Десетки миряни почетоха Дева Мария в Буховския манастир
На три дни път от Йерусалим се намирал малкият град Назарет. Там живели праведните Йоаким и Анна, които светата Църква нарича "богоотци". Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната раздавали на бедните. Много дълго време те нямали деца. За израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия. На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Йоаким застанал пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укорява, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. Но скръбта му станала толкова голяма, че не пожелал да се върне вкъщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини. Вестта за тревогата на Йоаким стигнала в Назарет до Анна. Тя затъгувала дори повече от мъжа си и също започнала да моли Бог да я благослови с рожба. И чудото станало - Йоаким и Ана родили малката Мария - бъдещата пресвета Майка на Божия Син Господ Иисус Христос. Когато детето навършило три години, била заведена в Йерусалимския храм. Така родителите й - Йоаким и Анна, изпълнили обещанието си и предали своята единствена рожба в служба на Бога. Мария останала да живее в храма, като приела дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора. Напуснала земния живот на 64-годишна възраст, на 15 август. На тази дата честваме Успение Богородично. А на 8 септември православните християни празнуват Рождество Богородично. Денят, в който се е родила Дева Мария, е един от 12-те най-големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.
Тържествена празничната литургия за Рождество Богородично бе отслужена и в храма „Света Мария Магдалина", известен като Буховския манастир. Десетки миряни от града, околните села и столицата дойдоха да се поклонят на Светата Божия Майка пред чудотворната икона „Достойно есть". Благословеното в Атон чудотворно копие се пренася в Буховския манастир специално за ден като този, като символ за великите чудеса, извършвани от Богородица.
Църквата "Св. Мария Магдалина" е възродена преди повече от век върху древните руини, скривани столетия наред в планината, оградила Софийското поле.
Днес на гористото хълмче в малката белееща се постройка зад празните вече кремиковски комини се възнасяше тържествено молитвата към Света Богородица за нейното Свето Рождение. На отец Венцислав пригласяше младият четец Грисен от Албания. Момчето дошло от Тирана, за да се изучи в семинарията. 19-годишният Грисен четеше на перфектен български Светото евангелие и преданието за житието на праведните Йоаким и Анна, родителите на Светата Божия Майка Мария. Приятел казал на Грисен, че идва да се изучи у нас на светото богоучение и той го последвал на драго сърце. Дипломирал се тази година и сега, освен в Буховския манастир, по празниците редовно чете и в църквата „Св. Петър и Павел" в столицата. Най-малките богомолци, дошли с букети в ръка да се помолят в храма и да целунат чудотворната икона „Достойно есть", бяха 4-годишният Ники и сестричката му Елица, която скоро ще навърши 9. А най-възрастната мирянка на службата бе 74-годишната Славка. Жената-легенда е свързана от дълги години с този храм. Помагала е с каквото може за поддържането на църквата и мястото. "Това беше женски метох. Навремето тук имаше монахини, които се грижеха за стопанството. Гледаха овошки и добитък. Имаше една млада монахиня, на 18 години, но местните младежи няколко пъти непристойно я заглеждаха и закачаха. Момичето се плашеше. Лично аз съм я вардела докато слезе до града да си напазарува. В един прекрасен ден тя просто изчезна, повече не се появи", си спомня с носталгия Славка. След това за стопанството и църквата се грижел бай Тодор, който починал след боледуване. Спял заедно с кучетата, които го топлили през зимата. След това светото място поддържал бай Георги, който остарял, разболял се и напуснал.
„Трябва ни добросъвестен, отговорен и вярващ човек да пази храма
и да се грижи за него", споделя Славка.
По традиция на този ден буховци правят курбан за здраве. Всеки носи домати и краставици от градината, пекат погачи, които отецът освещава специално с тържествен водосвет след литургията.
Вълшебството на молитвата към Света Богородица, изпята под облаците, допълваше есенният вятър. А на съседния хълм в далечината се извисява огромния кръст, построен от бившия кмет на Бухово Стоимен Вълчев. На мястото, където Стоимен издига кръста, някога е имало параклис "Свети пророк Еремия". Той бил изграден точно на върха на хълма, защото там е имало лековито аязмо. Местните са водили там болни, които са се изцелявали. Заекващи деца са проговаряли, ялови булки са раждали рожби. Говори се, че на това място е имало присъствие и на най-ревностните ранни радетели на християнството - Св. Константин и Св. императрица Елена. Те обикаляли Балканския полуостров, търсейки подходящо място за средище на християнството. Елена е идвала точно в района край днешно Бухово. Преданието гласи, че била болна и пила вода от аязмото, което било на това място. След което е оздравяла. Константин и Елена пожелават тук да бъде издигнат храм. Съдбата на някогашният параклис е зловеща. През 1946 г. той е сринат със земята. Буховци разказват, че
нищо хубаво не са видели тези, които го разрушили
Проклятието ги е настигало поколения наред. Стоимен обаче решил да възроди светилището и изгражда големият кръст на това свято място, който се вижда чак от околните села. Прави пейки и беседки, та хората, изкачили стръмния баир, да има къде да отпочинат.
На една от скалите до ден днешен се виждат древни тракийски символи. Точно тук траките сушели лековитите билки, като твърдели, че лечебната им сила многократно се увеличавала. Тачейки свята малка „Света Гора", буховци продължават традициите на предците, съживявайки старият храм с присъствието си и молитвите в очакване на следващият голям празник - 9 декември, когато светата Православна църква чества Зачатие на света Анна. Това е денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
