- Древното величие и днешната мизерия вървят ръка за ръка
- Край пирамидите сувенири може да се купят и с левове
Какво? Добре ли виждам? Малки козленца яздят магаренца! Невероятната гледка е на отбивка по пътя за Луксор, където туристическите автобуси спират за почивка. "Ездачите" са съпровождани от група местни жители - жени, мъже и деца. Питам 5-6 годишно момиченце, което стои до автобуса, как се казва неговото козленце. Задавам въпроса на английски без надежда да бъда разбран и да получа отговор. Но за моя изненада детето отговаря: "Уанда!".
Българският гид Станислав ни запознава с шофьорите на автобуса Мухамед и Карам - единият е мюсюлманин, а другият - копт.
Коптите са православни християни и са 9 % от населението на Египет. Те имат 32 епархии и свой собствен църковен календар. Карам има татуровка на дясната си ръка с техния символ - кръст, който се различава от нашите.
По време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан коптите са много съпричастни със своите събратя мюсюлманите и също не ядат, пият и пушат.
По пътя от луксозния курорт Хургада към световно известното историческо място Луксор, който всеки ден минават десетки хиляди туристи от цял свят, се показва и другото лице на Египет - невероятната бедност, в която живее голяма част от населението. Редят се малки къщички без стъкла на прозорците, а между тях щъкат боси хора, облечени в дрипи. Пред домовете има пейки с постелки, приличащи на нашите родопски килими, на които вероятно спят. Въпреки всичко обаче те изглеждат щастливи. Може би хората от тази част на света имат много по-прости разбирания за човешкия живот и затова се радват на най-малките неща. За тях щом слънцето изгрява, значи всичко е наред.
- Долината на царете и тайнството на задгробния живот
Следващата спирка е Долината на царете. На арабски името е "Вратите на царете". Там са живели фараони от Новото царство от Осемнадесета до Двадесета династия.
Вече сме пред входа, а аз се вълнувам какво ли ще видя, щом прекрача прага му. Чекираме билетчетата, а от другата страна ни очакват возила, подобни на големи голф колички, които ни отвеждат до Долината.
Виждат се входовете на трите гробници на фараоните Рамзес - III, IV и IX. Името означава "Роден от Ра". Една от гробниците е открита през 2005 година , а през 2008 са намерени нови входове. За съжаление иманярите са минали преди археолозите.
Влизаме в гробниците и ми се струва, че всяка следваща е по-красива от предходната.
Стените и таваните са изписани изкусно с древни йероглифи и когато човек ги допре с ръката си, сякаш усеща хилядолетната им история. Вървим по дълги коридори, които ни водят към погребалните камери.
Гробницата на Рамзес III, както повечето в месността, също е разаграбена, но това, което никой не може да отнеме, са величествените й размери. За да стигнем до основната погребална камера, минаваме през две други.
Качеството на рисунките е удивително. Самата стена е разделена на 3 пояса, като всеки разказва истории от древните книги. Колоните са символ на общуването с боговете.
Не посетихме Камерната гробница, тъй като тя не е достъпна за туристи.
Рамзес IV е управлявал през XX-та епоха. Гробницата му е построена стриктно по тогавашния канон. Фараонът е бил начело на египетския народ само 5-6 години. Имал е амбициите да строи сгради, но това не се е реализирало. Въпреки краткото си управление, царството е разполагало с възможности да построи една голяма гробница. Показва го това, че има големи сводове, които издават величие, както и множеството йероглифи, издълбани в стената. Цветовете също са фактор за значимостта.
На входа има стенопис на фараона. Всяка от стените е на три етажа и разказва различна история на древен език. Таванът е изцяло посветен на богинята Нут, която е свързана със слънчевия диск. Погребалната камера е отделена в собствен микрокосмос.
Рамзес IX управлява 19 години. Първоначално владее славно, но по-късно държавата му изпада в упадък. Опитвал се е да намали корупцията, но не е успял. Последвали са слаби реколти от зърно, а след тях - глад.
Между 8-мата и 15-тата година от управлението на фараона нахлуват либийски номади, които идват от западната пустиня. Те стигат до Тива.
Рамзес IX управлява в резиденция, която се казва Пер-Рамзес в Делтата и издига няколко монумента в Хелиопол, Мемфис и Карнак. Негов наследник е Рамзес X.
От видяното разбирам, че противно на днешните вярвания, древните египтяни са се радвали повече, когато човек си отиде, отколкото когато той се ражда, защото са смятали, че тялото е отива на едно много по-добро място.
- Хатшепсут - жената фараон
Следва дворецът на Хатшепсут. Тя е една от малкото египетски фараони жени.
