Разград. Две икони, пазени и до днес в музея в Разград, пазят спомена за лютите битки около града по време на освободителната Руско-турска война. Те са дар за местните хора, направен от руски офицери през 1879 година в чест на първата годишнина от славната епопея, довела до възстановяването на Третата българска държава.
Иконата на Исус Христос е памет на загиналите край разградското село Езерче 254 руски воини от 13-и армейски корпус на императорската войска. В него влизат части от Нежинския и Болховския пехотни полкове, хусари, казаци и артилеристи, били се под командването на граф Иларион Воронцов-Дашков.
Писателят Всеволод Гаршин, който също е участник в сраженията, е описал в спомените си случилото се. На 26 юли 1878 година по обяд се разнася първият пушечен изстрел край Езерче и Донската казашка батарея повежда атаката на руското настъпление. Турските части, предвождани от Азис паша, три пъти контраатакуват, но са отблъснати.
"... Дим, трясък, стонове, бясно "Ура!" Мирис на кръв и барут, обвити в дим странни хора, с чужди, пребледнели лица. Див, нечовешки бой". Така е до 20,30 часа.
В края на сражението на бойното поле лежат 504 трупове - на 254 руски и на 250 турски войници. Сред жертвите на османската войска е и командващият Азис паша, който, според Феликс Каниц "... със сабя в едната ръка и револвер в другата премина през целия фронт пред войските си и, без да обръща внимание на неприятелския огън, раздаваше заповеди." Ранен от куршума на редник Егоров от 7-а рота на Нежинския полк, пашата се прицелил на свой ред в командира на полка майор Тинков, но срещнал щика на редник Спиридонов и намерил смъртта си. Останала без командир, турската батарея отстъпва.
Година по-късно руските офицери, сражавали се край Езерче, построяват параклис на мястото, където са оставили костите си бойните им другари, и даряват Божията икона на храма. До 1918 година светият символ бил част от поклонническия кът. През войните обаче разруха налегнала параклиса. Местният учител Иван Хаджииванов, уплашен, че светинята ще изчезне, прибрал иконата у дома си. А през 1928 година я предал на музея в Разград.
Друга икона - с лика на руски военен светец, била подарена на Разград от руските офицери, създали в града 17-а пехотна дружина на Българската земска войска. Според паметната записка, поставена върху метална плочка, това станало на 1 септември 1878 година, когато командирът Павел Киселев, заедно с още 11 свои колеги, поели обучението на първата българска войскова част в Разград. Тази светиня била положена в паметника костница, издигнат в центъра на Разград с дарения от местните хора.
Преди четири години местната управа реши да вдъхне нов живот на реликвите, престоели в музея повече от век. Оттогава всяка година на 28 януари, когато Разград чества годишнината от освобождението си, факелно шествие, предвождано от двете икони, преминава през центъра на града и спира пред мавзолея костница. Тържественият ритуал извиква на почит символите на воинската слава и признателността, завещани на българите от техните братя по вяра - руските офицери, сражавали се за свободата ни. Така историята за битките, разгорели се по тези земи преди столетия, става част от живота на новите поколения разградчани, излезли на площада да отбележат празника на своя град.
Австрийски архитект прави първата костница
Първият мавзолей костница на загиналите руски войници в България е издигната не край Плевен или на Шипка, а в Разград. Причината за това навярно се крие във факта, че градът е освободен на 28 януари 1878 г. от войските на княз Дондуков-Корсаков, който след войната оглавява временното руско управление. Именно той полага на 1 март 1879 г. основния камък на мавзолея. Откриването е извършено на 14 октомври 1880 г., когато над входа на паметника е поставен надпис: "В памет освобождението на град Разград, 16.01.1868 г.". През 1932 г. местното опълченско поборническо дружество поставя на паметника възпоменателна плоча с имената на загиналите от Разград 68 български поборници опълченци и на починалите от болести и рани в града руски войници. На 7.6.1936 г. признателното гражданство поставя от другата страна на входа му още една плоча с имената на загиналите революционери от четата на войводата Таньо Стоянов.
Този монумент, обявен през 1967 г. за паметник на културата с национално значение, е оригинален и по своята архитектура. Мавзолеят е с квадратна форма, от западната страна има вход с двукрила метална врата, срещу която е разположена ниша, с нарисуван портрет на царя освободител Александър II. Покривът е купол, стъпващ направо върху стените. Сградата е с елементи на австро-унгарската барокова архитектура, което се обяснява с факта, че неин автор е добре известният в историята на българската архитектура австриец Фридрих Грюнангер, започнал кариерата си у нас като архитект на град Разград. Това е първият негов проект, реализиран в България.
В чест на 100-годишнината от Освобождението на България през 1978 г. вътрешната част на паметника е преустроена и обновена. Костите на погребаните в разградските гробища руски воини, загинали за свободата на България, са пренесени тук в две урни. Така паметникът е превърнат в мавзолей костница.
Богородица и св. Георги закриляли бойците
През всички епохи воините са търсели защита от небесни покровители - не толкова да измолят от тях победа, колкото да запазят живота си.
И в руската армия по време на освободителната война войници и офицери носят малки икони на различни светии. Те са били окичени заедно с кръстчетата на гърдите им. Дарявали ги родителите или жените на синовете и съпрузите, тръгнали на война. Предпочитани са воините мъченици, различните изображения на Богородица, като и на местни руски светци, известни с патриотичните си деяния по време на войни и вражески нашествия.
Сред най-популярните образи, носени от руските войници, са свети Георги и свети Николай.
Най-често обаче за закрилница е избирана Божията майка в нейните различни изображения - Богородица "Радост на всички скърбящи", покровителката на руската армия - Богородица Казанска, Богородица Владимирска, Богородица Тихвинска, Богородица "Неизгаряща къпина".
Много от тези икони сега могат да се видят във военноисторическите музеи в Плевен. На една от тях - иконата на Богородица Смоленска, се чете: "...майко Божия, съхрани ме в боя." Друга икона - триптих с образа на свети Тихон, дава основание да се предположи, че изображението е на свети Тихон Калужки, покровител на град Калуга и Калужкия полк, сражавал се при Плевен.
Иконата "Богородица Страстна" е била притежание на донския казак Арсений Жеребятов от хутор Терновской, Ростовска област, загинал при боевете на Шипка през Освободителната война. В музейния фонд попада през 1977 г. като подарък от името на внучката на Жеребятов, предадена от Лидия Новак, тогава заместник-директор на музея в Новочеркаск. Според обичая след смъртта на Жеребятов иконата е съхранена от неговите другари и е предадена на семейството му след войната, което я пази като родова реликва почти сто години.
Диптихът "Възхвала на икона на Богородица. Св. Николай Чудотворец" пък е бил притежание на прапоршчик Михаил Афанасиевич Петров от 7-и Самогитски гренадирски полк, участвал в последния бой за Плевен. След войната той служи в 61-и Владимирски пехотен полк.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
