56% готови да участват в референдум заедно с местните избори, твърди "Галъп"
Над половината от българите - 56%, имат заявена готовност да участват в национално допитване заедно с местните избори на 25 октомври. Това показват данните от национално проучване на "Галъп Интернешънъл", проведено в периодa 29 май - 4 юни 2015 г. сред 1010 души. Социолозите отбелязват, че това са декларативни нагласи, тъй като да участваш в референдума се смята за желателно и престижно. Нагласите бяха подобни и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала (проведен през януари 2013 г.), а в него в крайна сметка гласуваха само около 1.5 млн. (20 на сто от имащите право на глас по списъци и може би около 25 на сто от реално пребиваващите в страната гласоподаватели). Реалната активност обикновено остава под декларираните нива. Въпреки това, ако референдумът действително се проведе в деня на изборите за местна власт, активността ще бъде сравнително по-висока, макар и прагът за валидност (повече от гласувалите на последните парламентарни избори) да остава трудно достижим.
Резултатите са подобни на обявените от агенцията през април м.г. - и трите поставени от президента Росен Плевнелиев въпроси получават положителен отговор.
Половината от всички пълнолетни българи ще гласуват с "да" за задължителното гласуване, а малко под една трета са против. Останалите се затрудняват да отговорят. Мажоритарният елемент се подкрепя от две трети от всички, около една десета са против, а останалите се колебаят. Половината от българите обявяват, че биха гласували с "да" на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват.
Ако за база вземем само заявилите, че ще гласуват в референдума, проличава, че противниците на различните изборни промени по-скоро няма да участват в референдума, отколкото да отидат и да гласуват "против". Това поставя допълнителна въпросителна пред активността и валидността, смятат от "Галъп".
Установените масови мнения отразяват не толкова желание за една или друга конкретна промяна в изборните правила, колкото високото принципно негодувание към политическия елит и към развитието на страната въобще. Желанието за радикална смяна на "правилата на играта" се проявява устойчиво в много и различни социологически индикатори в годините. То е провокирано от усещането за нисък стандарт на живот и за липса на справедливост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