Самият палат не е използван за живеене, а за храм. Архитектурата му се различава от останалите в Долината на царете.
Царица Хатшепсут е царствала цели 21 години - между 1479 и 1458 година преди новата ера. Не е воювала, а се е грижела за строителството. В началото е била регент на непълнолетния Тутмос III. Не след дълго бива обявена за фараон.
- Изкуството на пирамидите
Малко преди да отидем на платото Гиза автобусът спира, а в него се качва човек със синя риза, на гърба на чиято пише "Security". Оказва се, че за да влезе човек при пирамидите, трябва да е с охрана. Гидът ни обяснява, че той е за наша протекция.
Слизаме, а около нас - много местни, които държат различни фигурки, значки, магнитчета, медальони, папируси. От всякъде се чува "One dollar", "two dollars", "five dollars".
Търговците говорят на английски, руски, а някои от тях дори на български. Те са изключително нахални и когато минаваш покрай тях, се втурват да те гонят. Гидът ни казва как да се отървем от досадниците - когато някой от тях прекалява с натрапването си, трябва да кажем "халас", което на арабски значи "Остави ме, за Бога!". Тази дума е свързана с тяхната религиозност.
Постоянно се пазарят, каквото и ти трябва да направиш, ако искаш да сключиш добра сделка.
Аз купувам 7 фигурки с пирамидите и сфинкса, като дори се уговарям да ги платя с наша валута. Излизат ми 10 лева.
- Най-сетне стигаме до пирамидите.
Казано е, че самата египетска земя е предразполагала те да бъдат построени. За основа са използвани обикновени камъни, а за следващите редове - каменни блокове. Твърди се, че тези блокове са били носени с лодки по река Нил. За да ги качат високо са правили спираловидни рампи от пясък.
Когато архитектът на пирамидите е трябвало да покаже на работниците какво да построят за деня, го е рисувал върху пясъка. Археолози са открили как на всеки 10 метра в най-външната облицовка на каменните блокове има малък улей, в който се сипва вода и по този начин е използван като нивелир, разказва гидът Стоян. А Гиза е единственото място, на което се пресичат 30 паралел и 33 меридиан.
Самата Хеопсова пирамида е единствената с нисходящ и възходящ тунел. Тя е последната останала от старите Седем чудеса на света. Служила е за гробница на фараон, който е бил от 4-тата династия, наречена Хуфу. Неговото гръцко име е Хеопс. Той е управлявал древен Египет между 2606 и 2583 г. пр.н.е. В нея не е открит погребан владетел.
Хеопсовата пирамида е построена за 20 години. Около нея има още две големи, като тази на Хеопс е върху хълм и изглежда по-висока. Интересен факт е, че тя е точно толкова висока, колкото е в светлинни години разстоянието от земята до слънцето.
Наоколо има още 6 по-малки пирамиди. Една от тях се смята за най-съвършената, тъй като всичките й страни са равни.
След пирамидите се качваме в автобуса и след кратко пътуване стигаме и до Сфинкса - друг от символите на древен Египет.
Неговата глава е най-добре запазена, тъй като е сменяна 3 пъти в историята. Главата му е на фараон, а тялото - на лъв. Името му идва от гръцката митология и значи буквално "задушавам".
Сфинксът е изработен от варовик. Дълъг е 73 метра и е висок 20 метра. Той не се показва изцяло на повърхността на платото. Другото е под земята. Говори се, че е под него има тунели и галерии.
- Как се прави папирус
Следващата стъпка е малка заличка, в която гидът обяснява на дълго и широко как се прави папирус.
Оказва се, че се приготвя от древно растение, наречено Cyperus papyrus.
Това, което забелязват древните египтяни, е, че върховете му приличат на слънцето, както и пирамидалната форма на стъблото. Те започват да режат растнението откъм външната част и виждат, че тя е еластична. Късат я на малки ивички и я сплитат. Така те правят стелки и обувки. Много приличат на днешните сандали и еспадрили, които и ние, хората от XXI век носим, когато времето е много топло.
След това древните хора започват да анализират вътрешността и я потапят във вода, като я кръстосват и я поставят между плат, подобен на сегашния лен. Оставят го за 9 дни и по този начин се получава предвестникът на днешната хартия.
След представянето можем и да си купим папируси, украсени с множество египетски символи и картини, като едно изображение се вижда на светло, а друго - в тъмното.
Тогава разбрах, че всичко, свързано с живота на фараоните, бива записвано на папирус.
Това е последното място, което посещаваме за деня, а остава да разгледаме прочутия музей в Египет на следващия ден. Там ще се запознаем с историята на фараона Тутанкамон и много интересни артефакти, свързани с древната държава Египет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
