Останки от двореца на император Константин или Сердикийските терми (бани) по всяка вероятност лежат под площад "Св. Неделя" в София, смятат археолозите, които от две седмици работят в северната част на площада в столицат, пише БГНЕС.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова и заместникът й Тодор Чобанов се надяват благодарение на този и други археологически проекти София да се включи в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО в раздел "Културен пейзаж". Фандъкова съобщи, че за първото полугодие в София има ръст на туристите с 6% спрямо миналата година, което е много добре на фона на тежката ситуация като цяло за страната.
Резултатите от разкопките под площад "Св. Неделя" идват изненадващо бързо, призна д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт към Българската академия на науките. В София традиционно културните пластове са със значителна дълбочина от около пет метра, но поради множеството реконструкции на площада една голяма част от пластовете от късните периоди са премахнати и зидове от античната епоха се оказват почти под нивото на площада в северната му част.
"В този участък излизат едни изключително монументални и мащабни зидове от сграда с големи размери", коментира тя. Археолозите предполагат, че тези останки са част от сграда с подобни характеристики, за която има вече известни данни, но тя се намира в югоизточната част на площада. "За момента знаем, че тази сграда е антична и е преживяла различни периоди на преустройство, което личи по зидовете и ремонтите по нея", добави д-р Кацарова.
За последното в античността сградата е била напусната окончателно в края на VI век, а кога е била построена в този участък предстои да се разбере. Засега разкопките в този участък се планира да продължат поне още два месеца. Възможните интерпретации за това каква сграда е открита под площада са две, обясни археологът. "Първият е общоприетото Преториум или Константиновия дворец. Ако се окаже, че сградата е била изградена в периода от началото до края на II век, тогава е възможно това да са Сердикийските терми - това е най-голямата обществена сграда във всеки един град от римската епоха, обществените бани", подчерта тя. Засега при разкопките основно излизат монети, прозоречно стъкло и отделни парчета от мраморни облицовки.
Според зам.-кмета по културата в Столична община Тодор Чобанов вече спокойно можем да кажем, че археолозите са попаднали на една от една от най-големите сгради от римския период в териториите на днешна България. "Ако нашите догадки са верни, а те най-вероятно са, сградата е с фронт от порядъка на 70 метра, което дори по съвременните стандарти я прави една изключително грандиозна сграда. Дебелината на зидовете е над два метра и това показва, че тя е била и доста висока", добави той.
Чобанов каза още, че по цялостния проект ще се работи няколко години, защото археологията е бавен процес и трябва да се работи внимателно и системно. 1500 години под краката ни е стояло едно културно-историческо наследство, което сега получава втори шанс да се появи на бял свят, подчерта Чобанов. За последните пет години Столичната община е инвестирала 8 млн. лева, а още 16 млн. лева са инвестирани от Министерство на културата, посочи Йорданка Фандъкова. Настоящото археологическо проучване в северната част на площад "Св. Неделя" е стартирало с бюджет от 133 000 лева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
