Теодора Димова внесе темата в БГ романите на новия век
Най-мощният ум, дълбал някога в темата за Бог, разбира се, е Достоевски. Казват, че всички романи на руския класик са подготовка за неговия opus magnum - "Братя Карамазови". Цялата същина на Достоевски е концентрирана в главата, наречена "Легенда за великия инквизитор". Альоша и Иван Карамазови - първият, тръгнал по пътя на вярата, а вторият, изкован от съмнения към фигурата на Христос - водят диалог за хипотетичната поява на Исус по време на испанската инквизиция. Великият инквизитор подлага под съмнение фундаментите на вярата, критикувайки хората, че без чудесата на Исус изобщо нямаше да осмислят неговата божествена същност;
че хлябът ги интересува повече от Бог
Че никога не са искали да бъдат свободни, защото това им носи само болка. Инквизиторът, разбира се, е самият Антихрист, който, както винаги, излъчва особена притегателна сила: здрава мисъл, чар, силна аргументация и наблюдателност за света наоколо. След като изслушва монолога му, Исус, без да каже нито дума, отива и го целува - обезоръжаваща метафора за смисъла на християнството. И че Бог е любов дори към врага. За "Братя Карамазови" авторитетите в литературата са единни: стигане до дъното на смисъла на религията, при това не с лекотата на наивистично вярващия човек, а през всички съмнения, които мисълта налага. Николай Бердяев казва, че Достоевски е "покръстен в огъня", а през целия си живот геният на руската литература бавно и постепенно узрява за арката от атеизъм към пълно упование в Бог. Според мнозина началото на процеса дава симулацията на смъртна присъда и последвалата четиригодишна каторга в Сибир заради политическите му пристрастия като младеж.
Толстой, другият колос на руската литература, който държи на бюрото си именно "Братя Карамазови", е отлъчен от църквата заради последния си роман "Възкресение" и заради тежки обвинения към самата нея. Въпреки това обаче Толстой е напълно отдаден на вярата, която открива в късния си период. И проследява историята на Нехлюдов, който ще открие доброто в себе си - подложен на екзекуцията на съвестта, нашепваща му непрекъснато подозрението, че заради него любовта от детството му се е превърнала в проститутка.
Другото най-емблематично отлъчване принадлежи на Никос Казандзакис. "Последното изкушение" и до днес запазва провокативния си дух, в който фигурата на Исус е обвързана много повече с човешки терзания, отколкото с божествена непоколебимост. Казандзакис използва двата момента, в които Христос се бори със себе си - в Гетсиманската градина и викът на отчаяние на кръста: "Господи, защо ме изостави". И
насища историята на богочовека с колебания
Няма как да подминем престижа на "Майсторът и Маргарита" и по-точно онзи сюжет, който описва драмата на Пилат Понтийски и разпъването на Христос на кръста.
Норман Мейлър: "Евангелието от Сина" - забележителен роман, в който съдбата на Исус е разказана от първо лице. Мейлър, верен на инстинкта си да предизвиква скандал, се нагърбва със задачата да влезе в духа, мислите и действията на Христос и да проследи мисията му през неговите очи. Колкото и прекален от към самомнение да изглежда подхода му, литературният му стил бързо успява да го измъкне от трудността на задачата. "Евангелието от Сина" е от най-страстно и красиво написаните книги за живота на Исус.
Теодора Димова носи основна заслуга в съвременната българската литература за осезаемото присъствие на размисъла за Исус. В "Марма, Мириам" писателката тръгва по следите на евангелския разказ през съдбата на Марма, чиито живот се преобръща след 1989 г. Тя намира спасение именно във вярата в Христос, от чието разпятие и описанието в романа побиват тръпки. Уменията на Димова да насища с болка и с чувство за възвишение достигат до краен предел. Разбира се, това са историите, които или спазват духа на Евангелието, или предлагат леки изменения в схващането за фигурата на Исус. В масовата култура библейският сюжет често подлежи на отдалечена от каноничната истина интерпретация. С "Шифърът на Леонардо" Дан Браун си спечели световен авторитет, грабвайки въображението на читателите с идеята, че родът на Исус съществува и до днес, понеже богочовекът е оставил наследници от предполагаемата си "връзка" с Мария Магдалена. В "Зеленият път" Стивън Кинг впрегна по красив начин въображението си в образа на грамадния и обладан от магически сили Джон Кофи (инициалите му са J.C - като на Исус Христос). Съдбата на Джон е построена сходно с тази на Исус - вместо на кръста, умира на електрическия стол със същата любов към човечеството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
