноград".
За да се случи, първо държавата трябва да предостави "Кричим" за стопанисване на общината.
През март на сесията на Общинския съвет кметът ще внесе предложението за приемане на собствеността. След това ще бъде информиран и областният управител в Пловдив. Безвъзмездното прехвърляне на собствеността става с решение на Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Финалът на цялата процедура е областният управител да сключи договор за безвъзмездното прехвърляне и то да се впише в Службата по вписвания. "Дълга е процедурата, но ако има политическа воля това нещо да се случи, ще стане", категоричен е кметът на Стамболийски.
През 2013 г. Върховният касационен съд окончателно присъди двореца "Кричим" на държавата и така отряза претенциите за реституция на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза. От август м.г. имотът е даден за стопанисване на Националната служба за охрана (НСО), като за издръжката му хазната отпуска около половин милион лева годишно. За много малко време стопанин тук бе и финансовото министерство по времето на министър Симеон Дянков. Тогава се зароди идеята имението да се отвори за свободни посещения за хората, както е в Царска Бистрица. Имаше идеи уникалният парк и постройките към него да станат маршрут от 100-те национални туристически обекта в България, място за обучение на студентите от аграрния университет, да се използва за конференции и семинари. И най-вече възможност колкото се може повече хора да разгледат резиденцията. По думите на кмета общината може да се справи със стопанисването. Средства за издръжката може да се търсят още и по програми. Царската резиденция има свое стопанство, в което пък се отглеждат екологично чисти зеленчуци и плодове, както и цветя. Те се продават и така се осигуряват допълнителни приходи за издръжката на двореца, смята кметът на Стамболийски.
А дворецът "Кричим" е уникален. Огромен парк, гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни и над 10 постройки са част от имението. Неговата история започва в началото на 20. век. Тогава една гора в Пловдивска околия, бивш султански имот, привлича вниманието на Княз Фердинанд. Първоначално той решил да създаде ловен парк. През 1905 г. е построена и първата сграда - Австрийската къща. После е засадена допълнителна растителност, заградена е земята и са внесени елени лопатари. Градинари оформят първоначално малък парк, които постепенно се разраства и днес е на площ около 2000 декара. Направени са пясъчни алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност. През всички сезони там има цъфтящи растения. При входа на самия дворец посетителите посреща вековен дъб на 500 години. Постройката, която е започната от Фердинанд като ловна хижа през 1936 година, е завършена от Борис III. Тя е на два етажа, всеки на площ от 750 квадрата с традиционна архитектура. Вътре има 55 помещения, като само 12 са баните. В централната трапезария, наред с ценния кристал и порцелан, атракция представлява масата, която е изработена по уникална технология - от пакет за 4-ма, да може да стане за 24 души. В двореца има киносалон, занималня за царските деца, а непосредствено до покоите на царя и царицата са и кабинетите им. Всичко е запазено непокътнато. Точно в царския кабинет през 1943 година Борис III къса заповедта за депортирането на евреите от България. Цялостното обзавеждане на имението е докарано от Германия и вече 110 години се пази старателно и в автентичен вид.
Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 дка са декоративен парк с редки видове растителност - 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално и е езерото с водните лилии, което се простира на площ от 3 декара и по което са плували по царско време лодки. Гората и досега се обитава от различни животни. Тук е най-големият развъдник на елена лопатар. В момента има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. През годините дворецът е бил посещаван от много ВИП персони и делегации от различни краища на света. В сградата в тоталитарно време са отсядали Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова. За Вълко Червенков дори се е наложило да преправят леглото на царицата, тъй като не му е било по мярка. След 1989 година тук отново са отсядали представители на властта и гости от чужбина. Тук са настанявани Юрий Гагарин, който дори е засадил две дръвчета в парка, Валентина Терешкова, Индира Ганди, шейхът на Иран, Йосиф Тито, Фидел Кастро. След началото на демократичните промени мястото е обявено със статут на правителствена резиденция с право на посещение на премиера, председателя на Народното събрание и президента. Всички останали държавни мъже могат да идват само и единствено с разрешение.
БЛИЦ
Кой не иска да види спалнята на царицата
Георги Мараджиев, кмет на община Стамболийски
- Г-Мараджиев, появиха се слухове, че кметството иска Кричим, за да настани общинските служители там. Вярно ли е?
- Това не е моя идея. Звучи дори пошло. Просто искаме общината да разполага със собственост, за да стане дворецът достъпен за хората, а не общинската администрация да се измести там. Това не някакъв мерак на някакъв кмет да завладее някакъв имот. Историята на двореца "Кричим" трябва да стане достояние на всеки гражданин на републиката, както се случиха нещата в "Евксиноград". Представяте ли си да влезете вътре и да видите спалнята на царицата, примерно?! Има предмети, килими, чаши от сервизи, които са непокътнати.
- С какви средства общината ще издържа този дворец?
- А защо никой не си задава въпроса - кой издържа двореца в момента? Заплатите на тези 25 служители от НСО кой ги плаща? Ние, от бюджета на държавата. Ако общината започне да го стопанисва, дори и разходите ще паднат. Предполагам, че заплатите на служителите на НСО са сериозни, а когато общинска полиция охранява, ще бъдат по-малко. В момента дворецът не носи никакви приходи на държавата и общината. Ако това нещо стане, съм сигурен, че всеки, който тръгне да посещава Стария град в Пловдив, ще мине да види и двореца - разстоянието до Стамболийски е точно 18 км, по прекрасен асфалтов път. Може да се направят и екопътеки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
