Търси се национална доктрина срещу настъплението на политическия ислям
Учени и дипломати идват за утрешната конференция
Двамата президенти Петър Стоянов(1997-2002) и Георги Първанов (2002-2012) ще събере конференция, посветена на неоосманизма. Форумът, който ще се проведе утре в столичния хотел "Маринела", се организира от Института за стратегии и анализи (ИСА). Освен бившите държавни глави в първата по рода си дискусия у нас за новата политическа доктрина на Турция ще участва и вицепрезидентът Маргарита Попова. Форумът ще бъде под надслов "България - заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности".
Дали имперската носталгия на днешна Турция, ръководена от Партията на справедливостта и развитието, е реална заплаха за България, за Европа, за Близкия Изток? Необходими ли са спешни мерки, за да бъдат пресечени агресивните домогвания на южната ни съседка или това са само опасения на хора, обичащи конспиративните теории? И как в различието си да запазим добросъседските отношения в новите геополитически реалности в един взривоопасен регион?
Тези парливи въпроси ще съберат на една маса водещи български специалисти-арабисти полк. Славчо Велков, проф. Владимир Чуков, бивши министри: Бойко Ноев, Любомир Кючуков, преподавателите проф. Валери Стефанов, доц. Дарина Григорова, представители на Военна академия и на началника на отбраната.
Всички те ще обсъждат опасностите, които крие настъплението на политическия ислям у нас, и отговорността на българската държава да опази своите граждани с мюсюлманско вероизповедание от външни радикални заплахи.
В дискусията ще се включат ръководителят на Дипломатическия институт Таня Михайлова, шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, проф. Искра Баева, проф. Нина Дюлгерова, доц. Йордан Величков, членове на академичното ръководство на УНСС, ЮЗУ, УНИБИТ, ВУСИ, бившият ни посланик в Турция Петър Воденски, председателят на НАМО Чавдар Минчев, дипломати от Българското дипломатическо дружество, историци, военни специалисти, политолози, социолози, експерти по сигурност и външна политика, студенти, политици.
За първи път ще бъдат показани пред широка аудитория уникални карти, представящи възхода на Османската империя в исторически аспект, както и експонати и картографски материали от НИМ. Засилен интерес към конференцията проявяват чужди дипломати. Ще присъстват посланиците на Белгия, Хърватия, Сърбия, Чехия, Албания, Гърция, Сирия, Унгария, Палестина, Алжир, Иран, Мароко, Либия, представители на посолствата на Македония, Дания, Египет и др.
Организаторите се надяват по време на дискусията да бъдат оформени базисни тези, които биха могли да залегнат в бъдеща национална доктрина, приета с консенсус от основните политически фактори в страната.
Йозал е баща на доктрината, Давутоглу е неин апологет
Необходимостта от нова турска идеология е идея на бившия премиер и президент Тургут Йозал (1927-1993) . Той окончателно скъсва с умерената външна политика на Кемал Ататюрк, обявявайки "века на турците", стремейки се да увеличи международното политическото и икономическо влияние на Турция. Според Йозал, ислямът сплотява населението на страната и балканските мюсюлмани, затова те могат да бъдат обединени около идеята за обща държава само от една, разработена по качествено нов начин идеология. Неосманизмът се разглежда в книгата "Стратегическа дълбочина", чийто автор е Ахмед Давутоглу, който се смята за негов идеолог.
В основата и? е залегнала тезата, че османските времена са били период на разцвет за Балканите и допринасят за добруването на хората по тези земи. Тази линия на държавна политика обаче, отдалечава Турция от идеите на кемализма, които са водещи за страната до края на 20-ти век. Претенциите на неосманистите обаче не се изчерпват с Балканите, а се разпростират и върху всички други бивши територии на Османската империя Става въпрос за някогашните 73 вилаета, включващи 23 съвременни държави от Европа, Азия и Африка."Неосманизмът умее да тече и като подводна река", твърди сръбският историк Дарко Танаскович в книгата си "Неосманизмът. Турция се връща на Балканите". Според автора появата на доктрината е резултат от бурния икономически напредък на страната и нарасналото самочувствие на турската управляващата класа и на нацията като цяло. Това намира израз в амбициозни геополитически планове, при това не само в ислямския свят. Управляващите неоосманисти не пропускат да подчертаят, че Османската империя е имала граници до Виена и е нормално Турция да участва в европейските дела, наравно с останалите Велики сили.
Неосманизмът е свойствен за по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Той е продукт на на една никога не отмряла имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неосманизмът е на път да се превърне окончателно в национална доктрина и трайна външнополитическа стратегия на Турция, ревизирайки по тази начин принципите и заветите на Ататюрк, според които днешна Република Турция нищо общо с Османската империя, а турците са последният народ, освободил се от властта на султаните.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
