Улисани в ежедневието, подценяваме силата на духа, а тя прави чудеса, казва жената, която катастрофата не пречупи
"Стандарт" търси доброволци за мисия Надежда. Вижте повече за нашата кампания ТУК
Помните ли Дора от Кърджали - жената, която откри силата на духа след среща със смъртта?
В края на миналата година ви разказахме историята на 36-годишната Тодорка Тодорова - юрист и журналист. След катастрофа край Бургас на 12 август 2012 г. тя остава прикована към инвалидната количка и оттогава се бори отново да проходи. Дора се нуждаеше от 15 000 евро, за да отиде на рехабилитация в центъра "ADELI" в Словакия. Дарителската кампания "Заедно за Дора" даде резултат. Срещаме се с нея 20 дни след като се е върнала от Словакия, където в продължение на месец е провеждала рехабилитация. Ето продължението на историята й, която, макар и разказана от инвалидната количка, буди вяра и оптимизъм.
"Обявихме дарителската кампания малко преди коледните празници през 2015 г., а на 12 януари, когато е родена мама, светла й памет, парите бяха събрани. Натрупаха се още няколко съвпадения. Първо, приеха ме в "ADELI" на 8 февруари, когато е рожденият ден на татко. Другото е, че близка приятелка ми сподели - твоето пътуване и начинание ще бъдат специални - нарече го пътуването на Алиса. И се оказа неподозирано права. Върнах се променена. В "ADELI" срещнах малки деца с много тежки заболявания, но ги видях с каква енергия търсят своето място в живота. Това ме накара да преоткрия нещо изначално у нас, хората - да си прощавам и да бъда вярна на себе си", разказа Дора. По думите й нужната сума от 15 хил. евро за пътуването до Словакия е събрана само за няколко седмици. Откликват не само приятелите й, но и много други хора. Преводите по дарителската сметка са придружени с пожелания - окуражителни и весели. Дори когато разбират, че сумата е събрана, хора с добри сърца продължават да изпращат пари. Питат я за второ посещение в "ADELI", изпращат й информация за други центрове.
И докато хората са откликнали на нейния зов за помощ, институциите са я отхвърлили. "Кандидатствах за помощ в Комисията за лечение в чужбина. Получих формален отказ, без посочване какви са практиките в чужбина. Обжалвахме и спечелихме на втора инстанция пред ВАС, но след това отново беше издаден формален отказ от Комисията, без да се има предвид състоянието ми. Отново обжалвахме и загубихме делата, а аз почувствах облекчение, защото това отнема време, сили и емоции, за да се върнем накрая пак в изходна позиция", подчертава с огорчение младата жена. Но в същото време смята, че нуждаещите се болни хора, тези с увреждания и техните близки, не трябва да се примиряват.
"Оставени сме сами да търсим пътища, за да живеем. Ние сами намерихме "ADELI" и разчитахме на дарения, на съпричастността на добрите хора", подчертава Дора.
В Словакия били изненадани, че издържа на тежкия режим - четири седмици, 6 дни в седмицата. "Закачливо питаха да не съм робот. Сега, когато се прибрахме, променяме режима на тренировки, защото имам голям напредък и много голямо домашно. Благодаря, че бях там - заради нещата, които научих, заради "оживяването", което усетих в тялото си и което продължава! Убедена съм, че ефектът ще продължи, близките ми забелязват промените, които се натрупват в тялото ми", разказва младата жена.
Дора приема катастрофата през август 2012 г. като изпитание за нея и близките й. Казва, че през тези три години приятелите й са й помогнали да не се "загуби" и съветва другите да са мотивирани да работят и да се борят за щастието си.
"Аз и приятелите ми се научихме да бъдем по-малко обградени от вещи
а да правим избори, да следвамe целта, без да се оставяме неуспехите да ни обезкуражават", подчертава Дора.
"ADELI" е специализиран център за тежки случаи и там имат наблюдения върху случаи като моя. Работят трима рехабилитатори в екиип, за да могат да си помагат. Търсеха най-точното положение, в което да ме поставят. Подпомагаха ме за най-естествените движения. Така като бебе започваш да държиш кръста, да лазиш и да ходиш, за да го направиш в един момент сам. Специалистите ми обясниха, че това е начинът тялото да си спомни. Следваха упражненията в костюм, които продължаваха по 2 часа, беше голямо изпитание, но той ти дава стабилност, а в същото време осигурява допълнителна "тяга". После едночасов възстановителен масаж. Впечатлих се много от мануалната терапия - сеанси за гърба и краката - прешлен по прешлен, стави, сухожилия", това са само част от процедурите, включени в програмата, обяснява Дора.
Кураж й дава срещата с млад германец, който е с 8-годишна травма, пострадал е и в главата. За шести пъти посещава Центъра в Словакия и вече сам се изправя и ходи по малко.
"В барокамерата ефектът беше удивителен, наричам го "оживяване". Тялото ми ставаше спокойно, леко, дразненето се стопяваше, усещах спокоен гръб, накрая дори и корема си, и живина в краката. Изчезваше постоянното напрежение в главата. Но първите сеанси ми бяха много трудни заради обърканото ми тяло, след първия път излязох разтреперана, а после се разплаках. Докторът, който ме преглеждаше, обясни, че това се получава, защото
нервите си търсят нови, обиколни пътища
където пък има други нерви, а прекият път е препречен от притиснатия канал на гръбначния мозък. При мен е много ясно изразено отвътре как се опитват нервите да си правят нови пътища, което прави много трудни нещата, объркани, с големи неразположения вече повече от 3 години. Но се радвам, че е живо, изменя се във времето", разказва за процедурите Дора.
Тя е безкрайно благодарна на приятеля си Георги, който е неотлъчно до нея, на приятелката си Светла. "Те ме успокояваха и ме караха да си повтарям - направи го, не е страшно, а ползата е огромна! И бяха прави, а докторите обясниха, че между 2 и 3 месеца продължава ефектът на барокамерата. Търсейки информацията в тялото, ми правеха и магнитна терапия по определени точки, заимствани от практиката на акупунктурата", споделя младата жена. Тя казва, че все още изпитва огромни неразположения. "Тялото ми се огъва, притиска ме, гори, нервите дразнят, подават объркана информация. Това много често ми пречи спокойно да се храня, да домакинствам, дори да гледам телевизия или да се съсредоточа в разговор. Тогава притихвам, мисля за хубавите неща, които съм наумила да свърша, за нещата, които са ми се получили, за страхотните ми приятели, които са ми споделили вълнуващи начинания и заразителни успехи. И се вдигам отново..."
В тази връзка припомня думите на Айнщайн: "Не спираш и съответно не губиш равновесие". Според нея днес нещастието в голяма степен идва заради илюзорната ни представа, че всичко е възможно да се случи лесно и така губим себе си. Освен упражненията, които трябва да прави всеки ден, Дора
чете книги, пише за деца, с помощта на приятели ходи на театър
и литературни срещи. Интересите й са много и разнообразни, любопитна е към всичко, което се случва в София, където живее от няколко години.
"След злополуката много ясно разбрах, че мога с малко хляб, вода и плод, че мога да нося една дреха и душата ми да пее. Възхищавам се на приятел в инвалидна количка, който със съмишленици изкачи връх Мусала. Загубени сме, ако задоволяваме само основните си потребности", категорична е Дора.
Тя разказва, че човекът, който я насочва към центъра в Словакия, е Асен, а тя се разплакала, когато го видяла. "Асен има огромен напредък. След 6 години упорство той има естествени движения в краката, а е с шийна травма. Чудо, постигнато с волята на духа, което улисани в ежедневието, дори сме склонни да подценим", подчертава младата жена.
"Бях изумена от неговото чудо, съпреживях го при срещата ни, той продължава да работи и да напредва. Асен е бил в "ADELI" два пъти през интервал от време. Аз мисля отново за Центъра в Словакия и за всички други ефективни методи, които са възможни, като се водя от сериозната работа, а не вярвам единствено в чудодейни ефекти", споделя Дора. Тя вече има страница във Фейсбук - "Нека помогнем на Дора", и там ще опише подробно и с клипчета какво е научила в Център "ADELI". Дора иска да каже на всички, че трябва да се грижим повече за здравето си, да се движим и да бъдем спокойни. "Важно е също да бъдем свободни - да бъдем себе си, за да откриваме това, което носим и така правим света по-хубав и вълнуващ. Трябва да обичаме смело, защото това е най-прекрасната безплатна радост и удоволствие на света. Нека да бъдем открити към другите, защото споделеността е зареждаща!", казва Дора Тодорова.
Нейни приятели и колеги ще продължат да събират средства за втора рехабилитация на Дора в Словакия.
Дарителската банкова сметка в лева е в Райфайзенбанк (България) ЕАД:
IBAN: BG61RZBB91551055868806
BIC: RZBBBGSF
ТИТУЛЯР: ТОДОРКА ВЪЛКОВА ТОДОРОВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
